Не мога да се отърва от образа на Анжела Меркел, не съм в състояние да пиша за нищо друго, откакто бях в Германия. Пред очите ми е тя. Виждам я как слиза от самолет или излиза от кола и поема с решителна стъпка към поредната среща. Лицето й е спокойно, смело и отворено. Говори точно и казва каквото трябва. Това е силна и смела личност.
Ако слуша човек новините, ще помисли, че най-силната икономически и политически страна на Европенския съюз е хваната за врата и бавно потъва, защото си го заслужава. Начело с нейния канцлер, Германия дирижира кой от съюзниците какво да работи, какво да продава, какво да яде, какво да строи и прочее. Някой от потърпевшите европейски страни, които по неведоми пътища са свършили парите в техните хазни, сега искат помощи. Техните ръководители и политици искат пак да си живеят както преди световната криза, но друг да ги издържа… И кой дърпа най-силно юздите на каретата? Тя Анжела Меркел, много силната жена. Затова се отбих в Германия, да видя наистина ли хората и страната бавно загиват под напора на икономическата криза.
За 10 дни не може да се види много, но все пак аз обиколих няколко града, видях много хора, магазини, пътища, кораби и летища. Така ли изглежда една западаща европейска държава? Освен, ако специално за мене, госпожа никой, бяха лъснали само тези области, където бях?
Аз разбира се, не мога да се похваля с много опит в политиката. Както повечето хора съм само слушател, съдник на това което чувам и неверник на това, което слушам. Следя международните медии,без руските и арабските ( това вече подсказва отношение), съпоставям казаното, което общо взето се повтаря по съдържание, но не и по интерпретация. След това поставям всичко на моите везни.
Като става дума за властни жени на държавни постове в нашето съвремие, попрегледах какво мислят специалистите и попаднах на забавни изказвания.
Според Новата световна енциклопедия жените, които достигат висока политическа позиция, се сравняват с Маргарет Тачер. Турската министър председателка Тансу Силер и либерийската й побратима също са поставени в групата на железните жени, докато Голда Майер е наречена “единственият мъж в кабинета“. Ричард Никсън е кръстил Индира Ганди “старата вещица”. В тази “класация” Меркел се появява с името “Железната госпожа”
Немците я наричат Мути, което се свързва с представата им за майка от 50-те години.
Не мога така изведнъж да се хърля да хваля само Ангела, само защото тя вече 2 години е първата жена на света. От далечни времена света знае за други силни личности от “слабия пол” и аз се потрудих набързо да изброя най-изтъкнатите 10, още от времето на фараоните.
Реших да потърся, откога определението велики се свързва с името на жените.
За Матриархата няма да отделям време, защото се знае, че няма по-голяма сила на света от майчината, която в тези времена е диктувала кое е добро за обществото.
В една класация на Форбс от 2008 г намерих имената на 10 велики жени. Класирани по години те се подреждат така:
Хатшепсут, (1508?-1458 г Пр.Хр.) била 5-тият фараон на древен Египет. Счита се за най-силната жена и най-успешният монарх на античния свят. Не е ли приятно да научиш че, във времена, силно доминирани от мъжкото общество, една жена може да бъде “най-” и да остави след себе си завета на силна личност.
Императрица Теодора (500-548 г Пр.Хр.) е била артистка преди да се омъжи за император Юстиниан. Управлявала рамо до рамо с него, обичала и стимулирала строителството. Черквата Света София ( 532- 537 Пр. Хр.) в Цариград е нейна заслуга.
Ами Клеопатра (69-30 Г Пр.Хр.), която управлява Египет след смърта на Александър Велики през Елинската епоха. За разлика от другите членове на Птоломейската династия, тя говорела 7 езика, включително египетски. Това й дало възможност да ръководи лично управлението на страната. Клеопатра се представяла като преродената богиня Изис. Умна, красива, дипломатична, високо интелегентна владетелка, нито Юлиус Цезар, нито Марк Антоний са се поколебали да посветят любовта и кариерата си на нея.
Философът Блез Паскал добавя иронично, че големите носове, какъвто имала и Клеопатра са символизирали силните владетели в различните периоди на историята и добавя “Ако носът на Клеопатра би бил по-къс, лицето на целия свят щеше да е различно”.
Клеопатра не е в класацията на Форбс, но е в моята и вероятно и други биха се съгласили с мене, как да я отмина.
Императрица Ву Зейтан ( 625-705 г) се счита за най-силната жена в китайската история. Благородница по произход, с големи усилия тя успяла да спечели сърцето и трона на император Гаозонг. По пътя към властта тя е премахнала много правителствени личности, но все пак имала време и за положителни постъпки. Тя въвела будизма в Китай и го направила официална религия, а чрез финансови реформи стимулирала селското стопанство на страната.
