Настроение The English translation included on the end ) Good mood

Пак е Денят на благодарността, която индиянците вече не приемат, защото считат, че би било по-добре за тях да си бяхме седяли в нашата Европа и там на своя територия  да градим нашия по-добър живот. Да бяхме ги оставили да си живеят в прериите, да ловят своите бизони и диви пуйки, да ядат сами своята риба и да издигат своите Тотеми и  типита по своя воля.

Минали са вече около 3 столетия, нищо не може да се върне назад. Всичко върви по един непредвидим и непроменяем път и ние хората, повечето от нас, се стремим да създаваме хубави неща. Създаваме ги и не се питаме за кого колко са хубави и полезни. Понеже са добре дошли за нас, използваме всички средства да убедим околните, че са точно това, от което те се нуждаят. Вместо да яздят коне из безкрайните планини и долини на американския континент, индианците вече могат да седнат удобно в колите си с отопление и охлаждане според сезона и по хубави пътища да стигнат до техните селища. Вместо в типита вече живеят в къщи със съвременни удобства. Вместо да изучават тайните на природата от шаманите те ходят на училище.

Всъщност, това е което не харесват индианците е, че техните селища са в резервати, поддържани предимно от пришелците.

Винаги се питам какво задържа в резерватите, тези които могат и искат да работят и учат? Защо мексиканците да дойдат от някъде си, да работят денонощно нископлатена неквалифицирана работа, само и само да постигнат своите цели, а много  индианци си седят сърдити в резерватите и не се включат в общия поток на живота и прогреса?

Индианците не искат да им се благодари на Деня на благадарността и....ние тихичко ядем пуйките и сьомгата, както те ни научиха. Благодарим само на тези от тях, които са простили и са подали ръце, за да се върви към бъдещето. Път назад няма. Има бизони, има прерии, има синьо небе, много от реките вече са чисти, богати гори се зеленеят по планинските склонове, само че вече се живее по друг начин.

Който не е с нас, против нас ли е?

                         Good Mood


  It is Thanksgiving Day, which many Indians no longer accept.  They considered that it would be better for them, if we sat in our Europe and there on our territory build our life. That it would be better to let Indians hunt bison and wild turkeys, to eat their salmons themselves and to erect their Totems and teepees hosted on their own territory.

3-4 centuries were gone, it’s late now, and nothing can be changed, sorry. Everything goes in a predictable and unchanging path.

We the people, most of us, strive to create beautiful things. Create them and not asking for how good and useful they are. Because if the things we do are good for us, it doesn’t mean they are exactly what others need.

Rather than ride horses through the endless mountains and valleys of the American continent, the Indians can now sit comfortably in their cars with heating and cooling according to the season and on good roads to reach their villages. Instead of living in teepees hosted already houses with modern conveniences. Instead of studying the secrets of nature by shamans, they go to school.

Actually, what the Indians do not like is that their settlements are in the reservations, supported mainly by us – guests, who nobody invited.

I always ask myself what keeps in the reservations, those who can and want to work and study.  Why do Mexicans to come from somewhere, to work around the clock work, paid an unqualified just to achieve their goals, and many Indians stay at the reservations and don’t want to be included in the general flow of life and progress.

The Indians do not want to be thanked on the Thanksgiving Day. So we quietly eat turkeys and salmon, as they taught us. Thank you only those of them that are forgiven and are submitted to go towards the future. Way back there. There are Buffalo, there are Prairies, there are blue skies, many rivers are already clean, rich green forests cover the mountain slopes, but we live in a different way.

Does it means that “Who is not with us, is against us”?