Из стария град Кьолн

 

 

Отварям първия пътеводител и чета, че градът ми предлага 30 музея и стотици галерии, да не говорим за гледките на открито. Има обекти за посещениепоне за 10 дни, но можем ли да го изпълним със сестра ми?
Кьолн, град - история, нищо друго да не видиш освен катедралата, централната гараи старите мостове по Реин, пак ще го запомниш за винаги. Съществуването му започва преди 2000 години с името на Римската империя. Ако римляните не са стигнали до северния полюс, а са спрели с Англия, то е защото не са обичали студа. Ако се бяха хвърлили да откриват Америка и Австралия, тогава трябваше да започвам всичките си пътеписис римската история.
И 
  
  в Кьолн както подобава, не липсват римски градски стени, врати и храмове, а точно под Радхаус са основите на римската гобернаторска резиденция (1-4в), Има и виедукт, който също показва инженерните способности на римляните.
Всички пътища водят в Рим. Други казват всички влакове водят в Кьолн - Domstadt или градът на величествената катедрала. Може би не всички, но 1200 на ден с 200,000 пристигащи и заминаващи пътници.
Няма по-успешно място за гара от това под сянката на Кьолнската катедрала. Първоначално централното хале е било ботаническа градина (1859г). След 30 години инж. Йохан Йакобсън разширява постройката, без да променя характера и стила на стъкло-метална конструкция. Внушителната гарата се простира на площ от 255 кв. м и на 30 м височина. Обширната тераса на брега на Рейн отвежда посетителите до старият Хохенцолрен мост, един от 7-те над Реин. От там можеш да се наслаждаваш на великолепната гледка на 200-300 годишния готически храм. Ако си в някой от пристигащите влакове имаш чуството, че ще се блъснеш в Катедралата. За мене тези три обекта - гара, катедрала и мост оформят внушителен комплекс, който свидетелства за силата и естетиката на кьолнските жители.
По съвпадение в една година се раждат две забележителни метални творения на инженерната мисъл, Кьолнската гара и Парижката Айфелова кула (1889-1890 г). Две сестри, с различно предназначение и вид, направени в толкова еднакъв стил. Едната е прилепнала здараво към земята и обслужва кьолнските гости вече втори век. Другата се извисиява на 320 метра височина, тънка и стройна и напомня на хората за векове, че тя е била вратата на Световният Парижки панаир.
Във всички големи туристически градове, има маршрутни автобуси. Първо ние търпеливо преминаваме целия маршрут. След многократно слизане и качване за 6 часа старателно обкаляме градини и паметници. Минаваме край Ейгелстеинторбург на Ебертплац, една от двете оцелели средновековни градски врати. Пътуваме по Кьолнския кръгов булевард с много с хубави средновековни сгради, които са оцелели след войната или са били възстановени по-късно. Когато пресичаме реката по Зообрюке мост виждаме над главите си кабинков лифт, който минава над Рейн. Защо не, толкова добър начин да се порадваш на центърален Кьолн от високо.
Ние предпочитаме да се качим на кулата Кьолнския триъгълник и от 103 м височина да огледаме всичко. Сградата принадлежи на Европейската авиационна застрахователна компания и се издига от другата страна на Хохенцолерн мост, срещу катедралата. За радост на туристи като нас терасата за наблюдение е остъклена и още… За тяхно удобство точно пред всеки интересен обект върху стъклото е проектирана графика, която обяснява какво се вижда зад нея. Браво на германците, това не съм срещнала никъде.
Отделихме повече време на Мюзиъм Лудвиг, защото там е богатата колекция на модерно европейско изкуство. Казват, че колекцията на Пикасо по величина се конкурира с тази от Барцелона и Париж. Музеят е основан от семейсто Лудвиг 1968 г. Те са предоставили богатите си колекции на Поп-арт от 20 и 21 век. Има творби от Русия, Китай, Куба и др.
Сред многобройните експонати за историята на града в Римско-германския музей ни плени мозайката на Дионисий - 220 пр.хр. Впечетляваща е реконструираната гробница на Поблициус, но нашето внимание бе погълнато от няколко римски скулптури на неизвестен автор. С невероятно малко изразни средства са изваяни много реалистични човешки фигури, че дълго, дълго не можех да откъсна очи от тях .
Времето е с нас, толкова топъл септември не е имало от години в Кьолн. Нещата за гледане са толкова много, че ние не обхващаме и половината. Нашето пребиваване е достойно за филмиране, но няма защо, нали става дума за преживяване не за документалистика.
Eau de Cologne - вода от Колон. Всичко започва с италианецът Джовани Мариа Фарина, който разраборва рецептата на парфюма. Според създателя неговият продукт миришел на “италианска пролетна сутрин”. Той го продавал на почти всички царски величия в Европа. Поради това, че живеел в Кьолн и произвеждал парфюма си там от 1709 г, го наименувал в чест на града. Сто години по-късно Вилхем Мюлхенс се сдобива с разрешението за производството на спиртения дестилат, обогатен с цветни етерични масла. Той наричал продукта вълшебна вода и го препоръчвал като средство за разтривка. По-късно по време на холерата го прилагал като дезинфектант.
Когато французите окупирали града, 1794 г, наредили всички къщи по улиците да се номерират и освен това да се спре производството на лекарства. За да избегне ограничението на власта, производителят обявил своя продукт за парфюм с освежаващи свойства.