Една от най-богатите и образовани жени в Европа през средните векове е кралица Елеонор де Акуитен (1122- 1204 г). Тя превърнала столицата си в културен център на цяла Франция и участвала активно в политическия живот, рамо до рамо със съпруга си Луи VII. Нейни са заслугите за засилване на търговските връзки с Контанстинопол, Западна Европа и Йеросалим. Тя е била убеден противник на смъртните присъди и има защо, 1170 г Кентърбърийският бишоп осъдил Томас Бекет на смърт. Последвалите събития изпратили кралицата в затвора. Нищо ново, историята знае още много имена на велики хора, изпратени в затворите.
Поредното светило е Изабела от Кастилия (1451- 1504 г). Това, с което тя е известна, освен противоречивата си личност е, че спонсорирала пътешествията на Христофор Колумб. Тя и мъжът й обединили почти всички испански земи в силна държава, но с утвърдаването на католицизма като официална религия въвели инквизицията в Испаня. Много евреи и цигани напуснали страната, а други станали нейна жертва. Противоречиво семейство… наистина.
До тук почти всички велики жени са участвали в управлението заедно с мъжете си. Колко са техните заслуги е трудно да се докаже, какво да се прави, кралете са държали по-здраво жезъла, освен ако се обърнем към анегдота, кой е глава на семействово и кой крепи и движи главата…..
За английската кралица Елизабет 1-ва (1533-2603 г) сме сигурни. Тя сама си “движела нещата” и явно е била много всеотдайна на работата, затова никога не се е омъжила. В историята влиза с името Девствената кралица. Тя побеждава Великата испанска армада и постепенното измествана Испания, като най-голяма морска сила. Тя въвежда Ренесанса в Англия и установява протестанството в страната. Кралицата поддържа лични връзки с Шекспир и Спенсър. Нейното царуване се увенчава с името “ Ерата на Елизабет”.
Мария Тереза (1717 - 1780) идва на власт, като регент на сина си, след смърта на съпруга й Йозеф втори. Пруският владетел Фредерик втори отказва да я признае. Каква наивност от негова страна. Не се застава пред умни и властни кралици, макар да си обединил около себе си Бавария, Саксония и Франция. Мария Тереза приключва войната с много икономически и политически ползи за империята си. Тя засилва военната и политическата й мощ, основава Кралската академия за наука и литература в Брюксел, стимулира образованието и спонсорира медицинските заведения и техните научни изследвания.
Една пруска принцеса, родена на територията на съвременна Полша, била изпратена в Русия на 14 г. Тя изучила безупречно руския език, приела източно православната религия, след което я оженили за психически неуравновесеня Петър 2. Едва на 35 годин, след смърта му, става Екатерина Велика (1720- 1796 г).
За 34 години по подобие на Петър Велики и Царевна Елисавета, кралица Екатерина продължава европеизацаията на страната, въвежда реформи и създава народното събрание - Дума. Собственоръчно написва огромен алманах от закони и правила за управление, който е надминал управленческите знания на много европейски монарси и още повече скромните възможности на руските народни представители. Поради това той така и не изпълва прадназначението си.
Волтер, с когото Елисавета години поддържа тесни връзки, дава изключително висока оценка на алманаха. Екатерина Велика споделя своите литературни интереси и с Дидро. Когато, поради бедност, той продава богата си библиотеката от авторски книги, императрицата я купува и я оставя до живот в негово владение. След смърта му я пренася в Ермитажа, където е до днешни дни. Там са и стотици картини и цели колекции на известни европейски художници. Кралицата е поръчала да се направи специален канал от Нева до Ермитажа, където лично е проверявала дошлите пратки от картини.
Екатерина Велика разширява империята до Черно море и част от Северна Америка. Слава Богу, че не е достигнала Босфора, което е било нейната мечта. Представяте ли си, България след 50 години под руско влияние, а ако бяха още 300 отгоре?
Намерих един отпечатък ( не знам дали е автентичен) от статия на Георги Раковски, в която той съветва българите много да се пазят от Русия. Колкото пъти тя се е домогнала до нашите територии, все е било продиктувано от великоруски шовинизъм…
Хубавицата Екатерина имала подчертан интерес към красивите млади мъже, много от които са получили богато възнаграждение за своята всеотдйност.
