Гена Димитрова, Турандот
Борис Христов
Българска народна опера
Райна Кабаивансчка
Веселена Кацарова
Александра Пендачанска
Дейан Велчев
Александър Токаян
Кирил Манолов
Соня Йончева
Имаше малко посетители – около 120 души и това ни даде
възможност да седнем съвсем близо до изпълнителите. Сучейни не само
свиреше замайвйщо, но и неговият Страдивариус звучеше страхото. Има защо, той е
експерт-оценител на цигулки в Европа.
Напразно се
опитвах да проследя движението на пръстите му, те летяха над струните като
сенки и как сътвориха тези великолепни звуци не знам. Репертоарът му беше
специално подбран, за да покаже неговата висока класа. След няколко бисови
изпълнения, най-накрая го оставихме да
напусне сцената.
Отказахме вечерята, не пуснахме и никаква музика на път
към къщи. В ушите ни отзвучаваше това,
което чухме. Бяхме изцяло поети от преживяното и не само ние.
Започнах този
материал много боязливо, защото класическата музиката не е моята територия, а
моята радост. За мене тя въплощава всичко: прохладата на морската вода, песните
на птиците в гората, повея на планинския брез, ромона на поточето, грохота на
гръмотевиците и сърдитото море. Всяко друго изкуство ти внушава какво да
мислиш. Музиката е свободата да си представяш и да преживяваш. Затова я обичам, от години имаме абонаменти за концерти
в Бенаройа Хол - Сиатълската концертна
зала и в Оперната зала – МакКао Хол. Радваме се на богатия им репертоар и
многото добри местни и поканени от цял свят изпълнители. Обикновено билетите за
тях са нашите коледни подаръци.
Разбира се, че
обичам и забавната музика, но за мене тя е приятен фон, когато върша нещо, при
разговори и естествено танци. Тя е средство за общуване с хората, а също и
връщане към приятни моменти от живота ни.
След като уточних моите параметри, да кажа че причината да пиша този пост е радостта и гордостта от
концерта на нашите чешки домакини. Тя ме накара да се замисля колко много
блестящи български музикални изпълнители имаме ние. А ние, къде сме? Да сте
чували оперни певци или други музикални изпълнители на класическа музика да се
представят пред българското Общество из САЩ? Може, но за Сиатъл незнам.
Едно нещо така и
не разбирам, защо българите в чужбина популяризират само народната и забавната ни
музика? На каквото и наше честване в чужбина да отидеш се говори за хора и
ръченици, а толкова малко се споменава за високата класа и талант на изпълнителите
на оперна, симфонична и камерна музика?
С тези мисли в главата се заех да „надникна какво се е
писало и се пише” за българските изпълнители
на класическа музика.
Ще започна с една справка от Енциклопедиа Британика за българската
музика от 19- ти век насам, защото както се знае преди това сме били само едно кърваво
петно в турската империя. Изреждат се първата
генерация известни наши композитери - Панчо Владигеров, Владимир Пипков, Панчо
Владигеров, Марин Големинов и други техни съвременици.
Изглежда, че Енциклопедия Британика не ни „обичала”,
защото всичко, което казва за нашите музиканти, чак до 60-те години е
неприемливо за мене. Композиторите ни от първите години стигнали своята зрялост
първо под про-нациския режим и после под комунистически контрол......Музиката
на съвремените композитори се радвала на по-добра оценка, но имала някои социалист-реалист баналности......
Британика казва, че нашите изпълнители на класическо
пеене от края на 19-ти век били приети предимно в Източна Европа и не в
Западна, защото техните гласове звучели носово и по-твърдо...... Хъм , не се
чудя, много пъти чух в Европа и Америка да
наричат Борис Христов руснак.
Свършвам с отрицателните страници за българското музикално изкуство с убеждението,че те са
останали далече от нас и с удоволствие се обръщам към блестящите успехи на
българите, постигнати за краткия период от 1890 г до наши дни. Разбира се, ние
нямаме музикалното минало на Европа. Според мене това още повече показва бързото израстване на талантите ни, които пеят по всички сцени на света.
Ние сме пропуснали епохата на Бах, Бетовен, Моцарт,
Вагнер и плеадата композитори, изпълнили музикалния живот на Европа, защото
цели 5 века българите са водили борба за оцеляване.
За нас е гордост, че само за 137 г от момента, когато
произвола на мохамеданските ятагани
е спрян, имената на плеадата български изпълнители се вписва в
най-високите музикални форуми.
Не е ли смайващо, че само след 12 години от
освобождението ни от турско робство, първата оперна компания започва своята
история (1890 г) като част от Метрополитанската оперна компания. Пътят не е
гладък, през 20-те и 30-те години се изгражда професионалното ниво на хора и
изпълнителите. Талантът и всеотдайността на основателите на Българската опера
за 35 години довеждат до това, с което нашете съвреминници могат да се гордеят:
Борис Христов, Елена Николай, Николай Гяуров, Николай Гюзелев, Александрина
Милчева, Катя Попова, Асен Селимски, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска и много
други изпълнители на световно ниво.
През следващите 35 години плеядата на българските певци и
инструменталисти нараства прогресивно. Това са музиканти, за които оперните
сцени на цял свят са отворили врати, Миланската скала, Парижката Гранд Опера,
Метрополитен Опера, Ковънт Гардън и в много други претенциозни форуми. Имената
на Александра Пендачанска, Стефка Егвстатиева,
Мариана Паунова, Александра Пендачанска, Веселина Кацарова, Стефка
Евстатиева, Михайл Светлев и др. Шестват по света: Европа, Австралия и Северна
и Южна Америка.
Не е за вярване, но по
официални данни на Wikipediа (wows.ucis.ptt.edu/opera) културното богатство на България е представено от
оперни певци, които са постигнали международно признание. Номерирах списъка,
вярвате ли 116 оперни певци, зад всеки от които седи световно признание!
А какво да кажем за цигулари и диригенти като Веселин Русев, Ясент
Тодоров, за виртуозът Васко Абаджиев, Мила и
Стойка Миланови, Владо Тилев, Минчо Минчев, Васко Василев, Ясен Тодоров, Елмира
Дърварова, Константин Стоянов, Александър Попов и много други, чиито имена са
свързани със световните синфонични оркестири.
Спесъкът нарастна много, затова се ограничих само с
изброените. Защо да не се похвалим, че
Стилиан Иванов е втори диригент на Сиатълската Филхарминия, че Игнатов дирижира
Сиатълския симфоничен оркестър?
Аз не очаквам някое толкова голямо светило да си купи
билет, за да ни попее и посвири в Сиатъл,
освен ако това се организира от по-високо ниво.
Чешките музиканти
бяха поканени на официална визита в САЩ и те свириха в Ню Йорк, Лос Анжелес,
Сиатъл и може би другаде за своите сънародници.
Това прави нацията – духовните връзки, гордостта да
кажеш, че българският само 6-7 милионен народ е родил 100-200 изключителни музикални
таланти, пред които светът се покланя.
Струва ми с, че ако има с какво
много да се гордеем, това са българските музиканти и художници.
