За спиралите (The English translation included on the end) The spirals

 

                            
 

 

          Толкова много неща се повтарят в моя живот, но за щастие не вървя в затворен кръг, това би било отчайващо. Всичко се мести с една стъпка по-високо и по-различно и най-подходящото пространствено измерение дава  тя, спиралата. Ние хората отиваме на горе и колкото по-голяма е площта на първото стъпало, толкова по-далече може да бъде върха. А после накъде?
           Нашето пребиваване на Земята има граници. Само великите личности са  вечни, другите остава да мислят как по-бавно и по-внимателно да вървят по обратния път на своята спирала. Да стареят без да им „личи” и да са си „все същите”.
             Аз забелязвам с безпокойство, че идва моментът на слизане, а долните сегменти на спиралата са с по-голяма площ. Понякога  нещата от горното стъпало не са достатъчни, за да ги запълнят както преди. Тогава какво?
           Това, което ни трябва е рецепта за щастие, способност да се събудим и тази  сутрин с готов план за действие, сила да се радваме и да правим и околните щастливи. Желание да бъдем полезни на себе си и на другите. Има и още едно голямо нещо. Трябва да гледаме нагоре, защото  небето е все така синьо, дърветата се полюшват все така от бриза, тревата е все толкова зелена, а цветята са много и красиви, колкото са били преди 30-50години.
       Има много рецепти за спасение от старостта. Аз, например, не спирам да работя интензивно, каквото и да е. Не спирам и да ходя, из града, из Щата и по-далече. Така времето ми се разделя на откъси: след последното пътуване и преди следващото пътуване, за години не се говори, само за дати.
            Тази есен семейно пътуване беше отново до Уислър, Канада. Изглежда природата е доволна от нашия непрекъснат мерак до ходим там, защото винаги пази няколко хубави зимни дни за пътешествието. На отиване шосето е сухо, небето не е мрачно, а на връщане винаги е слънчево. Не само това, винаги имаме удоволствието от 2-3 красиви снежни дни , за да направим още няколко зимни снимки из новите райони, които случайно не са „документирани”.
          Селището расте с дни и това е добре дошло за обиколките  ми из Уислър. Аз тактично спрях да карам ски още на 70 год.  Искаше ми се още, но за да предпазя костите си, така намалих скоростта на спускането, че мускулите ми стенеха от напрежение. Вместо да се спусна надолу и да оставя вятърът да брули лицето ми аз трябваше да „кръжа „ по пистата. Питаха ме шеговито филм ли правя или давам уроци...
           В този момент към моята спирала се притъкми едно мъничко, страхотно  безпомощно човече, решило да се роди доста преди да е готово за житейския път на останалите бебета – осмаче. Такива  същества не знаят да ядат, даже и да заспят както се полага.

           Проточиха се дни на „ открития”, победи и загуби, сред които млади и стари понаучиха нови и забравени неща. Новороденият индивид преди всичко научи какво силно оръжие е гръмовитият плач. Научи, че има съвременни начини да се храниш обилно без да се напъваш да сучеш, откри колко е приятно да намериш „жертви” да те забавляват...Изобщо кръжеше из моята спирала

 във всички посоки.

             Как успяват тези мънички човечета да се ориентират толкова добре?  Само с един слух, обоняние и още нефокусирано виждане?

Ски ли, това отмина. Там ти си господар, забавяш, спираш и тръгваш, когато ти решиш, с бебетата е  малко по-различно, друг командва парада. Затова вместо напразно да шариш нагоре надолу по снежните писти  на Уислър сладкото бебенце ти предлага да се разхождаш из улици и градинки с него. Удоволствието да сте заедно се плаща , първо го возиш в количка, по-късно в шейничка, а после се добавят снежните човеци. Ако много се загледаш в красотите на планината някоя снежна топка ще те цапне но носа.

 

Някъде по стъпалата на спиралата ми пак се стигана до ски, само че този път скиорът е внукът, а от мене си изисква до го водя и връщам от училището по ски.

