Спасете хубостта на Сиатъл

                                                               





Обичам да вървя от дете. Ако имам време, винаги  предпочитам да отида някъде пеша. Разбира се, това трудно можеше да ми се случи в Сиатъл преди година-две, но напоследък имам повече възможности. Хората казват „Изработих си го„. Да след 24 г учене и 54 г работа, аз и много като мене си изработват правото на лично време.

Хъм, сега в „личното си време„ аз не се спирам. Не знам какво правя, все бързам  за нещо, но време за обиколки из града отделям.

Колкото повече вървя, толкова повече сърцето ми се свива. Това ли е нашият град? Къде са тихите чисти квартали, които ограждат Центъра? Къде са спретнатите къщи, потънали в зеленина и цветя? Какви са тези кранове и супер-камиони, които трещят наоколо?  Какво е настъпило, преселението но американците ли? Къде ще ги помести този град?

Явно темата се насочи към жилищното строителство в Сиатъл и аз се замислям, дали само  тук се случват тези тъжни неща? Разбира се не. Едни и същи механизми действат навсякъде. Хората прииждат в големите градове за повече шансове в живота, за по-широки интелектуални и материални изгоди и за повече свобода на действията. Някои хора са готови духовно и материално, други цял живот не могат и не желаят да приобщят, но идват.
От този момент започват  противоречията, които се свеждат до много проста загатка. Дали тези преселници, които се лишават от всичко изградено от тях  на старото място знаят какво ги чака в новото селище? Преценили ли са какво се иска от тях,  представят ли си изпитанията, които ги дебнат отвсякъде?

Да се преселиш в голям град не значи да облечеш новите си дрехи и да изкараш деня в „центъра” из магазините. А после може и да посетиш някой ресторант.Това очакват много преселници. Трябва да ги разочаровам. За всичко си има кодове и който не ги открие и спазва, плаща високата цена.  Аз няма да обсъждам как се намира работа  знам,  големият град е пълен с възможности и неудачи.

От две-три години ме занимава нещо друго. Строителството на нови жилищни сгради в Сиатъл. Те са тъкмо за хората, които прииждат. Какво ще получат  те, за  своите парити, обаче?

Много местни собственици роптаят от решениението на Общините за уплътняване на жилищните терени, където комуникациите са отдавна изградени. Естествено, това ще им донесе повечехпечалби и данъци,  но може ли да се направи с вкус и мярка?

                                 

 Като отговор на табелите по улиците, които рекламират „достъпните жилища” се появиха други, на възмутените граждани, които съветват собствениците на малки къщи да не ги продават на предприемачи. Това изобщо не помата. Лавината върви.

Толкова ми „накипя”, че взех фотоапарата, тръгнах и какво? Всички тихи до скоро крартали, които обграждат Центъра са подложени на жестока разрушителна дейност. Хубавите едно-двуетажни къщи, приютявали 1-2 семейства се заместват от по-големи, в които ще живеят 4 до няколко стотин семейства.

Не знам какво бих избрала. Как бих живяла в тези странни хибриди между къщи и съндъци, притиснати на 4-5 м разстояние една от друга. Напомнят ми контейнерите на пристанището по цвят и форма, складирани един до друг или един върху друг. Липсват само дупки за прозорци.... Гаражът, дневната и спалните са едни над други. Ами ако съм по-разсеяна, трябва да тичам нагоре-надолу по сто пъти, да не говорим как се носи багаж по тесните стръмни стълби. А какво  мислите се вижда от прозорците, които често приличат на амбразури?  Ако искаш, можеш да надничаш  в спалнята и хола на съседа. Няма нужда да четеш книги и гледаш телевизия. Всичко идва на”кадро” и има избор в 3 посоки...

Забравете модерните масивни мебели, за тях няма място. Подложете се на някоя диета, за да се побирате в мебели, походящи за тези жилищата, които  може да си позволите с вашите пари. Сега те се наричат „достъпни жилища”.

Има и друга възможност, ако чуството ви за колективизъм е още по-голямо, може да се приютите в някой блок за 100 до 200 семейства. Тогава нестихващите шумове и звуци ще ви насочват към денонощната активност на „съкафезниците”, с всичките биологични, хигиенни и ....други звуци. Не забравяите, че гостите ви може би ще се нуждаят от GPS, за да намерят вратата на вашия апартаменент.

Едно е успокоително, ако ви стигат парите да сте на лицева страна на тези големи блокове, които често обхващат цял квартал, тогава светлината ще навлиза във вашето жилище през хубави голми прозореци. В средата на подобна структура, над магазините, може да има приятна градинка, но това се добавя към цената, разбира се.

