Наистина се чуствам като дете, на което са откраднали новата играчка.
Моята играчка е екскурзията ни до Израел и Дубай. Имам толкова много
впечетления за споделяне и какво, всичко се развали. Как да убеждаваш хората
колко хубави работи са създали и създават техните събратя сред сухите пустоши на Арабския полуостров,
когато там отново и отново, най-безмислено се пролива кръв. Това е тяхната
собствена кръв и тази на децата им. Рушат се техните собствени градове, където
трябва да живеят техните чеда. Унищожават се земеделските им стопанства, които
трябва да хранят техните семейства. Рушат се културните паметници, които принадлежат
на тях и на цялото човечество. Озлобление и мъст са замъглили очите на толкова
много борци за „правата вяра”, че скоро по тези земи няма да останат вярващи.
Има ли универсална права вяра, заради която да наказваме „криво вярвящите”? Кой
ни дава право да бъдем съдници?
Къв Какъв късмет имахме, да се промъкнем в едно затишие и да видим
какво могат палестинците и евреите, ако не се бият. И защо собствено се бият?
Колко пъти задавам този въпрос и не само аз. Историята дава отговори, но те зависят
от това кой, кога и защо ги пише. Всеки избира тези, които подкрепят неговата
кауза. Обединявящият момент разбира се е, че по тези земи са се разпореждали
най-дълго евреите и палестинците и по-малко римляните и завоевателите от съседните империи.
Удобно обобщение, което е близко до фактите от хилядолетия.
Събитието, което искам да разкажа
започва и свършва с царуването на жестокия, себичен цар Ирод. Нещо напомня ли
ви това име, или изразът „ Зъл като Ирод? Той е син на високо поставен еврейски
офицер от римско потекло (74/73 пр.н.е.)
С помощта на римския сенат, той става цар за цели 37 год. Наред с
многото злини в своя живот остава за поколенията значими архитектурни
паметници, като храмът на Ирод в Ерусалим, почти разрушен по-късно, крепостите
Хидориум и Масада. Основава и 1-2 града.
Представете си, той и Клеопатра са имали монопол върху асфалтните
находища в Мъртвото море, което помогнало много в строителството на техните
флоти. Ако си известен като един от най-жестоките владетели, който сред другите злини е наредил и убийството на 20хл. невинни деца в Битлеем, от страх за престола си, който е убил собствената си жена и дете, тогава няма да се чудите защо е имал 2000 души лична охрана и няма да се чудите, че когато отношенията му с Рим се влошават до крайност, се укрива в непрестъпната крепост Масада.
Питам се дали някой от съвременните владетели го е надминал в грижите за самооцеляването и дали има сила да ги опази от това, което заслужават.
Масада е един от многото археологически паметници, които би трябвало да ни покажат безмислието на войните.
Цар Ирод приема еврейската вяра, защото става цар на Израел, но с помоща на окупаторите, с които води по-късно война. Каква е неговата кауза? Той и много подобни на него за какво точно повеждат хората на война? За да си опазят трона, нали? Римски, еврейски, всякакъв, важното е те да седнат на него, а другото е „висша политика”....и за това са всичките интриги по света, затова умират хиляди. Как така може да има висша политика, а да няма висш световен разум?
Ако това е безизходицата на нерешимите проблеми, по-добре е да си говорим за впечетления от пътуваня, за цветя, за птички, за любов за всичко друго, което прави хората щастливи. Защо да си слагаме пръста на точното място, където най-боли, по-добре е да обикаляме наоколо. Ние имаме нужда и от разтуха.
В моята разтуха има доста камъни. Такова е мястото – Масада (крепост). Ирод отишъл там, когато станало много „напечено”за него в Ерусалим, макар да нямало никаква сянка под жаркото слънце сред скалите. Там прекарал последните години от живота си, в обсадата на римляните. Тези, които преди 3-4 десетилетия са го коронясали.
Ние сме на път за Масада. Зеленината около нас
се свърши, след като автобусът ни напусна покрайнините на града. Шосето пресича
безкрайна бяла равнина. От едната ѝ страна се издитат също толкова бели високи планински плата. Тук
там се виждат оазисите на еврейски кибуци.
