Преди цели сто години, когато унищожителната
Първа световна война, в която са участвали два милиона американци взима седемнадесет милиона жертви ( от които
сто хиляди са американци) и когато
огънят на Октомврийската революция въвежда
нов ред в Русия ( за загиналите не знам ),
в малкия американски град Сиатъл, Щат Ващингтон се завършва едно важно
съоръжение – Вашингтон Шип Канал и Читъндън Локс. Благодарение на него голямото езеро Вашингтон Лейк и по-малкото -
Лейк Юниън се свързват със залива Пюджет саунд на Тихия океан. Ще кажете, че
това не са съизмерими събития. Да, само по време и давност, но за нашия град това е постижение с важен икономически, социален
и екологичен ефект.
Идеята за това
голямо начинание дължим на видния сиатълски гражданин Томас Мърсър, който пръв
предвижда важността на канала. Трябвали са цели шестдесет и три години, докато
се убеди населението в ползата от него. Най-големи са заслугите на инженера в
строителните войски, майор Хайаръм Читъндън. Той не само се бори за осъществяване на проекта,
но го осъвременява и ръководи строителството. За съжаление умира само 59 годишен.
Проектът се възлага на полковник Джеймз
Кавейноут, който го довършва и затова кръщават
шлюза на негово име. Няколко години по-късно го преименуват на Hiram M.
Chittenden Locks, защото заслугите на Читъндън включват активно участие в
цялата подготвителна и проектантска
работата както и в половината от
строителството.
*
Планът изисква
прокопаване на два канала, които да свържат двете езера - Монт Лейк Кът и
Фримонт Кът. Двата железни моста, които се отварят за преминаващите кораби под
тях - Фримонт Бридж и Балард
Бридж, пресичат ново построените канали. Цялата дължина на водния път от
езерата до морето е 13 км.
Има един израз, с който окачествяваме лошата работа на
някои хора” Направил го, та си оставил ръцете”. За строителите на шлюза ще
кажем, че са го направили и са оставили имената си с чест и почит за цели сто
години. Не съм чула и видяла шлюзът да бъде затворен. Единствените съществени
поправки са смяната на една огромна помпа и едно съоръжение, което контролира
нивото на сладките води.
Ако само видите
вратите, които затварят идващата от канала вода ще помислите, че са крепостни
стени. Дебелите железни плочи са облицовани с тежки дървени плоскости и се
придвижват от яки стоманени лостове.
Разликата между морското и езерното ниво се контролира с
шлюз, който предпазват от нахлуването на
морска вода в тях. Това е много важно за флората и фауната им. За да
стигнат нивото на езерата корабите се издигат на височина около 16 м.
Нещо като асансьор, но движещата сила е
водата.
Интересно и полезно съоръжение е „стълбата”, по която рибите се изкачват от морето до
нивото на канала, реките и езерата. Стотици хора идват да видят как седем пъти
в годината различни видове сьомга се
насочват към плитчините на езерата и реките във Вашингтон щат. След като снесат
хайвера, техният жизнен цикъл е завършен. Малките излюпени рибки живеят в
реките до пълно израстване, след което се връщат в морето за цели седем години.
Кой ги учи кога и на къде отново да се
насочат, в коя река да влезнат, в коя плитчина да си снесат хайвера? Кой учи новото
поколение как да се върне в морето, къде точно и кога?
Лесно им е на
тях, кодирани са да знаят перфектно малко неща. Как ние, горките да сме
перфектни, като трябва само за един живот да заредим главите си с толкова опит
и информация? И да не забравяме, че последните десетилетия ( след 60-70 г ) постепенно
губим около 26% от наученото. Е, не всички, но....Може би, ако търсим
еквивалент с рибите, той да е 11:1.
Имаме късмет да
живеем близко до Балард Локс и моите разходки много често завършват там. Малко
тъжно, влажно и ветровито е през зимата, колкото и да се завиваш. Затова пък
лятото ни дарява със свежата прохлада на огромни дървета. Голямата ботаническа
градина предлага над 500 растителни вида. Цветя, дървета и храсти покриват
склоновете около водата и предлагат приятни кътчета за посетителите. Всяка
година над един милион и триста души
посещават това чудесно място.
Цялото разнообразие и оформление на парка дължим на градинаря Карл С. Инглиш, който посвещава четиридесет и три години от живота си на тази богата градина. Аз прекарвам там дълго съзерцавайки синьото небе и облаците, които се отразяват във водата на канала. Това, което ме грабва, и не само мене, са корабите и яхтите. Всякакъв стил, стари и нови, блестящи със своята белота, скромни рибарски лодки, малки и големи ветроходи – всичко, което може да те отведе в синята морска шир.
Цялото разнообразие и оформление на парка дължим на градинаря Карл С. Инглиш, който посвещава четиридесет и три години от живота си на тази богата градина. Аз прекарвам там дълго съзерцавайки синьото небе и облаците, които се отразяват във водата на канала. Това, което ме грабва, и не само мене, са корабите и яхтите. Всякакъв стил, стари и нови, блестящи със своята белота, скромни рибарски лодки, малки и големи ветроходи – всичко, което може да те отведе в синята морска шир.
Хубавата къща на върха на хълма е била официалната резиденция на сиатълския главен
районен инженер Кавейноут от 1911 до 1917, когато се завършва шлюзът.
В сивата сграда
край шлюза се помещава малка изложба с
модели и снимки от съвремието на строежа, а в музея в съседство е представена в
снимки и макети, цялата история на епохата, строителството на канала и града.
Този път моите
визити в градината ми подариха чудесно преживяване - честване на столетието на Lake Washington
Ship Canal and Hiram M. Chittenden Locks, което
се е състояло на 4-ти юли 1917 год.
Сто години
по-късно, на 4-ти юли на същата поляна
до къщата, в която сега живее комендантът на Балард локс, на официалната трибуна бяха поканени
всички видни щатски и някои федерални
представители. Под звуците на националния химн, военна част въведе знамената на Вашингтон щат и
националното. Естествено, последваха обичайните поздравления и спомени на
наследници на участвалите в строителството.
Преди години не
бях много склонна да присъствам на подобни събития, но сега измервам времето на
друга скала и много минали неща ме карат да се замислям. Такива чествания ме
правят съпричастна към съдбата и живота на града и тази голяма Държава, която много
от нас по различни подбуди сме избрали да наричаме наша. Последвалото вечерта
честване на Националния празник – 4-ти юли, добави още приятни емоции и задоволство, че живеем в такъв живописен
град.
Да се надяваме,
че светът най-после ще се насочи към разумни и човеколюбиви начинания като нашия
скромен, но полезен Вашингтон Шип Канал
и Читъндън Локс. Все още вярвам, че злите сили в нашия объркан свят ще бъдат
укротени и ще забравим мегаломанията,
войните и престъпленията.