If I were Chilean

                                

          

                                    When I look at the map of South American West coast, I have filling that one giant have chosen a narrow sliver of land, clinging to the edge of the continent and gave it name Chile. It is the longest – 2,880 mi and the narrowest country, with an average width of just 164.6 mi. The big mountain chain Andes separates the country on east from Argentina and Bolivia. The west coast has splendid islands and archipelagos, and many beautiful remote beaches.

        This land so beautiful and attractive that for some centuries many Spaniards, Italians, Greeks, Englishman, Middle Eastern and others found their luck herewith the indigenous minority, the population hit 15 millions.
The Scottish mariner Alexander Selkirk, who marooned on Mas de Tierra in 1704, was in the group of emigrants, but he did not reach the mainland of Chile…We all know that his live has expired Daniel Defoe to write the story for Robinson Crusoe. The island where he landed is known as the legendary Robinson Crusoe Island.

The climate varies, very much, so everybody can chose where to live. Chile has everything, sunny north for those that like the warm, beaches, tropical fruits and vineyards. For cold lovers is the far South.  They can also catch big crabs from the labyrinth of fiords. 

                Those, who love adventures can visit Antarctica, or go to the bottom end of South American continent and see Chilean Tierra del Fuego. It was Magellan, the first European, who set foot on today’s Chile and gave this name after sighting many fires lit by the native Yamane tribe. Tierra del Fuego is separated from Patagonia by Magellan Strait.

Cape Horn

                                           Antarctic Base

                For those who love the beauty of moon like landscape is the desert Atacama. That is the 600 mi stretch of parched rugged lend that separates Chile from Peru.

Magellan & Chilean Antarctica Region

               However, the Nature creates beauty with one hand and horror with the other. The earthquakes happen often in Chile. One of the biggest earthquakes in human history hit this land on 1960. What a horror - 9.5 by Richter. On 27 of February 2010, 8.8 MW earthquake, the fifth largest ever recorded at the time struck Chile again.

              These disasters did not discourage the emigrants. They rebuild their splendid cities, towns and villages and made them prettier and more resistant to the ear quakes.

              Chile is Paradise for tourists. Everything is so beautiful and calm. Chileans are satisfied of the live here. Maybe that is why all the population is polite, respectful and discreet. Can you believe in it?

             Chile is one of South America's most stable and prosperous nations. In 2006, Chile became the country with the highest nominal GDP per ca pita in Latin America. . The tourism grew by 13.6 percent, generating more than 4.5 billion dollars.

              Of course this Paradise was not done for us, but we took our chance. We came in Santiago on February, the same month when Pedro de Valdivia founded this city, but on 1541 year.

              I am sure, you do not believe, that Chile is rich country only because of its natural beauties. The economy of the country began to boom due to discovery of silver ore in Chanarcillo and the growing trade of the port of Valparaiso, after Magellan discovered the southern passage, now named after him.

For me Santiago is marvelous city, located between the Cordillera Occidental, that protects it from the ocean storms and the Andes that stop the dry hot continental winds in the summer.         .     
 Right on, the middle of the city are the hills Cerro Santa Lucia and Cerro San Cristobal. They have been like deserts, when Spaniards came here, but now big 100 years old threes cover everything and make so agreeable shadows.  The view from the top of the hills is amazi 

 Looks like you look at a 3D map of the city.  The river Mapocho and the park along the water divide the city. Andes surround the large valley. Even in the summer white snow hats cover the high mounts.

At night, we are lucky to see from our windows the lights of entire downtown and the hills. It is a stunning view.

               No wander why Chileans call their country País de poetas - country of poets.  Gabriela Mistral was the first Latin American to receive a Nobel Prize for Literature (1945) and most famous poet, Pablo Neruda who also received the Nobel Prize for Literature (1971).

              The sightseeing bus helped us to get a general idea of the city and then we went again over all places that we liked. Everything was around our hotel and we did not need any transport 

to go to the places of our interest.

            Many streets of Santiago, reminded us of Madrid from 18th – 19th centuries. Of course, here are many rich old buildings, but from all of them I have chosen Bolsa de Commercio, Clube de La Union, Museo Chileno de Arte Precolombino, Museo Historiko Nacional, Templo de San Agustin. 