Оказа се, че тези формации не се различават
твърде много от бившите ни ТКЗС-та. Всичко е общо, всичко се дели. Ако имаш
нужда от нещо допълнително, то общото събрание го решава. Живеещите там се събират
всяка вечер на отчет и проектиране за следващия ден. Нещо повече, децата живеят
в общежитие, отделно от бащите и майките си и прекарват твърде малко под
родителска опека. Това било за
по-ефикасната защита на децата при нападение.Чудесно! Така се прави послушен народ. Как биха устояли години при тези войни? Може би дисциплината, с която са отгледани да е допринесла и за учудващо високият жизнен стандарт в Израел, до скоро. За съжаление войните и прииждащите палестинци, които заедно с израелско поданство, получават и помощи за безработни, прогресивно изтощават страната.
Масада е основана 1-ви век пр.н.е. от Александър Джанеус върху обширно плато край Мъртво море. То има естествен наклон към морето и това е позволило на обсадените да събират поройните дъждовни води в огромни подземни резервоари. В други подобни хранилища се съхранавала храната им. Така защитниците на крепостта са издържали 3 годишна обсада. Платото е само 400 м над морското равнище, но дълго е било непристъпно за противниците. Най-накрая 10,000 римска армия изградила огромна естакада, по която се добрали до платото. Останалите само 960 цикари (зиони), начело с Ирод се самоубили. Оцелели живи само жените и децата.
Не може да се откаже склонността
на Александър към разкош и още повече на Ирод. Крепостта със висичките си
приемни зали, тронна зала,помещения за разтуха и спане, са били разположени на
три тераси една под друга, по ръба на склона. Вятърът и сега носи свежест от
морето, което тогава било много по-близо до крепостта.
Малко е останало за нас, въпреки
старанието при разкопките през 1960-та г. Все пак е достатъчно, за да се
удивляваме как на такова място при някогашната техника са се строели мраморни
зали, бани и даже плувен басеин.
Отдръпнах се от групата, за да
мога на спокойствие да си представя белите стени на трите основни сгради,
искрящи някога в синевата на небето. То е единствено, което не се е променило.
Виждах угрижените защитници, които са знаели, че техният край идва и виждах долу
в равнината нетърпеливите римски войници. Мислех, ако изобщо войната може да
бъде добро нещо, коя е по-приемлива, тяхната примитивната, осъждащ врага на бавна смърт, или съвременната наша мигновенна разправа с противниците.
Водачът ни показва много
обстойно всичко, което е останало от далечните векове и как се опазва сега.
Табла и триизмерни фигури ни помагат да допълним представата си за крепостта, лагера на римските войски в равнината и малкото селище
на прислугата.
Не ми се иска да взема лифта за
връщане. Това място е сякаш на средата между небето и земята. Поглеждам нагоре,
безбрежен син простор, надолу - бяла долина изпъстрена с жълти и кафяви
наслоявания от доломит. Напред погледът се губи в синевата на Мъртво море. Духа
приятен бриз и ме приканва да остана по-дълго. Какви ли песни са пеели
някогашните обитатели?
Синьото Мъртво море ни приканва, то е следващата ни цел. За минути стигаме до скромен плажен комплекс. Някога картината е била друга, балнео-санаториуми и хотелчета са били пръснати по брега, но оттеглянето на морето с километри е разрушвило техния бизнес. Спираме в хубав търговски комплекс , с редовните магазини и ресторанти. Малка пътека води към морето.
Чудя се как някои туристи не влезнаха във
водата, поне от любопитство. Там има и друга атракция – много черна лекувита
кал, изсипана на купчини, направо на пясъка. Край тях, като дяволи се навъртат черни,
лъскави хора. Намазах се от главата до петите за първи път в живота си и
боязливо влезнах във водата. Нищо особено, не чуствам разлика, опитвам да
плувам, даже е по-лесно. Казаха ни да си пазим очите и носа, естествено, това
не подложих на съмнение, но защо трябва да държа главата си по-високо от
тялото? Колко му е да ритна два пъти и да възстановя положението си. Не, ритането не помага, но околните хора реагираха
бързо. Извиних се с това че, главата ми като много тежка неудържимо дърпа
надолу....Щом толкова тежи.. може и да е умна. Ето един нов метод за измерване
на мозъчното тегло, мой патент.
.
.
