Защо птиците? Защото те
летят на където пожелаят. Защото гледат на света от високо и всичко е толкова
красиво от далече. Защото е лесно да отлетиш, ако не ти харесва. Представете
си, няма къщи, коли, застраховки, такси, досадници, завистници и клюкари. Когато
пожелаеш, просто слагаш немощното си птиченце на крилата си и отлиташ. Къде? На
по-хубаво. На по-топло, на по-сигурно и на далече от лошите спомени Това не е
ли чудесно?
О да, там из хубавото
синьо небе кръжат големи хишни птици, а от земята зеят дулата на ловджийски пушки.
Смело, мои приятели, това не се случва много често. Знам, за всеки риск се
плаща, но без него няма бъдеще, успех и щастие, нали?
А защо пък риби? Разбира
се, тези които не обичат водата не подозират удоволствието да се реят в нея,
галени от нежните ѝ милувки и прохлада. Рибите прекарват целия си живот там и не подозират колко им ублазявам.
Пиша това и си спомням прозрачната
вода на Атлантика край бреговете на Ангола. Потапяш се на две педи от
повърхността и се оказваш в компанията на най-различни риби. Те не гледат на
тебе като враг. За тях ти си част от разнообразието на тяхния свят. Ако нарушиш
хармонията им те отегчено плясват с опашка и те оставят сам. Какво ти остава?
Да излезеш на сухия топъл плаж, защото ти не си част от тях. Нали?
И аз искам да съм риба,
да обикалям великолепните морски рифове, да доплувам до златния пясък на
девствените плажове, да преживея очарованието на още морски изгреви и залези.
И....сред рибите е тихо, никой не нарушава спокойствието им с хвалби, поуки и
дълбокомислени заключения. Ако все пак се случи досадници да се навъртат около
тях, те отплуват. Морето е на всички, само внимавайте за
хищниците, приятели. Вие сте толкова красиви, не ми умръзва да ви се радвам.
No comments:
Post a Comment