Краски и форми

                                            
 

                                                 

Кой да очаква, че изложбата на японката Yayoi Kusama може да привлече толкова хора. Опашка като тази не бях виждала от представянето на Тутънкамун тук в Сиатъл. Няма да преувелича, ако кажа че над хиляда души, строени в редица по четири покрай сградата на музея, кротко чакаха реда си. Добре, че съм абонирана и лесният достъп до такива изложби са част от бенефитите.

Осемдесет и седем-осем годишната  Кусама ни увлече в една свежа и оптимистична игра на овални форми и ярки цветове, многократно повтаряна в огледални камери. Тук в Сиатъл е представена 

                                                             

                                                                            

                                                                            

част многообразното ѝ седемдесет годишно творчество. Ние се възхищаваме на природни  хубости, на създаденото от архитекти и строители, на картини и скулптури и различни обекти, които срещаме в нашия живот, а дали забързани в нашето ежедневие забелязваме обаянието на малките весели обекти, като тези, които японската художничката ни предлага?

Нарадвах се на разнообразните идеи, на изключителната ѝ сръчност и внимание към най-малките детаили. Имах усещането, че Кусама черпи идеи от безграничната фантазия на децата, или че почти всичко е предназначено за тях. Отдадох се и аз на желанието да гледам с детски очи. Представих си, меките ръчички на сладките дечица, прегърнали някои от нейните чудати фигури. Дали в тях децата  виждат гости от космоса?

А как да не се радваш на идеята на художничката да ни въвлече в играта?  Всеки ден една бяла стая, мебелирана с няколко прости бели мебели се предоставя на посетителите. Влизайки там, те получават 10 лепенки - цветни кръгчета с различна големина и цвят. Те могат да ги залепят навсякъде, по стените, по мебелите и вратите. Можем ли и ние да приложим тази идея и да развеселим някое помешение в службата, в училище или в къщи? Преценете сами.

Във фоайето имаше магазин с всевъзможни предмети, които носят мотиви от творчество на японската художничка. 
Съвсем навреме, за рожденния си ден получих подарък едно калъфче за очила. То е ярко червено с големи и малки бели точки. Сега, като отворя чантата си не само то е пред мене, а цялата изложба. Винаги съм казвала, че подаръците не са вещи, те са спомени за нещо преживяно. Важното е да са избрани от сърце.

 Яркият цвят на малкото калъфче ще ме спаси от дълго ровене в чантата и подозрението, че съм го забравила някъде.  Благодаря на  моята добра приятелка и на Кусама, че ѝ даде възможност да ме зарадва..