"Евреите са единствената нация, която населява същата земя, носи същото име, говори същия език и се моли на същия бог, на който се е молила преди 3000 години.”
Това е част от мотото, написано на входа на музея Холокост в Йерусалим.
Еврейската съдба ме занимава отдавна. Нали съм от страна, която вдигна ръка и спря злото, страна, която опази своите сънародници – евреите.
Няма нужда да напомням колко книги, колко филми и колко музеи е видяло моето поколение. Всички те свидетелстват за нечувания садизъм, с който нацизмът се опита да унищожи един народ. Последното ми посещение беше в Бон. Напуснах музея като попарена от видяното. Макар и дете аз съм била част от тази епоха!
Четох на скоро и се питам, защото до сега не съм научила, че Турция също е защитила своето еврейско население, не само в страната, но и извън пределите ѝ, в окупираните от Германия страни.
Тези снимки са от самолета и аз бях от страната на слънцето. Качеството им е много лошо, но те имат само информативен характер. Не смогнах да направя няколко и да подбера за материала по-сполучливите.
Еврейската съдба ме занимава отдавна. Нали съм от страна, която вдигна ръка и спря злото, страна, която опази своите сънародници – евреите.
Няма нужда да напомням колко книги, колко филми и колко музеи е видяло моето поколение. Всички те свидетелстват за нечувания садизъм, с който нацизмът се опита да унищожи един народ. Последното ми посещение беше в Бон. Напуснах музея като попарена от видяното. Макар и дете аз съм била част от тази епоха!
Четох на скоро и се питам, защото до сега не съм научила, че Турция също е защитила своето еврейско население, не само в страната, но и извън пределите ѝ, в окупираните от Германия страни.
Като дете живеех в стария център на София и там сестра ми и аз имахме приятелства с еврейчета, който продължиха до изселването на семействата им в Израел и по-късно. За нас тези деца бяха пример на прилежност в училище и добро приятелство в квартала. Няма защо да казвам, че не познавам бедни евреи. Те, поне в България са известни със своето трудолюбие, интелект и пестеливост, а такива хора не могат да бъдат бедни. И само в България ли?
Моци, мой добър приятел от гимназиалните години дойде да ни види, доста години след като беше се изселил в Израел. Запомних очарованието му от постигнатото в тази пустиня. Той каза, че едва когато евреите превърнат пясъците в градини, палестинците проявявили претенции към тях. Това е единствената информация от първа ръка, получена от човек, който уважавам, но все пак нали знаем в какъв век живеем, „информацията” е най-сигурното средство за заблуда. Който не вярва да си провери сам фактите.
С подобни мисли и с много цифри в съзнанието, взети от тук-там, се приземявам на летището в Тел Авив.
Наближаваме морето и пясъчният цвят на пустинята се смени с гори и други зелени насаждения. По върховете на много голи хълмове са пръснати квартали от бели каменни къщи. Минаваме на Тел Авив, който се е разпрострял по бреговата линия. С нищо не се различава от всички останали средиземноморски градове.
Няма по-хубав шанс от този да се приземиш на залез слънце. Небето, морето и очертанията на градския пейзаж са вплетени в една симфония от цветове. Ех, ако само можех да задържа самолета по-дълго във въздуха.
Прие ни скромно летище от преди няколко десетилетия. Новото се строи сега в съседство. До Ерусалим има 70 км път с кола, чудесна възможност да се огледам наоколо. Хубав аутобан ни повежда между невисоки хълмове от варовик, изпъстрени с малки храсти и ниски дръвчета. Пред мене са обширните зелени ниви, лозя и палмови гори, като тези, които видях от самолета. Не мога да видя нищо от прословутото капково поливане, еврейски патент, но по свежестта на площите се досещам. Когато обикаляхме Чили, екскурзоводът ни разказа, че техни агрономи били командировани в Израел, за да усвоят капковата система на поливане и да я внедряват в Чили. Същото научихме и в Аржентина.
Една поговорка казва, че работливият човек и на камък да го сложиш, пак ще направи къща. Така са и евреите.