                                                            

       Plaza de Armas is very close to our hotel, so we start our trips from there each morning. It is on the middle of the city and on the middle of the country.

 

               

 Actually, the distances to the rest of Chile are measured from there (allegorically).

Pedro de Valdivia laid out this center of social, commercial and intellectual life of Santiago 4 centuries ago. The square is full of, artists, singers, stands with crafts and tourists from early morning to late at the evening. 

The Plaza de Armas is surrounded by many museums. Here is Museo Historico National, Museo National de Belles Arts, Museo Charlene de Arte Precolombino and 2-3 more. I‘m sorry, we did not have time to see everything. This never happens in our short visits.  

However, we enjoyed some very pleasant days in Santiago, before we went to Valparaiso. 

 We knew that the real beauty of Chile is not the capital Santiago.  It is better to see the land of lakes and volcanoes, Patagonia, Terra del Fuego and some islands, but…You do, what you can.

        Every time when I visit some country, I try to imagine what if I live here, what if I was born there?
Flying back home I tough what it would be, if I were a Chilean?

                                                                            

Малките градчета на голяма Америка

            

                                                                                                                        

                

Mанталитетът ни  зависи много от три неща, материалното, културното ниво и големината на селището, в което живеем. Стара истина , че в големите градове часовете, които  губим за път и пазаруване поемат свободнто време на всички членове от семейството. Ние прекарваме половината от денонощието си, затворени в помещенията на работното място, училището и колата. Нашето съзнание е ангажирано с рутинни активности 6-8 часа, след което попадаме във водовъртежа на тежкия градски транспорт и магазините.

Сега, когато имам време да мина пеша по някои улици, виждам колко хубави гледки съм пропуснала, когато съм с колата. Не мисля за задръсвания, за по-кратки маршрути, за разсеяни шофьори и пешоходци, или какво още трябва да направя преди да се прибера в къщи.

 Аз и до сега не знам имената на повечето съседи. Ако все пак ги среща се страхувам да не разберат тайната ми, защото замислена за моите ежедневни задачи и проблеми не съм оставила и минута за тях. Не съм имала време да видя кой къде живее, каква е къщата му и кои са децата му – елементарното добросъседско внимение.

Сега съм пенсионерка и имам време за много неща. Едно от удоволствията ми е да се радвам на нашия хубав град, т.е. да се разхождам редовно. Вече имам моите любими кътчета, вече виждам колко нови къщи се появиха, или уви смениха с грамадни колоси, колко дървета пожълтяха или загубиха листата си от сланата и как се променя цветът на морето.

В последните години правим кратки екскурзии до околните градчета. Колко е спокоен и тих животът в тях. Колко по-приветливи и отзивчиви са хората. Не само ще те упътят, но ще те обогатят с много интересна информация, която не е в справочниците. От тях можеш да научиш как живеят и колко много градски инициативи ги забавляват. Обезателно ще препоръчат историческия музей и антикварните магазини, разбира се, какво говори по-добре за миналото, с което се гордеят. Научаваш къде може да опиташ от най-хубавите вина, къде са най-качествените череши или ябълки и пр.

Веднъж в гр Якима, малко градче отвъд Скалистите планини, спряхме местен човек, за да ни каже къде е Градината на кактусите. Не само ни обясни как до стигнем там, но научихме колко хубав е паркът им пролет и лете, и къде е току що откритата изложба на нарциси. И двете са продукт на доброволния труд на хората от Якима.

Хрумвало ли ви е да направите такова нещо? Не и в големия град, където  всичко е организирано, стилизирано, очистено от кич и наивитет, докато  накрая от него лъха само хлад.  Жителите на малките градове имат време, желание и традиции. Да знаете колко горди са, че са създали тези хубости.

Първите заселници са основали града в тази плодородна долина, край бреговете на река Якима още през 1869 г. Богатата реколта дава условие за добър живот и просперитет на гр Якима, което задържа населението тук почти век и половина. Не е чудно, че някои от тях след работа могат  да  подберат и засадят рози, нарциси, кактуси, всичко, което радва човешките очи.

