Най, най, най

                                    

 

                                         

" Най" ,  това е мотото на амбициозните хора, тези които са довели прогреса на света - движещата част на човечеството. Защо ми хрумна тази мисъл? Защото бях в Мазатлан, Мексико този месец и първото, с което ни посрещнаха още в микробуса беше, че тук е най-дългата плажна ивица на Западна Америка. Как ви се струва да имате около града си 60 км брегова ивица, от които 20 км са чудесени плажове? Докато стигнем курорта, последваха и други суперлативи.

Мазатлан ( Земята на елените) е разположен на полуостров сред чистите прозрачни води на Пацифика. Риболовът и корабоплаването са били прехраната на населението от най-далечни времена. Не е чудно, че градът разположен на западния бряг на Америка в южния край на Морето на Кортес, привличал вниманието на всички европейски морски страни.  През 1820 г е обявен за най-голямото пристанище на Западния бряг. Това „ най„ е имало своето покритие, защото в тези години се случвало от Европа и Далечния изток да идват по 60 кораба на ден.  Налагало се вечер да палят огън на хълма на остров Крестон, който се издига на входа на пристанището. След  години там е построен голям морски фар, изработен в Париж. Прогресът не отминава това място, съвременният вариант на фара е електрически с 1000 ватови крушки и се вижда от 60 км. Ел фаро е много важен за корабоплаването,а за Мазатлан е гордост, защото е на върха на  хълм на 157 м над водата -  най-високият в Америка и един от най-високите на света. Мазатланци настояват, че е на първо място, защото този на Гибралтар вече не работи.

Малките екзотични мексикански градчета вече са стара история. Те се превърнаха в курортни селища, чието население се измрва в стотици хиляди. Хилядите, които са открили, че великолепните, мексикански плажове и климат са тяхните златни мини. Към мазатланските трябва да добавим и тези от Каменния остров.

                                                           

Вместо да дълбаят под земята, мексиканците строят нагоре, издигат високи модерни хотели-касички. Не им липсва опит, първите хотели в Мазатлан датират от 1805, когато един китаец построява своя хотел-ресторант. Сега всичко старо и грозно се руши и се замества с 10-12 етажни сгради, обърнали широки прозорци и балкони към морската шир. Като по стандарт пред тях се простират изкрящи сини басеини, чито форми са много накъдрени, за да се поместят многото плажни легла и столове. Тревните площи, храстите цветята, алпинеумите и палмите завършват с високи бели огради. Всеки курорт е като един замък, отворен само към морето. Отворен,...но пазен. Харесват ми, но тази стандартност и скъпотия ме плаши. Е, 51седмици в годината се отглеждаме сами, нека една да е под топлите грижи на Виданта.

 

Преди много години, чешките курортисти, които посещаваха Черно море се оплакваха, че само въздухът бил безплатен там. Сега да видите как се плаща за всичко, заобиколено от въздух. Хъм, то е доброволно, кой ви кара?

Тъй като сме в епохата на супер-хотелите и супер-ресторантите, те са „побратимени„ със супермаркетите, които очакват своите купувачи. За да не се разсърдят колегите от скъпите магазини в комплексите, те са на разстояние и до там се стига с таксита. Така се отварят хоризонти още хора да припечелват, а други да плащат. Тези, които плащат са доволни, защото ако си напазаруват продукти за една седмица могат да си готвят каквото им се иска и ще им струва по-малко от ресторантите и магазините в комплексите. Нали затова всеки апартамент там има хубава кухня, а курортистите са много свободни.

Започвам да се чувствам като оплетена в една мрежа на курортни гиганти. Вярно, удобството, грижите и комфортът ласкаят, но ако искаш да се изолираш за ден-два? Хората свикват и не само те, местните игуани, птици и малки гризачи вече са домашните животни. Те се разхождат около басеините  необезпокоявани. Птиците ни събуждат сутрин, летят навсякъде и често споделят  обяда на по-разсеяните посетители. Живеят си в пълно съгласие и ненападение с курортистите.

                                           

Ако искаш да се нарадваш на „по-едър дивеч” трябва да се разходиш покрай морето. Това правим сутрин, когато пеликаните закусват. Добър апетит имат, стрелват се като ракети във водата и измъкват по някоя голяма риба. Не си играят на дребно, както другите пернати. Радвахме се и на едни малки бели рибарчета, които неуморно тичат пред вълните и кълват нещо. Какво, така и не разбрахме?

Оказва се, че сега в групата „най„ трябва да включа и гиганта Виданта, курортната  компания, започнала дейност преди 41 г и обхванала в мрежите си  цяло Мексико. 
Времето ще покаже още какво  „най” може да се появи в историята на Мазатлан и цялото Мексико.