В Римската империя евреите са били 10% от населението. През 15 –ти век в много национална Испания мюсюлманската, католическата и юдейската религия са съществували съвместно. Явно за испанския крал Фердинанд, фанатизиран католик, това е било твърде много. През 1478 той, поставя ултиматум на друговерците или да приемат католическата вяра, или да напуснат страната. Много хора са попаднали в ръцете на инквизицията. Други напуснали като оставили всичкото си имущество и пари в Испания. Всъщност, това било общо явление за цяла Европа в тези години.
На какво ви мирише това? И колко пъти и на колко места в човешката история се случва такова безцеремонно унищожаване на преуспелите евреи. Материален интерес и завист?
Помните ли израза: „ Ще си запаля къщата на Вуте плевникът да изгори...Това разбира се облича в благоприлични политически одежди, освен това не е нужно да си палиш къщата, има по-лесни начини. За съжаление някои вождове искат да бъдат държавни глави на големи, велики и силни страни и търсят начини да го постигнат.
Знаете ли кой е дал подслон на 250 000 испански бежанци през 15-те век в Истанбул? Султан Мехмед бин Мурад, Завоевателят. Същият, който се опитал да разширил Отоманската империя до Генуа. Той, след, като завзел Константинопол в следващите 10 години се заел да подменя населението на града. Ето как и защо евреите от Европа са поканени в Истанбул.
] Явно, че те бързо са „влезли в крак„. Станали отново проспериращи граждани, даже и личният доктор на султана е бил евреин.
Не е чудно, че когато нацистите поискали репатриране на турските евреи, правителство отказало. Нещо повече, то дало възможност на всички желаещи турски евреи във Франция да възстановят турското си гражданство, ако са го загубили и заедно с тези, които имат редовни документи, ги прибира в Турция.
В книгата си Последният влак за Истанбул, турската авторка Айше Кулин романизира тази история, като вплита съдбите на турски емигранти във Франция.
Друга част от изгонените евреи отива в земите, където са родени техните праотци и които сега се наричат Израел. Техните пра-пра-правнуци, заедно с тези от времето на фараоните и придошлите за следващите 6 века, срещнах сега в Израел и за тях ще говоря.
Очаквах, че голямото разнообразие на евреи, е донесло в страната различни култури и езици. Това, което не очаквах е да чуя, че 25% от населението говори руски. Не очаквах също, да видя всички обществени надписи дублирани на руски. Точно сега гледам един материал в Тайм от 19- ти май. В информация за разпределението на националностите в Русия и съседните републики чета: Естония има 25% руснаци, в Литва – 26%, а в Украйна само 15% и тъкмо те, си извоюваха независимост. А какво ако и те, руските евреи в Израел както източните украинци поискат независима държава? Представяте ли си това в Израел? И кой още живее по тези земи? Палестинците. О, аз съм сигурна че тяхната съпротива е слаба, че те ще вдигнат бяло знаме. Руските евреи са сила, те издържаха Втората световна война, издържаха 70 години комунизъм, че палестинците ли ще ги уплашат?
Е, ако пък нещата потръгнат, може да се помолят и за "присъединяване"......Естествено, разстоянието е голямо, Израел няма Домбаз, но пък е на много интересно място. Могат да се изпращат там съветници, специалисти и други, както беше в Мозамбик и Ангола, помните ли?
Ама че шега? Все пак добре, че вече бях там. Пропуснах да посетя Египет и ето, те се бият от няколко години. Да така е, превърта се колелото на историята.
Време е да се върна на това, което видях. Голям и хубав град е Ерусалим, застроен на много хълмове, с хубави белокаменни къщи. Така, както американците строят къщите си от дърво, израелтяните ги правят от варовик. Всичките се белеят като чисто нови. Попитах редовно ли ги почистват и ме увериха, че не се налага. Явно зависи от въздуха и качеството но варовика. Колкото по-нови, по-високи стават. Все още има романтични квартали с 2-3 фамилни къщи, с хубави широки прозорци и балкони, потънали в зеленина, които са подредени по криволичещи тихи и чисти улици. Повечето къщи имат решетки на прозорците и балконите по партерите. Тиха съпротива, а?