            Според науката това не е двойна, трябва да я нарека оплетена спирала? Виждате ли как се променят нещата в нея? Не знам слизане ли е, качване ли е, но сега трупам знания за училището, за компютърните игри, за Тай Куандо-то и други. В седемдесетото си десетилетие, трябва да се върна и към спортното каране.
„Защо не отрежеш тази жълта кола пред тебе от дясно и тогава ще надминеш този бавния от ляво...?” Така правят мама и татко. Внукът е на девет, но „наблюдава” шофирането от бебе.  На 4 години ме молеше да мина „на преко”, защото това водеше до близкия магазин с играчки...
            Как странно се повтарят нещата, наближава Коледа, подбираме подаръците и слушаме коледни песни по цял ден. Образът на Дядо Коледа, превъплътен в най-различни одежди не слиза от екрана. Не ни омръзва, защото го гледаме с очите на внука, а той така много иска да вярва, че Дядо Коледа витае някъде из космоса...Не бяхме ли някога и ние възрастните от групата на тези вярващи щастливци?
            Не знам накъде и колко ще расте моята спирала, но съм ощастливена да кръжа из нея, заедно тези, с които разделям живота си и най-вече, вплетена с тази малка спиралка, която се появи преди 9 години.

Не е за вярване, но малката вплетена спиралка е вече ученик и ни радва с успехите си.

Сега пакетирам коледните подаръци и като погледнах, кому един, кому два, а на внука 4 подаръка само от баба и дядо. Ето как в нашия живот от всичко най-мили са тези малки вплетени спиралки, които изпълват сърцата ни с радост.

 

 

 

 

 

So many things are repeated in my life, but luckily it does not go in a closed circle, it would be frustrating. Everything goes one step higher and different and most appropriate spatial dimension gives it, the spiral. We the people rise and the bigger is the area of the first step forward could be the top. And then where?

Our stay on this earth has limits. Only the great personalities are timeless, others remained to think how more slowly and more carefully walking on the way back to its spiral. To grow old without their "shows" and are "still the same".

I noticed with concern that comes the moment of disembarkation, and lower segment of the spiral are of a larger area. Sometimes things from the top step are not sufficient to fill them as before. Where then?

What we need is a recipe for happiness, ability to wake up each morning with a plan of action, the power to be happy and to make others happy and to have a desire to be useful to themselves and to others. There is another big thing. We must look up, because the sky is still blue, the trees are always so sensual bondage swinging from the breeze, the grass is still green, and the flowers are many and beautiful as they were 30-50 years.

There are many recipes for salvation from old age. I, for example, do not stop to work intensely, whatever it is, I don’ stop and walk around the city, around the State and beyond. So my time is divided into snippets: after the last trip before the next trip for years does not speak, only for dates.

This fall, a family trip is again at Whistler, Canada. Seems like that the nature is pleased with our ongoing wish to go there. It always keep a few nice winter days for our trip. The road is dry, the sky is not dark, but the return is always sunny. Not only that, we always have the pleasure of 2-3 beautiful snowy days to do a few more winter pictures in new areas, which coincidentally are not "documented".

The settlement grows with days and this is a welcome development for the tours around Whistler. I tactfully I stopped skiing since 70 years. I wanted more, but to protect my bones, so I lowered the speed of the descent, that my muscles groaning from the tension. Instead of “faying” down and let the wind blows in my face I had to "circle" in the track. Friends asked me jokingly movie you do or give lessons ...

At this moment, to my spiral joined a little, awesome helplessly man, who decided to be born 30 days before the time set for the remaining babies. Such creatures don't know to eat, even to sleep as lays.

Ran is the days of "discoveries", wins and losses, among which the young and old discovered new and forgotten things. Loved the individual above all, learn what a powerful weapon is thunderous crying. Learn that there are modern ways to eat copious without pushing to suck, discovered how to make "victim" to fun ...The little baby was circling around my spiral in all directions.

How do these tiny creatures navigate so well? With only one hearing, sense of smell and still not focused vision?

Ski, that's over. There you are Lord, slowing down, stop and go, when you wan. With babies is a little different, another is in charge. So instead of vainly to move up and down the snowy slopes of Whistler the cute baby offers you to walk around the streets and gardens with it. First the pleasure to push the stroller, later ride in the sled, then doing snowmen. If you look closely at the beauties of the mountain one snowball may hit you but your nose.

Somewhere in the soles of my coil came skiing again, only this time the skier was the grandson. Of myself requires to bring him back from the ski school.

According to science it is not double, you must call this braided spiral? Do you see how things change in it? Some more duties popped-up, now shop knowledge for school, for computer games, for Tai Kwando and more. In my seventh decade, I need to return to sports driving.

"Why not cut this yellow car in front of you on the right, and then we will outperform this slow from the left ...?" so do mom and dad. The grandson's nine, but the "observed" driving by baby .At age of 4  he was begging me to go “short-cut" because it led to a nearby store with toys ...