В залата на градския клуб, на 2-3 маси са подредени повече от 50 вази с чудесни разноцветни нарциси.  Изложени са картини, нарисувани от местни художници и други експонати. Парите от даренията се събират за изложбата през следващата година. Всичко останало е за сметка на времето и желанието на доброволците от Якима. Местните хора идват тук, за да се порадват на направеното и да поговорят с приятели и съседи. Такава топлина лъхаше от тяхното поведение. Типична идилия на малките градчета, на каквато са способни същества, които не са изцедени от напрежението на големите селища.

От там се отправихме към Изложбата на кактусите. Тя беше в обширния двор на един бивш фармацевт. След като се пенсиониръл, човекът започнал да колекционира тези растения и превърнал двора си в изложба. Такова нещо бях видяла само в гр. Балчик, в Летния дворец, изпълнено от градинари, с държавни пари и време. Този любител на цветя се беше посветил изцяло и не жалеше нищо. Всеки, който дойде и потропа на вратата му е добре дошъл, развеждат го любезно и ако посетителят реши може да пусне нищо в кутията за дарения, защото градината има разходи. Броят на кактусите непрекъснато се увеличава, всяко растение се обгражда с внимение и резултатът е очевиден.

От кактусите се насочихме към градския парк, който се простира по поречието на р. Якима. Местен богаташ дарил ябалковата си градина на градчето. Превърнали я в чудесен парк с грижливо подържана трева, рози, пътечки, цветни площи и детски кът. Големи орехови дървета,  стари ябълки и круши правят приятна сянка в горещите летни дни. В подходящия сезон може да се похапнат  плодове, те са за посетителите.

Не е ли хубаво, да направиш нещо, което сприятелява хората. Толкова е мило, че в Якима това се оценява, защото освен богатата земеделска реколта от тяхната плодородна равнина населението се нуждае от още нещо – приятелски контакти и привързаност към родното селище. Някои успяват и жителите на такива градчета не намаляват.

И в Сиатъл има щедри дарители. В най-хубавия квартал, на най-откритото място с гледка към Даун Таун и пристанището е паркът Елла Бейли. Това е името на дарителката, има още  много  големи и малки благородни инициативи в нашия град - за Операта, за Концертната зала и др, но въпреки това анонимността и отчуждението си остават.

              Наближава Коледа, царството на нощните украси.  С удоволствие се разхождаме вечер и  се радваме на  веселите дворове. Първите коледни светлини се появат в Центъра и в  много супермаркети още в началото на декември. След тях блесват къщите  в околните квартали на едноетажната Америка, това е добър случай да видиш живот в тях. Ако за центъра всичко е въпрос на реклама, при нас е забавление и престиж. Започва се с няколко гирлянда и в много къщи до две седмици не оства дърво, храст и стена без светлинни украшения.


Синоним на коледни светлини в нашия щат Вашингтън е градчето Левенуърт. Малко западащо селище с дърводобивен поминък през петдесетте години, то намира своята реализация в туризма, защото има чудесно местоположение. Закътано е в една котловина на 

планинската верига Каскадите.

                                                                       

      През него минава река Веначе и затова е дарено със зимни и летни развлечения за туристи. И не само за това, а защото група предприемчиви жители превърнали тяхното градче в истински баварски курорт. Те „ купили„ идеята от калифорнииското селище Слованг и я реализирали и обогатили толкова добре, че ако посетителите разчитат само на туристическите брошури, напускат Левенуърт напълно убедени, че са били в Бавария. Тук развлеченията не свършват, празниците на черешите, на ябълките и на баварската бира са съпроводини от удоволствия за алпинисти, скиори, планински велосипедисти, любители на къмпинзи и какво ли не. 

Дегустацията на новото вино

 върви в комплект с вкусните колбаси и свински пържолки, типичните германски сладкиши, вкупом с всички ястия, които могат да разтроят здравословна ни програма на хранене за седмици.

Най-впечетляващият момент, който събира посетители от целия щат са Коледните светлини в Левенуърт. Откриването на коледните празници става на  12  Декември.