Аз поживях в такъв апартамент един месец. Над нас живееше много тежък човек и често вечер очаквах да се укроти, за да заспя. Като и помислех за дървените къщи на Северна Америка, често очаквах да видя тежкият му крак да се подаде от тавана, или от банята да рукнат потоци вода.

Има още нещо, което ме кара да взема една голяма четка и да пребоядисам подред половината нови строежи. Представяте ли си град с около 260 облачни дни вхгодината  да се изпълни с черни, сиви, мръсно-бежови, тъмно-сини и зелени къщи - малки и огромни? Може ли архитектите да не помислят кои цветове си подхождат? Струва ми се, че ако те нямат вкус, поне в техните учебници има нещо, което да ги поучи.

В Сиатъл хората реагират на всичко - гражданска отговорност, къде е отрязън малък терен от някоя градина, коя стара къща с историческо значение ще се закрие от нещо, каква е оградата на някой мост и пр.

Кой ще вдигне глас да защити хубостта на нашия Сиатъл, многоуважаени Сиатълци? Не ви ли вълнува това?

Слъчев ден в Балард, Сиатъл

                                                                    

Къде е слънцето?                         

                                                                                                                                                                               

Слънце има, но все пак тези сгради приличат на контейнерите в пристанището на града. Сами ги сравнете. 

Дъжд на пристанището в Сиатъл

Affordable living

                                                    

                                                                               

                                                                       

 

                                             

I know that  this live was gone, but can we do better our future ?

From now on we, the people of Seattle will enjoy the privilege of “affordable living”.

That means, if we don’t like our old house, or just moved in town we have a new option. But if we have a limited budget, we will find out that things may have changed lately…

 We see strange structures growing in our beautiful city, some like odd monstrous boxes or shipping containers, pushed so tight together like they are thrown in a graveyard, with windows opened to a  view of into the  neighbor’s living room and poor sound treatment, which allows not only to see, but hear them as well…

  Those newly growing mega condominiums boast 200-300 units at a time..

And one more thing, the sizes of the “homes” probably is around 500- 800 sq. feet. Right, the new owners don’t need big bedrooms, because they only sleep for 7-8 hours. The smaller the windows the better, lower heating bill! Then, less and smaller furniture is cheaper, our clothes and shoes can be shoved under the bed out of sight… so we can actually walk around the bed..

Who needs of big sofas and armchairs in the leaving room? It’s better to go out with friends to get some fresh air, go biking, shopping, or visit relatives and friends, who were lucky to buy houses before the “affordable living “era?

 We also wouldn’t need big kitchen; Seattle is saturated with cafes and restaurants, and fancy organic food stores.

 I’ve seen slogans “Do not sale your home to developers”, then see them gone soon after that to open place for one of those monstrosities

Last and not least – the colors of the buildings! I am wondering are their architects depressed, or they just hate us,! Or may be the dark gray and black paints are cheaper?

Why are there so many dark walls on our streets? In the entire world new and old buildings are colored in fresh, light tones that make us happy. How is it possible to paint a 6 story building in dark gray, dark blue and beige all together?  On top of the “prison size”  windows…

We leave in Seattle with 260 cloudy days and no negative temperatures, what is the reason for these tiny  holes?

 Did I forget to mention your guests probably need a GPS to find your unit in the condominium complex?  Don’t even want to think of what may happen in case of fire?

Could you please clarify to us, what are you trying to do with our beautiful city, my dear very respectable developers and builders of Seattle? 

Sunny day in Ballard, Seattle

                               

                                                                                                    

                                                                  

                                                                   Rain in Port of Seattle                                      

                                                        

   

Aren't  this houses to similar of the containers in the port? 

                                                         

   Do you like to live in this  affordable houses in  Seattle, Ballard?

 

                                                                 

             

            

The lakes

 

                         

                           

I am lucky to live last 20 years in a city with many lakes. Whatever direction I take, I can see some: Union, Washington, Sammamish, Green, Bitter and many others - 25 in Seattle and around the city.

We love the lakes and this year on our way from Arizona to Washington State we stopped at Lake Tahoe, Crater and Klamath lakes.  At this season all surrounding resorts are packed with tourists and vacationers.

What attracts everybody there? Is the quite, blue or green water, or the boats and other water activities?

Maybe are the beautiful sunrises and sunsets?  Or the mirror images in the water of the closest mountains, trees or buildings. What about the cotton-white clouds drifting across robin-egg-blue skies over the lakes?