How weird things are repeated, approaching Christmas, we select gifts and listening to Christmas songs all day. The image of Santa Claus appeared in a variety of garments on screen. We don't get tired of looking at him with eyes of grandchildren, because ours so much wants to believe that Santa Claus is floating somewhere in space ... lucky believer?

I don't know where and how much will I grow my spiral, but I'm blessed to circle around it, along sharing my life sewn with this tiny spiral, which appeared 9 years ago.

It's hard to believe, but the tiny woven spiral is already a student and enjoys with his successes.

Now wrapping up the Christmas gifts and as I looked, who gets one, who gets two, but - 4 gifts for the grandson from Grandma and Grandpa? Here's how in our life from all the miles are these tiny woven spirals that fill our hearts with joy.

-

 

 

Настроение The English translation included on the end ) Good mood

Пак е Денят на благодарността, която индиянците вече не приемат, защото считат, че би било по-добре за тях да си бяхме седяли в нашата Европа и там на своя територия  да градим нашия по-добър живот. Да бяхме ги оставили да си живеят в прериите, да ловят своите бизони и диви пуйки, да ядат сами своята риба и да издигат своите Тотеми и  типита по своя воля.

Минали са вече около 3 столетия, нищо не може да се върне назад. Всичко върви по един непредвидим и непроменяем път и ние хората, повечето от нас, се стремим да създаваме хубави неща. Създаваме ги и не се питаме за кого колко са хубави и полезни. Понеже са добре дошли за нас, използваме всички средства да убедим околните, че са точно това, от което те се нуждаят. Вместо да яздят коне из безкрайните планини и долини на американския континент, индианците вече могат да седнат удобно в колите си с отопление и охлаждане според сезона и по хубави пътища да стигнат до техните селища. Вместо в типита вече живеят в къщи със съвременни удобства. Вместо да изучават тайните на природата от шаманите те ходят на училище.

Всъщност, това е което не харесват индианците е, че техните селища са в резервати, поддържани предимно от пришелците.

Винаги се питам какво задържа в резерватите, тези които могат и искат да работят и учат? Защо мексиканците да дойдат от някъде си, да работят денонощно нископлатена неквалифицирана работа, само и само да постигнат своите цели, а много  индианци си седят сърдити в резерватите и не се включат в общия поток на живота и прогреса?

Индианците не искат да им се благодари на Деня на благадарността и....ние тихичко ядем пуйките и сьомгата, както те ни научиха. Благодарим само на тези от тях, които са простили и са подали ръце, за да се върви към бъдещето. Път назад няма. Има бизони, има прерии, има синьо небе, много от реките вече са чисти, богати гори се зеленеят по планинските склонове, само че вече се живее по друг начин.

Който не е с нас, против нас ли е?

                         Good Mood


  It is Thanksgiving Day, which many Indians no longer accept.  They considered that it would be better for them, if we sat in our Europe and there on our territory build our life. That it would be better to let Indians hunt bison and wild turkeys, to eat their salmons themselves and to erect their Totems and teepees hosted on their own territory.

3-4 centuries were gone, it’s late now, and nothing can be changed, sorry. Everything goes in a predictable and unchanging path.

We the people, most of us, strive to create beautiful things. Create them and not asking for how good and useful they are. Because if the things we do are good for us, it doesn’t mean they are exactly what others need.

Rather than ride horses through the endless mountains and valleys of the American continent, the Indians can now sit comfortably in their cars with heating and cooling according to the season and on good roads to reach their villages. Instead of living in teepees hosted already houses with modern conveniences. Instead of studying the secrets of nature by shamans, they go to school.

Actually, what the Indians do not like is that their settlements are in the reservations, supported mainly by us – guests, who nobody invited.

I always ask myself what keeps in the reservations, those who can and want to work and study.  Why do Mexicans to come from somewhere, to work around the clock work, paid an unqualified just to achieve their goals, and many Indians stay at the reservations and don’t want to be included in the general flow of life and progress.

The Indians do not want to be thanked on the Thanksgiving Day. So we quietly eat turkeys and salmon, as they taught us. Thank you only those of them that are forgiven and are submitted to go towards the future. Way back there. There are Buffalo, there are Prairies, there are blue skies, many rivers are already clean, rich green forests cover the mountain slopes, but we live in a different way.

Does it means that “Who is not with us, is against us”?