Кралица Александра Виктория ( 1819 - 1901 г ). била държавен глава на най-широката колониална империя, която се простира на 5 континента. Тя е призната за най-всевластната жена на своето време. Кралицата е управлявала 63 години империя с население около 450 милиона. Тя е жената, владяла трона за най-продължително време на света.
Виктория живее в политически период, в който монархията има по-скоро символично значение, но въпреки това, със своята политическа активност и високи морални ценности, кралицата
остава след себе си “Викторианската епоха”, характеризирана с провъзгласяване на акта за освобождаване на робите в колониите. В Англия подкрепя парламентарната работа за намаляването на работния ден и правото на жените да гласуват.
Поради широките си връзки с Европа, Виктория получила прозвището “стара майка на Европа“. Голяма част от нейните 37 оживяли внука били там. Тя е първата английска кралица посетила Испания. Заедно с принц Алберт разменили визи с Наполеон 3-ти, след Кримска война.
Неините кореспонденции с министри, държавници и други документи ( тя пишела по 2500 думи на ден) са издадени в 120 тома. Едва тогава обществото разбира повече за нейната широка политическа дейност.
Името на кралица Виктория носят столицата на Сейшелските острови, столицата на Британска Колумбия, голямото африканско езеро и водопад, двата австралийски щата Виктория и Куинсленд. Какво повече може да се очаква от съдбата.
Преди години, когато ходих в Китай, писах за китайската кралица Доуагар Сикси ( 1835- 1908 г). По време на нейното царуване, в резултат на опиумната война, западното влияние и тайпенското възстание в страната царял хаос. Сикси ограничила достъпа на европейското влияние, но след като това не помага нейният племенник въвел 100 дневна реформа, за да го възстанови. Сикси го изпраща в затвора, но по-късно сама тръгва по неговия път. За 60 годишно царуване не е направила толкова много, колкото някои други кралици, но е оставила след себе си красивият Летен дворец край Пекин, който имах щастието да посетя.
По случай 60-тата годишнина на кралица Елисавета чухме толкова много за нея и нейното семейство, че е излишно всяко обсъждане. Искам само да спомена мислите на един от водещите политическото предаване на СНН. На реплика на поканен от него гост на предаването, отговорът му беше горе-долу такъв. Страните, които си нямат крале сменят правителства, първи министри и седалища на столицата, но те англичаните, когато се върщали от чужбина у дома знаели, че всичко свързано с властта си е пак там, където е било и преди 200 години. Това им давало сигурност. Е, ако добавим, че Англия е водещата страна на Общия пазар, грижливо опазвана от 2 кралици цели 120 г. и аз се присъединявам към него в името на жените.
В последните две столетия съдбата на нежния пол се усложняна. Без да забравят удоволствията на слабите, те масово се хвърлят в битките на силните. По тази причина, в биографиите на високопоставените лидерки, място за техните семейства се ограничава до ролята, която то играе в кариера им.
Маргарет Тачер казва, че професията на Първи министър е много самотна, защото не може да ръководи, ако си сред тълпата. Тя не пропуска да отдели на съпруга си дължимата благодарнист, затова, че с човек като него никога не била сама.
Тачер както и Меркел са дипломирани химички, отдали се на политическа кариера. Интересно, дали в процеса на научната им кариера, наблюдението на малките невидими и прикрити обекти не развива способността им да разгадават забулените и преоблечените мисли на политиците около тях?
Аз съм голям поклонник на Тачер, драго ми е да чуя всяко нещо, свързано с дейността на тази смела и високо интелегентна жена. Не напразно тя е удостоена с най-високи отличия като титлата Баронеса, дадена лично от кралицата, Президентският медал за Мир, най-високото гражданско отличие на САЩ, Орден на цар Димитър Звонимир - от сръбското правителство и много други звания и почетни номинации.
Имам чуството, че нашият век се приближава бавно към матриархата. Не е ли достаръчно да кажа, че от 1974 г насам 28 жени са били, или са на президентския пост и сега, още 6 са кралици или генерал-губернатори, и още 22 - първи министри? Случайно ли е, че сили като Европейския съюз, Великобритания, Германия, Бразилия, Индия, Аржентина, Швейцария, Австраля, Дания и Индонезия имат президентки?
За изключителните си заслуги в опазване целостта на Европейския съюз и еврото Анжела Меркел е класирана на първо място в ранглистата на престижното списание ФОРБС, вече втора година. След нея е държавният секретар на Съединените Щати, Хилари Клинтън с признание на дипломатическите подходи, при разрешаване на кризисните моменти в световната политика. Бразилската президентка Дилма Русеф (баща и е български емигрант) е класирана на 3-та в света, за своето успешно ръководство на бразилската икономика, 8-мата икономическа сила в света.