Of course there is one thing that joins seas, lakes and rivers – the water, the unique thing on the Earth that make our live.

One telling Sais “One bird doesn’t bring The Spring”: Yes it’s not; the beauty of the lakes depends also of the environment. It comes with the mountains, with the flowers and fragrance, with grin forests and meadows.

I am glad, that we have visited first Lake Tahoe. Crater Lake is special experience, it is beautiful, but around Lake Tahoe there are a lot of things to see and to do. We started with the mountain trip, because we wanted to see first the entire valley. By the way, there are a lot of high peaks around; at least 10 of them are over 10,000 foot.
 

Our gondola reached Unmet Peak and the view from there is a dream. We enjoy the dark-blue mountains on the horizon, than the slowly change of the color in 2-3 tonalities of green. Finally, right under all this beauty we saw the blue shiny water. Watching this gigantic picture, I had the feeling that the sky has spread his blue hands willing to protect this magic moment for ever.

                                                    

 

                                              

                                                                        

                     

                                                                       

                                                               

The dream ended at the moment when we have left the second stop of the gondola Heavenly. It is always lake this, if humans come in the mountain with all their technique, wires and noise, Mother Nature cries. From here start 6 chairs to the ski-runs on the top of the mountain.

 

                                                                 

                                     

 There  are two zips for the brave visitors.  Hum, the Blue Streak Zip is 3,300- foot-long and you glide over the forest with 50 miles per hour, what about this pleasure? Well, do first Hot Shot Zip, it is only 1000 –foot-long and from there you can see the Mt. Taller and Pyramid Peak. We also “produced” less adrenaline here, and our friends on the 2 parallel lines kept us company.
          

O yes, the second big experience is Emerald State Park. Fannett Island is the only one in the Lake. Long ago the majesty of this Island attracted the Washoe tribe, who had done here their annual sacred rituals.

The Yacht Sightseeing Cruse skirts the shores of the Emerald Bay and Eagle Falls. The Vikingsholom Castel, build from Mrs. Lora Josephine Knight, now Coffee House, gives captivating feel of its unique history.

We lost the chance to visit this park, but the view from I-89 was amassing. No wander, why English Capitan Dick Barter had chosen to live here 10 years from 1863th. He even wanted to be buried here, but the deadly storm found him in another place.

Maybe the majesty of the glacier-carved Emerald Bay attracts the Bold Eagles here, before they return to the mountains. We are not eagles, but we wish to fly with hot air balloon. This would be the best experience , but we skipped this pleasure for now…

 

Сините планински очи

                                                                         


Има още едно място по нашия маршрут, което не знам дали може, но се опитва да заличи впечетленията ми от Седона. Намира се в щата Орегон, нашият южен съсед и се казва Крейтър Лейк.

 Двата щата имат обща съдба – планини, които обичат да изригват. Нашата Маунт Сен Хелън, като по-търпелива се взривила с гръм и трясък едва 20-тия век, докато 3600 метровата планина Мазама е изригнала още преди около 7700 г. Доста голямо избухване е било, учените изчислили, че прахът от изригването ѝ, би покрил щата Орегон с 20 сантиметров слой от прах. Този щат има територия приблизително колкото България.

 Великата природа превърнала върха на планината в най-красивото, най-чистото и най-сньото езеро на Америка. След около 100 г, тя  го украсила с 2 острова, продукт на следващо изригване във вулканичното езеро – Визард и Фантом. Толкова са хубави, от далече приличат на малки замъци в тихите води. Ако можехме да прекараме няколко дни там, бихме обиколили с корабче наоколо, бихме потопили ръце в бистрата студена вода и бихме се радвали с часове на околните гледки. Не са толкова много тези малки красиви планински езера, тези невинни сини  планини очи, отправили поглед към небесния простор.



                                                                     

Свидетели на изригването на Мазама са били Клеймант индианс, които го описали като огромно стълкновение между боговете. Те наименували езерото Дживаас. То се преоткрива и забравя още 3 пъти от 1853 до 1869 и всеки път името му се сменя:  Дълбокото Синьо Езеро, Синьото Езеро, Маджести и най-после идва съвременното име  Крейтър Лейк.

За да стигнем до върха на калдейрата, трябва да се изкачим на около 2 хл м височина по един планински път с десетки остри завои и само две платна, ограден със стена от вековни борове. Шосето е пълно с малки и големи коли, даже с моторни къщи и каравани. Разбира се те любезно се оттеглят на определените места, за да не пречат на потока.

