Пак във Виена

                                                                      

Този юни, за първи път в моята туристическа практика, аз затворих всички справочници, взех само картата на Виена и се отдадох на удоволствието да се рея из един от вечните градове на Европа. Винаги се питам как е възможно толкова хубости да се създадат в тези големи европейски градове? Как така там не се допускат евтини грозотии? Или може би аз си затварям очите за тях.

 И този път реших да изкарам два дни „на колела”, но друг да ме вози и да ми обяснява какво виждам,  не само това, ами да свири през цялото време тези великолепни виенски валсове и полки.

Богатата мрежа от автобуси пресича Виена на длъж и шир, туристите слизат и се качват в колите на всяка желана спирка. Обикалят наоколо, радват се на музеи, изложби и замъци, после продължават отново по маршрута си. Жълти, зелени и червени автобусни линии ни превозват по  желаните направления.  

Градът е пълен с туристи, сякаш ние сме завоеватели изпълнили улици, градини и изложби, но сме хора с добри намерения, ценители на изкуството и културата на австрийския народ. Представяте ли си, ако вместо убиици и разрушители се финансират туристите да обикалят този наш интересен и хубав свят?

 Удоволствиието ми беше безкрайно, затова не усетих умора от обиколките по осем-девет часа на ден.  Нещо повече, драго ми беше да видя това, на което съм се възхищавала преди години. След всеки завой се питах дали ще позная какво идва или вече съм забравила. Човек често забравя фактите, но си спомня приятните преживявания, свързани с тях.

Следващият ден беше посветен на Белведере и на Шонбрун.

Белведере - много силно е да се каже, че съм била там и няма вече нищо ново за мене. Всичко винаги ще е ново за моите ненаситни очи. Постепенно имената и датите започват да губят тежест в моето съзнание. Остават мислите за живота на творците, създали през  вековете тези великолепни картини и скулптури, за тези които са построили бароковите сгради и богатата градина, за тяхната епоха,  за тяхния живот и интереси.

Трябва да благодарим на  най-добрия австрийски полководец тогава –Савойският  принц Юджин, който започва с изграждането на Долния Белведере, последван след няколко години от красивият Горен Белведере. Великолепните барокови сгради, заедо с всички градински орнаменти са благасловени с хубавата съдба, да бъдат за известно време царска резиденция, после да приютят Музея за изящно  изкуство  и за Модерно изкуство. Те се преместват по-късно в Двореците срещу  Хофбург, а Белведере след 1919 г става държавна собственост.

Колекция от картини и слулптури, надживяли две световни войни обогатяват залите на Белведере. Погледът ми безпомощно тича от стените към тавана и към мраморните подове. Не ми се излиза, а какво ли са преживявали тези, за които е създадена цялата тази красота?

Народ, който създава изкуство  е за уважение, но народ, който опазва своите културни съкровища  през две войни заслужава поклон.

Вървя и пред очите ми  преминават столетия, в картини изваяни на платната.  Редят се залите с творби от средновековие, класицизъм, романтизъм, импресионизъм, историзъм и ...Виена в 1900 г. Имах време и си позволих  да ги съзерцавам по-дълго. Какво удоволствие!

Нали съм гостенка на Виена,  подбрхах за поста няколко творби от последната секция, с известните великолепни платна  на Густав Клинт, Едгар Дега и Валдмюлер. 

 През революцията в 1848 г един от най-добрите барок паркове във Виена, този на Белведере става военна база. Миналото отдавна е забравено. Сега е толкова  хубаво тук. Аз обикалях надлъж и на шир, докато  горещото слънце най-накрая ме принуди да потърся прохлада. 
        

В което и време да посетиш палата Шонбрун, той блести като огрян от слънцето. Топлият жълт цвят, наречен по името на двореца излъчва мека светлина. Много сгради в града са жълти като него и се гордеят с това.

Името на двореца идва от фонтана, който първо бил започнат като основа за палата, да бъде на високо, за да се вижда от всякъде и да е по-хубав от френския Версайл.  По конструктивни причини планът е изоставен и основите се преработват  във  фонтана на Нептеун. Това дава името на палата Shones Brunnl. Няма защо да обсъждам колко е красив и как цяла Виена ( някогашната ) се вижда от там.



                                                                

Дворецът достига своя блясък по времето на имрератрица Мария Тереза, която го превръща в лятна разиденция. Нейният  кралски  корт  със своята лека и весела атмосфера  става културен и социален център на Виена. Тук е свирил шест годишният Моцарт, а в театъра са изпълнявани френски комедии и италиански опери.

Интересно е да се научи, че електрическата система на Шонбрун е лично дизайнвана от Томас Едисон в 1908 г.

През втората световна война  Голямята мраморна зала остава без покрив, но за щастие падналата бомба не се взривява. Едва след десет години залата се възстановява до предишншя ѝ блясък.

Десетки години след смърта на Франц Стефан -  съпругът на Мария Тереза, дворецът остава затворен. В началото  на 19-ти век тук се настанява Наполеон. Той намерал мебелировката на двореца неудобна...представете си. Разликата между нас е тази, че аз съм пленена, намирам всичко много удобно, но не съм Наполеон... Оставам на вас да си избирате..

Добре, че сега Шонбрун е в листата на ЮНЕСКО и няма опастност някой да се настани там и да прави промени.
Толкова много снимки правя, сигурно се надявам да взема с тях късчета от това, което ме пленява. Когато подбирам си мисля, дали това беше най-впечетляващото?

                                                           

                                                                    

                                                            

                                                                        

.