Тази класация се базира на влиянието им в обществения живот, на количеството пари, което контролират и присъствието на името им в медиите.
Изкушавам се да надникна в бъдещето, представяте ли си, ако Меркел и Русев се задържат и след 4 години на президентския пост на САЩ дойде Хилари Клинтън, както се чува?
Тогава 5 от най-големите сили на света ще се ръководят от жени?
Съжелявам, че този материал няма снимки, но предложих достатъчно фактически материал от различни източници, а и никой от гореспоменатите личности не ме покани за лични впечетления и фотографии.
Monday, December 10, 2012
Friday, October 26, 2012
Стара ли е старата Германия?
Естествено и това едно от нейните най-големи достойнства. Стара и великолепна! Гледайте и се радвайте като мене на къщите в Линц. Чудех се коя да снимам и коя да отмина.
Като живея на най-северозападната точка на Щатите, летя двойно по/дълго. Добре, че самолетът кацна в Рейнкиевик, Исландия, да стъпим на изтръпналите си крака за един час. След това отново се втурнахме сред облаците чак до Германия. Има много да разказвм за тази управна страна и затова избрах тoва заглавие за разказа.
Вижте тези Timber houses в Линц, къщи от греди, или може би гредоред е българският еквивалент. Да се се радваш на германците, които някога са можели да редят толкова красиво гредите на къщите си. Който е знаел как да ги строи е знаел и как да ги опазва за себе си, за поколенията и за нас туристите. Историята на Линз се губи далече в миналото на 13-ти век.
От тук започва отговорът на моя въпрос.
Този път кацнах във Франкфурт и затова трябваше да отида до Кьолн със супербързия влак, който услужливо тръгва от самото летище. Съвсем да не си чувал, че го има наоколо, само вдигаш глава и виждаш надписи, който те насочват към гарата. Навсякъде към надписът са прибавени големи цифри - 4.7. Те са на всеки завой над главата ти и водят точно там, пред касата и релсите на влака, направо от самолета.
Аз съм съм нащрек, дебна, как е Германия след 12 години, когато я посетих. Всичко минава през критичния ми поглед. Как се чуства тя в Европейския съюз? Дърпат ли я назад, мога ли да видя следи на западане, на летището, в летящия влак, по зелените ливади, нивя, гори и градове? Дали не са подредили заради мене вчера, всичко толкова чисто и перфрктно?
Гарата в Кьолн ме връща във епохата на Айфеловата кула, но не съм сигурна дали французите могат да я лъскат и боядисват толкова редовно. Германците чустват потребност и могат, те поддържат всичко старателно, аз уважавам такива хора и страната, в която живеят.
Пред мене се издига Кьолнската катедрала с цялата си сила, красота и ….старост? Колкото повече години минават, толкова по-величествена става тя. От височината на нейните кули се сипят думите на нейното послание “ Няма стари, има вечни сгради и аз съм една от малкото надживяли всички възстания, войни, земетресения и всякакви бедствия. Променяте се само вие хората, които се суетят наоколо. Някога сте снимали с дагер- камери, после с Карл-Цайс и полароидни камери. Сега имате дигитални камери, и Ай-педи и телефони с фотокамери.
При растящата техническа революция, вижте компании като Амазон какво правят, няма да се учудя, ако човешките същества след някое десетилетие прелитат над катедралата и снимат само, прещраквайки с пръсти".
Само тя, величествената Кьолнска катедрала пак ще се издига, горда и недостижима. Тя старата Катедрала на старата Германия и тези нейни великолепни посланници на миналото, стъпли здраво и за винаги на земята. За щастие на германците тяхната страна ги има в изобилие и ще ги има, защото ги издигна от руините на войните и ги поддържа старателно.
Не, Германия не е стара, те е богата с красотата на старото минало, към което прибавя с фанатична последователност всичко ново, което векът налага. Това правят и американците, но им липсва до болка очарованието на средновековните паметници.
Туризъм Европа в края на септември, означава да носиш чадър и дрехи за дъжд в чантата си. За мой късмет слънцето не се скри зад нито един облък цели 2 седмици. Все пак аз изтеглих напред всички турове, които изискват сухо време. Първият е 11 часова разходка по Рейн до град Линц и обратно с компанията КD. Тя предлага всички турове, които можеш да си поискаш. Корабите са безупречни и по това време много тихи и спокойни.
Снимките, които съм публикувала нямат нищо общо с катедралата и горните излияния, освен годините, които ги свързват, затова бързам да се върна към тях.