Вилхем Мюлхенс, чиято къща получила адрес Глокенспиел 4711, пазел секрета на рецептата си в тайна. След време го подарил като свадбен подарък на племеницата си. 300 години одеколон 4711 е един от най-престижните, а представителната сградата на компанията  Мюлхенс, продължава да е на своето място. Сега 2 фирми произвеждат парфюм 4711, тази на Мюлхенс и другата на Фарина.
Без да подозирам тази история, при едно пътуване с кораб, бях купила на баща ми този парфюм в мъничко сладко шишенце със синьо-златист етикет и 4711 в средата. Помня го, защото миришеше чудесно, но не подозирх неговата съдба. Колко е хубаво човек да се рови, какво ли няма да научи и добре е да го сподели с другите, нали?
Всяка сутрин, преди да отидем другаде правим по 2-3 обиколки на Катедралата. Защо е толкова малко място около нея? Не е възможно с поглед да обхванеш пространството от земята до върха й, а камо ли да я събереш във визора на камерата. Какво ли е било тук, когато най-накрая през 1880 г са завършили най-високата сграда на света? Всеки сантимерър от 157 метровия храм е изваян великолепно само за…632 години. За ирония на съдбата католическия храм е завършен от протестантите, но е католическо седалище.
Не знам кога за първи път са започнали да ремонтират храма, но съм сидурна, че от тогава не са спряли. По време на войната, когато 75 % от сградите в Кьолн били сринати от бомби и катедралата получила сериозни повреди.
Не си спомням къде се чуствах по-малка и безпомощта, пред голямата входна врата или вътре в този храм достоен само за богове. Дали изкуството поддържа вярата на хората в религията, или обратното, не мога да си отговоря, но тук тази магия е стимулирала строителите 6 века. Колко правителства се сменят за това време?
Няма безинтересни кътчета в центъра на Кьолн за нас. Всяка сутрин пресичаме бързо пешоходната търговска зона и тръгваме към базиликата Сент Мартин. И тя е в групата от 12-те храмове в романски стил. Преди да се построи голямата катедрала, тя е била символът на града. Колкото едната е строга и недостъпна, със своето безкрайно преливане на каменни орнаменти от земята до небето, толкова по-приветлива е другата, с жълтите си стени, черните и кобалтово сини кулички.
Като се нарадваме на това човешко творение, слизаме по тесните павирани, наклонени улици към брега на Рейн. Там ни чака още една чудесна гледка - триетажните островърхи къщи с жълти, червени, розови и бели стени, застинали в плътна прегръдка. Толкова са тесни, че на всеко ниво има място само за два прозореца. Гледката много напомня Амстердам и още много други европейски градове, където всяка педя земя струва хиляди.
Винаги си мисля за разпределението на помещенията в жилища, които имат 8 м лице на улицата и още толкова към някои двор, или глухо място. Има ли поне малко дневна светлина там? Свиква ли се лесно без прозорци?
Вървим покрай брега на Рейн към музея на шоколада. Едва ли ще спреме там, след наличието на толкова много изложби и галерии. Това, което ни привлича е необичйната за производствено предприятие архитектура. Аз обичам много шоколад и съм доволна, че други са го оценили и са го настанили в замък, на брега на реката. След като предприятието престава да функционира, го превърщат в музей.
На известно разстояние от музея погледът ни спира на съвсем необичайна гледка - 3 многоетажни обществени сгради, които приличат на огромни кранове. Държат се на един крак в края на хоризонталната част, а от средата на висящата им горна половина слиза тънко аварийно стълбие. Така ги и наричат - къщи, кранове.
Архитектурата на сградите в Кьолн прелива така незабелязано, че забравям да мисля коя е стара и коя модерна. В последните години всички големи градове си построяват по една яйцевидна постройка. Лондон има Яйцето, в Токио завършваха подобен колос по времето, когато бяхме там, а Кьолн си има Уелтстадхауз. Казват, че тя повече прилича на кит, колкото на яйце. Голяма е и не можахме да я огледаме от всякъде затова нямам мнение.
Да не пропусна Кьолн е 4-тия по големина град на Германия, с население над 1 М. От тях само 12 000 са турци. Те са доминитащото мюсюлманско население тук, още от времето когато ги наричаха гости-работници. От години са се прославили с добрата си работа и способност да се адаптират към европейския бит. След Втората световна война те са построил половината град. И до сега са незаменим работници за всички непривлекателни позиции в Германия. Както се случва навсякъде, много пожелали да не са повече гости и станали жители на тази страна - и затова 16% от населението в Кьолн е от турска националност.
Нашият тур включва и обиколка на някои нови квартали из града. Приветливи, тесни високи жилища из тихи улици, да ти е драго да се заселиш, но… Кьолн е един от най-скъпите германски градове. Дано да ми се наложи отново да вдигам знамената. Достатъчно ни е удоволствието да се разходим из него със сестра ми и да се порадваме на неуморимия германски дух.
　
　

Хохенцолернмост е най-посещаваният от туристите. За тези които  се решат да пресекат Рейн по него има специална ограда от единия до другия край на реката. Там на телената мрежа могат да се закачат сувенири от всякакъв вид. Туристическата фантазия е необозрима. Могат да се видят ключове от хотела, писма до любимата, чорап и обувка, моливи, стар мобилен телефон и какво ли не. Важното е да оставиш нещо с пожелание да дойдеш пак в Кьолн. И аз го направих. Ще ви кажа по-късно дали заклинанието работи.