Пътят свърши на поляна с голям планински хотел, оградена от  3-те страни с борови гори. От четвъртата – не голямо синьо езеро, запълнило преди хиляди години вулканичния кратер. По-синя вода сме видяли само около остров Капри и Соренто в Италия. Сигурно италиаците, които срещнахме край езерото са тук, за да проверят дали сме прави.

Разговаряхме с хора от Франция и други държави, хора от всякъде, дошли до тук, за тази очарователна гледка. Най-малко 200 души се разхождат и правят снимки край бреговете на езерото и околните планини. Годишно посетителите са около 500 хл. Нищо чудно, хубостта на езерото е привлекла вниманието на природолюбителите, още преди повече от 100 години, когато област от 74 хл хектара е обявена за резерват.

Ние бехме единствените български посетители и нямаше с кого да обсъдим приликата но  Крейтър Лейк и рилското Око.



                                                             

Езерото е оградено от планинска верига, чиито скали и сипеи стигат до водата, но има път, който го обикаля. Това ни позволи да се порадваме на околната красота и ни показа, че зимата там е много сериозно изпитание за туристите и гостите на големия планински хотел. Малко ми е трудно да си представя как го подържат през зимата при годишен снеговалеж от
13 м.

                                                                     

Като говоря за подържане да споделя уважението си към институциите, които се грижат за растенията и животните на резервата.

 Пътят до езерото се нуждае от непрекъснати поправки и корекции, които в друга страна, биха унищожили един куп растения. Не и тук. Преди машините да дойдат, идват специалистите по подръжка на парка и много доброволци. Всяко растение, типично за местността и застрашено от изчезване грижливо се пренася в саксия и съхранява в оранжерия. Когато ремонтът свърши и теренът се изчисти, растенията се връщат на старите си места. Трудно за вярване, но градинарите плевят всички растения, които са придошли по някакъв начин, за да запазят автентичността на парка. Хъм, да подържаш 100 км крайпътен пояс толкова грижливо?

Ако искош да разбереш какво е Америка, загледай се в дребните неща. Тези, с които хората се сблъскват всеки ден. Ако се ремонтира участък от пътя, ще бъде обмислен и направен да служи за още 50 години. Ако се сади дърво, ще се подсигури с опори, с резервоар с вода, докато поеме. Ще се подбере такъв тип, който да хармонира на околната растителност. Ако е край пътя се мисли и за листопад. Нали пак общината трябва да чисти.

Маршрутът, които си избрахме включва и локални пътища сред високите планини. Започна се едно безкрайно „издигане и потъване”. Промени по хоризонтала и вертикала. Добре, че беше почти безлюдно. Само заклети туристи, заради гледки със скали, долини и въръхчета, ще се подложат на такова рали. Не ни притесни, ние сме пресичали Рила планина по коларски път, та тук ли ? При това пътната настилка се поддържа в безупречна форма. На два пъти трябваше да чакаме по 10-20 мин, докато насрещният поток, се изниже. И тук, насред планината екипът за ремонт идва като за парад, с 5 коли, с 4-5 машини и само двама-трима души, аме те работят. Единият е зад кормилото на пилотна кола, която застава пред потока чакащи автомобили и ги превежда през ремонтираната остечка....Да, на връх планината, на 10-20 км от всяко населено място. Това са грижи за шосе, което обслужва прекия път между 3-4 селища...

Дребните, ежедневните нещица, с които се сблъскваме всеки ден, те трябва да са наред, за да се знае, че тази държава мисли за тебе. Не натрапващите се политици, които ми досаждат с присторените си „грижи” за моето бъдеще, това дето вообще не идва.     

 

Когато  ходя сред природата, душата ми се радва. Не знам защо се връщам във времето на Любен Каравелов и Димчо Дебелянов. Дали тогава хората са били по-добри или аз идеализирам младостта си и четивата, не знам.

Какво става с нас хората сега, всички добри земни обитатели ли са подложени на унищожение? Страх ме е да пусна новините, само за убийци, насилници и рушители слушам. Мисля си, ако зависи от мене бих направила затвори високо в планините и край морските брегове, за да накарам душите на престъпниците да се прочистят. Очите им да забележат красотата на природата, а съзнанието им да се  поучи от философията на животните, които убиват само за да се хранят. Те трябва да живеят и се грижат за резерватите, да забравят градовете с лукса и нищетата, с беднотата и пресищането. Вярвате ли? Само че, незнам дали природата ще ги иска?

След около час, посетителите намаляха, защото залезът на слънцето напомняше за връщане по тъмното и тясно планинско шосе.

Беше време за тръгване, за сбогуване с още една божествена гледка от многото, с които ни дарява нашата красива и величествена природа.