Пътуваме с кола през пустинята Сахара от Асуан към Абу Симбел
Темпъл. Пясък, слънце и безнадеждност изпълват душата ми. По пътя виждаме един
оазис. Това е оскъдно местенце в сухата шир, където вживителната сила на водата
разкрива безкрайните възможности на пустинята. Сякаш то е част от огромна компютърна
памет, която трябва да отвориш, за да видиш колко много шансове за живот се
крият в нея. И... ключовата дума е ВОДА – тази на големите подземни ресурси в
Сахара и на реката Нил.
Колко жалко! Някъде безнадеждната пясъчна шир започва от брега
на реката. Само изсъхнали стебла на палми и храсти напомнят за изобилната
зеленина, а преди хилядолетия голяма част от територията на Сахара е била
покрита с гори.
Какво ни казва природата? Как да оцелеем или как да ликвидираме
още гори, да пресушим още реки, да произведем
още огромни количества некачествени продукти, за да живеем по-охолно и да ядем, да ядем и ядем,
докато се самоунищожим?
Какво да кажем за арабските страни? Какъв по-добър пример от Дубай за успешната борба на хората с пустинята?
С едната ръка безжалостно и безотговорно да взимаме от
природата, а с другата да даваме, но какво и колко? Има ли възвръщаемост? Можем
ли да върнем ледените шапки на полюсите и да се спасим от наводнения и урагани.
Могат ли хората да използват разумно водта на пустините за своето собствено
оцеляване?
Разбира се, 1970 г
в Либия е реализиран голям
селскостопански проект. Край град Куфра, юго-източна Либия е разпаложен в 48
километров оазис. Богатите подземни водни ресурси са позволили да се изградят
кръгови поливни състеми с диаметър 1 км. Мащабността на съоръженията впечатлява
с размерите си и се вижда даже от космоса. Казват, че там била житницата на
Либия.
От язовира Хувър дам, изграден в планините между
американските щати Аризона и Калифорния се е проточил канал с бистра
синьо-зелена вода. Той стига чак до няколко милионния Финекс в Аризона и
околностите му. Подозират ли жетелите на града и щастливите фермери, че тяхният живот и реколта им са загубени,
ако вживителните водни струи спрат?
Пустинята е толкова близко, готова да покрие всичко отново.
Аз съм оптимистка и не вярвам пясъците
да погълнат нови територии плодородна
земя. Не мислимо е нашите пра-пра-правнуци
да танцуват бедуински танци и да ядат по няколко фурми на ден.
Ние знаем ключовата дума, която превръща пустините в рай.
Ако трябва ще я сменим, но ще спасим света за поколенията. Ние трябва да
възстановим това, което сме унищожили. Това е наше задължение.