Не липсва вода на Германия, Рейн и притоците му са нарязали земите й надлъж. Канали я свързват с Рона и Дунав, затова по спокойните й води се носят кораби и шлепове със знамената на различни европейски нации. Понеже тук е Германия, корабите и другите водни "возила" трябва да са чисти и угледни. Шлеповете са затворени отгоре с боядисани в неутрални цветове капаци и едва се подават от водата. Нищо не нарушава гледката на реката и околните брегове.
Представях си, че замъците по бреговете на Рейн услужливо са кацнали на скалите до водата, за да межем ние туристите да ги снимаме в цялата им красота. Така беше само на скицата, която туристическата компания беше отпечатала на 8 езика, а всъщност тяхният брой нараства след Линц. Въпреки това зелените хълмове по бреговете са отрупани с красиви сгради, много от които носят спомените на предните 2 столетия. Черни островърхи кули се подават межди кълбестите върхове на дърветата. Тук-там по хребета на хълмовете се виждат руините на стари замъци, реставрирани за спомен на поколенията.
За времето, с което разполагам няма да стигна красотите на Мьозел, нито ще видя отново скалата на Лорелай, вместо това спирам в Линц.
Населението на град Линц е около 6000 и по-голямата част е заселена в равнината до брега, но ние дойдохме за този пленителен кът на старите къщи, на хълма. В 15-ти век в града се развилнял голям пожар и малко е останало от сградите. Не знам има ли къщи, които датират повече от 200 години, но всичко подсказва подобна възраст.
Какво изобилие! Не съм и няма да видя в живота си толкова много къщи b този стил. Всички извивки, които строителството позволява и нито една къща не се повтаря. Не съм се замисляла могат ли те да бъдат друг цвят освен бял, защо не, видях розови, зелени и бежови. Дървените греди също не бяха само черни, както в моята фантазия.
Интересно,ако не е това изобилие на цветята, чиято хармония така допълва формите и цветовете, как ще изглежда градчето. Та нали това подреждане е отличителния белег на Германия, Австрия и Швейцария. А тук е тяхното царство.
Кога просенето е неизбежност и кога професия не знам, но защо и в това хубаво местенце. Има новост, последната мода са кучетата. Горките животни трябва да се изхранват. Някой пазят овци и крави, други теглят шейни, трети танцуват в цирк, а тези трябва да лежат по цял ден до някой опърпан просяк.
Съвсем ясно е колко съм против просенето и особено напоследък. До един мост в нашия квартал преди години се появи просяк. Той не преуспяваше, защото скандинавците наоколо не са дашни. Аз минавам от там поне 2 пъти на ден и напоследък при задръствания видях, че в дъното на моста, зад паркиралите коли си седи цяла групичка от тези “специалисти“. Край тях са струпани картоните им с писания, че са без работа и храна и молят за помощ. Те действат на смени, всеки си взима картона и отива на ъгъла на кръстовището, а другите си приказват и чакат ред. Добре, под моста кой видял, кой дал пари и отминал, всичко се забравя, но защо общините не се опитат да регулират това явление поне около туристическите обекти? Наивно, нали.
На тази екскурзия бях със сестра ми. Вървяхме като омаяни, незнаейки кое по-напред да гледаме. Какво ли е усещането да живееш в Линц. Все пак, да ставаш всяка сутрин и пред прозореца ти да се изправят същите писани къщи от греди, с плувналите в цвят прозорци и балкони. Да вървиш по тесните каменни улици, покрай магазинчета, пълни с пленителни дребулийки и малки кафененца, стига ли ти? Да срещаш тълпите от туристи, които надничат навсякъде и снимат всичко наоколо ден след ден. А как ли е през зимата, когато ги няма цветята? Как се върви по заледените улички, когато стегне студът. Това става рядко край Рейн, но все пак се случва. Верно е, че населението се развлича от многобройните фестивали на музика, електроника, техника и какво ли още не. Спортни събития също не липсват, но все пак от единия край на този архитектурен рай до другия се отива пеша за 15 минути, долу е брегът на Рейн и центъра, горе е кулата на старата крепост. Това е всичко, което градчето предлага на жителите си и…. туристите,те са техият поминък.
Дали бих си пожелала красота на такава цена?
Аз съм сигурна, че и без нас красивият, старият Линц ще се белее и плува в цветя, защото тук живее немската нация. Благодарение на тяхната прилежност и любов към красивото Германия ще е стара без да остарее.
Аз съм сигурна, че и без нас красивият, старият Линц ще се белее и плува в цветя, защото тук живее немската нация. Благодарение на тяхната прилежност и любов към красивото Германия ще е стара без да остарее.
,
Subscribe to:
Posts (Atom)