Нищо не мога да кажа за магазините, не ни интересуват, но посетихме един тбърговски цент в съседство с хотела ни, защото откритото пространство пред магазините беше като истинска скулптурна изложба. Там видяхме и няколко галерии на стъклени фигури, които ни плениха. Всичко останало е както в Европа.
Пак трябва да се отклоня, но как да не разкажа за тези 150 етиопки в чиято компания обикаляме Стария град. Целите са увити в бели памучни савани. Дълбоко вярващи, те спират навсякъде да допрат нещо, да се прекръстят или дълго да се оглеждат. Те са навсякъде и понеже ние бързаме, трябва да се промушваме между безкрайните им метражи плат. Доста от тях са едри жени, като разперят ръце белите наметала се разпростират като завеса върху оскъдните пространства за преминаване.
Най-любопитното дойде на летището, когато видяхме пейките пред изхода за нашия полет побелели от същите бели одежди. Сякаш сняг е посипал цялото пространството. Смаях се, какво ще търсят 150 етиопки с това оформление във Франкфурт? Как нашият самолет ще намери няколко местенца и за нас? Докато се дивих за нашата съдба, на изхода към самолета се появи нов надпис. Групата им заминаваше за Етиопия.
По-голямо разнообразие на хора не съм срещала в друга страна, араби, руски евреи, етиопски евреи, евреи от Американския континент и цяла Европа и ултра ортодоксални евреи. Да не говорим за многото туристи от всички нации.
По улиците на Ерусалим можеш да срещнеш жени, покрити до очите и до тях други, съвсем модерно облечени. Някои млади девойки, в желанието си да бъдат в крак с модата са стигнали до тази адаптация. Модерни обувки, прилепнали панталони, отворена блузка и....забулена глава, естествено с елегантен шал. Уличното многообразието се допълва от черните фигури на ортодоксални евреи. Трудно ми е да си представя как издържат на тази топлина с техните черни палта и шапки. Строгото облекло на мъжете от всички възрасти се допълва от два масура, спуснати пред ушите им. Даже и обувките с дебели подметки и с връзки са част от задължителното им оформление.
Незнам дали е внушение, но като че ли не срещнах еврейски разпуснати безделници. Не видях и много полиция наоколо. Само в Стария град имаше патрул от млади полицайчета, които с радост ми позволиха да ги снимам.
Картината не е все розова, по време на нашите обиколки из страната видяхме тъжната картина на беднотата. Малки струпвания на бидон-вили, скътани сред пустоша, край шосета. От какво живееха тези хора? Нито вода, нито храна и поминък на около. Те ли са палестинците, които се борят за земите на дедите си? Дали дедите и прадедите им са живели тук и така? Какво прави израелското общество да ги подпомогне? За да стане това тези хора трябва да проработят, но къде и какво?
Всички палестинци искат еврейско поданство, защото така могат да получат много помощи - безплатно образование, лечение и без да работят. Само че, това може да стане след сериозно проучване.
Ако палестинците наистина ненавиждат евреите, защо искат тяхното поданство и помощи? Вече повярвах на официалното твърдение в Израел, че Ерусалим е много сигурен град и стълкновенията по улиците, които пресата публикува са стремеж за сензации, а всъщност те са рядко явление. Така твърдят хората там.
Едва ли срещнахме за 4-5 дни повече от 3 полицейски коли. Нашият екскурзовод, който живее на 300 м от Ивицата Газа вече години, каза че не е видял сблъскване между палестинци и евреи. На кого да вярваш? Тези две нации живеят заедно откак свят светува, през главите им за 20 века са минали всякакви бури. Кой ги подбутва сега към тези раздори? Дано намерят сили да ги надживеят. Колко от парите за хляб, училища, болници и подслон отидоха в погрешна посока - за ракети и погроми?
Ще кажете наивно, да но аз бях в Израел, казвам каквото видях и чух. Съгласна съм, че има конфликти. Затова питам не стигнаха ли десетките години на подстрекавани раздори?
