Естествено и това едно от нейните най-големи достойнства. Стара и великолепна! Гледайте и се радвайте като мене на къщите в Линц. Чудех се коя да снимам и коя да отмина.
Като живея на най-северозападната точка на Щатите, летя двойно по/дълго. Добре, че самолетът кацна в Рейнкиевик, Исландия, да стъпим на изтръпналите си крака за един час. След това отново се втурнахме сред облаците чак до Германия. Има много да разказвм за тази управна страна и затова избрах тoва заглавие за разказа.
Вижте тези Timber houses в Линц, къщи от греди, или може би гредоред е българският еквивалент. Да се се радваш на германците, които някога са можели да редят толкова красиво гредите на къщите си. Който е знаел как да ги строи е знаел и как да ги опазва за себе си, за поколенията и за нас туристите. Историята на Линз се губи далече в миналото на 13-ти век.
От тук започва отговорът на моя въпрос.
Този път кацнах във Франкфурт и затова трябваше да отида до Кьолн със супербързия влак, който услужливо тръгва от самото летище. Съвсем да не си чувал, че го има наоколо, само вдигаш глава и виждаш надписи, който те насочват към гарата. Навсякъде към надписът са прибавени големи цифри - 4.7. Те са на всеки завой над главата ти и водят точно там, пред касата и релсите на влака, направо от самолета.
Аз съм съм нащрек, дебна, как е Германия след 12 години, когато я посетих. Всичко минава през критичния ми поглед. Как се чуства тя в Европейския съюз? Дърпат ли я назад, мога ли да видя следи на западане, на летището, в летящия влак, по зелените ливади, нивя, гори и градове? Дали не са подредили заради мене вчера, всичко толкова чисто и перфрктно?
Гарата в Кьолн ме връща във епохата на Айфеловата кула, но не съм сигурна дали французите могат да я лъскат и боядисват толкова редовно. Германците чустват потребност и могат, те поддържат всичко старателно, аз уважавам такива хора и страната, в която живеят.
Пред мене се издига Кьолнската катедрала с цялата си сила, красота и ….старост? Колкото повече години минават, толкова по-величествена става тя. От височината на нейните кули се сипят думите на нейното послание “ Няма стари, има вечни сгради и аз съм една от малкото надживяли всички възстания, войни, земетресения и всякакви бедствия. Променяте се само вие хората, които се суетят наоколо. Някога сте снимали с дагер- камери, после с Карл-Цайс и полароидни камери. Сега имате дигитални камери, и Ай-педи и телефони с фотокамери.
При растящата техническа революция, вижте компании като Амазон какво правят, няма да се учудя, ако човешките същества след някое десетилетие прелитат над катедралата и снимат само, прещраквайки с пръсти".
Само тя, величествената Кьолнска катедрала пак ще се издига, горда и недостижима. Тя старата Катедрала на старата Германия и тези нейни великолепни посланници на миналото, стъпли здраво и за винаги на земята. За щастие на германците тяхната страна ги има в изобилие и ще ги има, защото ги издигна от руините на войните и ги поддържа старателно.
Не, Германия не е стара, те е богата с красотата на старото минало, към което прибавя с фанатична последователност всичко ново, което векът налага. Това правят и американците, но им липсва до болка очарованието на средновековните паметници.
Туризъм Европа в края на септември, означава да носиш чадър и дрехи за дъжд в чантата си. За мой късмет слънцето не се скри зад нито един облък цели 2 седмици. Все пак аз изтеглих напред всички турове, които изискват сухо време. Първият е 11 часова разходка по Рейн до град Линц и обратно с компанията КD. Тя предлага всички турове, които можеш да си поискаш. Корабите са безупречни и по това време много тихи и спокойни.
Снимките, които съм публикувала нямат нищо общо с катедралата и горните излияния, освен годините, които ги свързват, затова бързам да се върна към тях.
Не липсва вода на Германия, Рейн и притоците му са нарязали земите й надлъж. Канали я свързват с Рона и Дунав, затова по спокойните й води се носят кораби и шлепове със знамената на различни европейски нации. Понеже тук е Германия, корабите и другите водни "возила" трябва да са чисти и угледни. Шлеповете са затворени отгоре с боядисани в неутрални цветове капаци и едва се подават от водата. Нищо не нарушава гледката на реката и околните брегове.