      Точно в 6:00 вечерта, когато всички гости на града и местното население са събрани на главната улица, цялото околно пространство потъва в блясък. Всичко е изпипано до перфектност, покривите, фасадите на къщите и витрините са обрамчени със стотици гирлянди в различни цветове.





 Дърветата и храстите в градината от другата страна на улицата, шейните теглени от окичени хубави коне, всичко искри в многоцветие. Аплодисменти заглушават музиката, костюмирани хора пеят и танцуват, иска ти се този момент да не свърши никога. Празникът на коледните светлини се повтаря в целият си блясък всички съботни и неделни

вечери до Коледа.

Наблюдавах местните хора в магазините и многото места за хранене. Те са толкова горди и ентусиазирани, че ти иде да останеш при тях за няколко месеца. Ако прегледаш някои рекламни материали за градчето, ще заключиш, че жителите живеят по-динамично от много граждани на големите селища. Ресторантите и хотелите работят зиме и лете, за да посрещнат хиляди гости от съседните щати, дошли за многобройните празници.Толкова е приятно да седнеш и да се повеселиш с тях.  Освен това, трябва да се отглежда богата реколта от плодове и зеленчуци, за да се предложат хубави пресни продукти. Най-хубавото е, че те отрудените жители на малките курортни градчета покрай  прииждащите посетители са в непрекъснато празнично настроение.

Спомням си летата на  нашите близки от Созопол, преди не смея да кажа колко десетилетия. Тогава градът не беше голям, цареше спокойна провинциална атмосфера, хората се познаваха и живееха по-задружно. Ние трябваше да направим един куп усилия, за да посетим хубавото  море и плажове за 2-3 седмици, а те си живееха непрекъснато на курорт. През лятото обедната им почивка беше дълга, за да отидат на плаж с нас. Улиците им бяха пълни с весели хора денонощно и те бяха част от това.

Не искам да пропусна друг събрат на Левенуърт, Лейк Шален. И този малък курортен град е прикътан в Каскадите, но има щастието да е на брега на голямото синьо и бистро езеро Шален. Неговата вода е чудесна за къпане през лятото. Хотелите, по-ефтените места кото Бед анд Брекфаст, къмпинзите и стаите под наем дават подслон на хиляди курортисти.

 

                                                                         

Какви чудесни целодневни екскурзии могат да се правят с корабче. Около тебе в лазурните води кръжат моторни лодки за водни ски. Над тебе са зелени гори и скалисти върхове. Остава ти само да благодариш на Природата, че го е сътворила и на хората, че го опазват непокътнато.

Забавлинията в Лейк Шалейн също са подсигурени целогодишно, от ски пистите до многото плажове. Тогава какво повече трябва, освен да се грижиш бизнесът ти да върви добре. Виждам, че хората го правят с всички сили и никой не мисли да напусне къщата и имота си толкова.

 лесно.

                                                       

О, знам възраженията ви за еснафлъка, завистта и клюките, които витаят в тези малки селища. Кажете ми, че тях ги няма и във всички ограничени човешки групи, както например работните ни места, където прекарваме половината си живот. Освен това, при сегашните съобщителни  връзки, потребността от махленска „информация” е рязко намаляла. Та Яхо, Фейсбоок, Туитър, ТВ и други наши ежедневни информатори конкурират  най-способните клюкари. Защо ни трябва да надничаме през пердето, като могат да се научат толкова сочни подробности за живота на далече по-интересни личности, отколкото нашите съседи. Ако любопитството ни надмине тези възможности, или се насочи към определини обекти, тогава Гугъл е неоценим помощник. Може да ти каже всичко за всеки. Едно младо момиче ми се похвали, че преди да започне всяко приятелство, отива на Гугъл и срещу 25 долара научава колко переспективен е този  кандидат... Как да имаш време за квартални клюки?

 Освен това, как съседите да научат нещо за живота ти? Излизаш сутрин с колата от гаража и вратата се затваря. Вечер историята се повтаря в обратен ред.

 Нито се разбира кой идва, нито какво си си купил и облекъл... Обида за клюкарите, които още не са се пренасочили към безкрайните дебри на електронните медии.