На
младини си представях Америка точно каквато я видях във Финекс - широка, чиста и организирана. Само че, тя е такава тук, защото на това място се изсипват много от парите на хора, които могат да си позволят вили на далечно разстояние от своето местожителство. Те не случайно седят над лап-топите, от там идват големите пари. Освен това, тук прииждат богати компании и предлагат работа за специалисти. Неквалифицираната отдавна е предоставена на непретенциозните мексиканци и емигрантите, които правят много за малко пари.
Когато студовете, снеговете или целодневните дъждове скрият къщата ти със сивия недружелюбен похлупак на вечните облаци, в душата ти напира едно единствено желание - да избягаш някъде на юг. Един такъв юг е Аризона, но може да бъде Хавай, Мексико, Флорида или Ню Мексико. Къде по-добре е пенсионерските ти кости да зимуват на сухо, при температури от 10 до 24 С градуса от октомври чак до май. За други не е нужно да се пенсионират. Те печелят и като спят и то не долар по долар или 100 по 100. За тях се изсипват милиони. Как иначе ще се обясни концентрирането на 99% от американските пари в 1-10% население. Ще кажете, умни са, стани и ти. Не ми е и хрумвало да се меря, а и незнам дали мога. Най-важното е, че съм раздвоен човек, харесва ми се да видя и направя много неща, само за един живот. При това моето мото е “ Парите се печелят и губят, но духовното остава, стига да си подсигуриш достоен жувот".
Идеята за презимуване на пенсионери в топла Аризона възникнала през 1960-та година. Край Финекс и Тюсън, имало изоставени лагери, в които живеели интернирани японци. След нападението на американската флота в Пърл Харбър, Хавай, японското населние от западното крайбрежие на Америка било изселено във вътрешността на страната. С приключване на войната, нормализиране на отношенията с Япония и след скромно „извинявайте”, за лагерите се намерило ново предназначение – ваканционни селища. Така възниква Градът на слънцето, Зелената долина и още много други. От тогава хората, които презимуват на юг се наричат прелетни птички. Те вече са се пръснали навсякъде според парите си. В Аризона все още е по-евтино, в непрестижните райони може да се купи къща и за 100 000 долара. Другаде за такава сума и студио не се намира.
Същинските прелетни птички прекарват на юг около 6 месеца на година, затова се е появила една цяла група професии, свързани с поддържането на техните имоти през останалото време. И в този бранш мексиканците работят, а американците ръководят, тоест държат ключовете, или изпълняват по-специализираните дейности.
Обикаляме града ежедневно и го съпоставяме с видяното от нас из други Щати. Всички булеварди тук са с по 2-3 писти във всяка посока, с богати комуникации. Почти всички са подновени. По-натоварените са оградени с високи защитни стени, които изолират къщите от шума и замърсяването на транспорта. Тревните площи са рядкост, заместени са с чакъл, или дребните речни камъни, които покриват пясъка и предпазват града от праха, разнасян от пустинните ветрове. Навсякъде растат кактуси и храсти с малки, едва видими сребристо-зелени листенца или други, отрупани с червени цветове . Защитните огради са красиво декорирани със стилизирани животни и растения. На много места из града пространството между пътните платна и оградите е покрито с декоративни каменни мозайки.
Аутобаните не могат да бъдат по-широки и по-добре означени, нито организацията на платната за отклонение в различни посоки по-целесъобразна. Както и в другите мега-градове един голяма аутобан обикаля около централните градски райони. Достъпът до него е толкова добре обмислен, че задръстванията не са проблем. Две скоростни магистрали пресичат кръговия аутобан от север на юг, като едната извежда направо на летището.
Пешоходните мостове над скоростните магистрали са осигурени с високи декоративни огради. Една ми хареса много, декоративна метална решетка се издигаше на 2 м от нивото на платното и повтаряше профила на планините, които се виждаха зад моста. Имаше и други чудесни идеи, но тази остана в съзнанието ми.
Сетих се за една забавна пътна история, която ми се случи това лято. Бяхме на гости във Финекс. Пътувахме с моя внук към Музея на изкуството. Помагаше ни добре познатото електронно средство за географско ориентиране - ГПС. Съгласно неговите препоръки трябваше да сменя аутобаните на определено място, но поради ремонт този вход беше затворен в събота. Опитах всички комбинации, които знам, но все там се насочвах. Накрая поех по току-що асфалтираната писта, готова за изненади. Те не закъсняха. Група мексиканци асфалтираха съседната писта. Спрях и дружелюбно, им казах че съм се загубила и знам само този път за вкъщи. За по-сигурно добавих нещо на португалски, който е много разбираем за испански говорящи и който все още знам добре. Това ги плени. Сродни души – чужденци. Грабнаха сел-фоните, обадиха се по веригата и ми казах, че са уредули моето преминаване. Сеньора, карайте бавно, нашите хора вече знаят, че идвате. Прибрах се доволна, че все още има добри хора и без капаци на очите.
No comments:
Post a Comment