Представях си, че замъците по бреговете на Рейн услужливо са кацнали на скалите до водата, за да межем ние туристите да ги снимаме в цялата им красота. Така беше само на скицата, която туристическата компания беше отпечатала на 8 езика, а всъщност тяхният брой нараства след Линц. Въпреки това зелените хълмове по бреговете са отрупани с красиви сгради, много от които носят спомените на предните 2 столетия. Черни островърхи кули се подават межди кълбестите върхове на дърветата. Тук-там по хребета на хълмовете се виждат руините на стари замъци, реставрирани за спомен на поколенията.
За времето, с което разполагам няма да стигна красотите на Мьозел, нито ще видя отново скалата на Лорелай, вместо това спирам в Линц.
Населението на град Линц е около 6000 и по-голямата част е заселена в равнината до брега, но ние дойдохме за този пленителен кът на старите къщи, на хълма. В 15-ти век в града се развилнял голям пожар и малко е останало от сградите. Не знам има ли къщи, които датират повече от 200 години, но всичко подсказва подобна възраст.
Какво изобилие! Не съм и няма да видя в живота си толкова много къщи b този стил. Всички извивки, които строителството позволява и нито една къща не се повтаря. Не съм се замисляла могат ли те да бъдат друг цвят освен бял, защо не, видях розови, зелени и бежови. Дървените греди също не бяха само черни, както в моята фантазия.
Интересно,ако не е това изобилие на цветята, чиято хармония така допълва формите и цветовете, как ще изглежда градчето. Та нали това подреждане е отличителния белег на Германия, Австрия и Швейцария. А тук е тяхното царство.
Кога просенето е неизбежност и кога професия не знам, но защо и в това хубаво местенце. Има новост, последната мода са кучетата. Горките животни трябва да се изхранват. Някой пазят овци и крави, други теглят шейни, трети танцуват в цирк, а тези трябва да лежат по цял ден до някой опърпан просяк.
Съвсем ясно е колко съм против просенето и особено напоследък. До един мост в нашия квартал преди години се появи просяк. Той не преуспяваше, защото скандинавците наоколо не са дашни. Аз минавам от там поне 2 пъти на ден и напоследък при задръствания видях, че в дъното на моста, зад паркиралите коли си седи цяла групичка от тези “специалисти“. Край тях са струпани картоните им с писания, че са без работа и храна и молят за помощ. Те действат на смени, всеки си взима картона и отива на ъгъла на кръстовището, а другите си приказват и чакат ред. Добре, под моста кой видял, кой дал пари и отминал, всичко се забравя, но защо общините не се опитат да регулират това явление поне около туристическите обекти? Наивно, нали.
На тази екскурзия бях със сестра ми. Вървяхме като омаяни, незнаейки кое по-напред да гледаме. Какво ли е усещането да живееш в Линц. Все пак, да ставаш всяка сутрин и пред прозореца ти да се изправят същите писани къщи от греди, с плувналите в цвят прозорци и балкони. Да вървиш по тесните каменни улици, покрай магазинчета, пълни с пленителни дребулийки и малки кафененца, стига ли ти? Да срещаш тълпите от туристи, които надничат навсякъде и снимат всичко наоколо ден след ден. А как ли е през зимата, когато ги няма цветята? Как се върви по заледените улички, когато стегне студът. Това става рядко край Рейн, но все пак се случва. Верно е, че населението се развлича от многобройните фестивали на музика, електроника, техника и какво ли още не. Спортни събития също не липсват, но все пак от единия край на този архитектурен рай до другия се отива пеша за 15 минути, долу е брегът на Рейн и центъра, горе е кулата на старата крепост. Това е всичко, което градчето предлага на жителите си и…. туристите,те са техият поминък.
Дали бих си пожелала красота на такава цена?
Аз съм сигурна, че и без нас красивият, старият Линц ще се белее и плува в цветя, защото тук живее немската нация. Благодарение на тяхната прилежност и любов към красивото Германия ще е стара без да остарее.
Аз съм сигурна, че и без нас красивият, старият Линц ще се белее и плува в цветя, защото тук живее немската нация. Благодарение на тяхната прилежност и любов към красивото Германия ще е стара без да остарее.
,
