Поредната или последната

                                                     Поредната или последната

                              

Едно е сигурно, това е последната ни голяма екскурзия. Благодаря на съдбата, която ни позволи да я прибавим към нашите щастливи пътувания около света Тя е третата ни обиколка с кораб, този път в Южна и Централна Америка – Колумбия, Панама, Хондурас, Белиз и Мексико.

Не ни липсва опит, всичко е добре организирано до ден и час, билетите и паричните знаци са в  чантите  ни и ние летим към  Чикаго. Не напразно този град носи името „Град на ветровете“, но има още - и на снежните бури. 

Неспирна вихрушка заземи всички самолети на летището за повее от 8 часа. С това изчезна  всяка надежда да хванем кораба Norwegian Pearl от Маями. Последваха много телефонни разговори и тичане  по гишетата на различни авиокомпании, докато най-после се намерихме в салона на едно летателно средство. След няколко минути се появи стюардесата и с най-ласкавия си глас ни помоли да напуснем самолета, защото пилотът не дошъл… Суровата зима на Северна Америка не се шегува.

Вече летим  към Маями, стиснали здраво следващите билети, които ще ни отведат в Картахена, Колумбия. Там трябва да  хванем пропуснатия кораб.

Настройката  за пътуване към топлата  многоцветна Централна Америка започва с кораба. Той е така нагизден отвътре, както и от вън .

Това е най-продължителното ни „летене“ от Финикс до Маями – 40 час без да спим, защото промените в  разписанията на самолетите ни държаха на щрек непрекъснато.

Нашият самолет кацна  първо в Богота - един от трите милионни градове и столицата на Колумбия - страна с дълго съществуване. Напомням само, че историята на Южна Америка се гради в тясна връзка с испанската корона и че  независимостта на Колумбия идва едва 1819 година след около 300 г  чужда зависимост. 

Казват, че Картахена е най-хубавият пристанищен град на Карабско море. Това е дълбоко оценено не само от европейските заселници още 15-ти век. То   било предпочитаната „работна площадка“ за пиратите. Много злато и скъпоценни камъни са „сменили“ собствениците си, ако последните изобщо са останали живи. 

Затова по това време на брега се издига една от най-големите испански крепости Сан Фелипе де Баргас, най-запазена и до сега.

Кафето е още едно богатство, за което европейците са научили тук. Ако не, те и досега са щели да си пият какао с много захар, като израз на голямо благополучие. И.. най-после стигам, до дрогите. Тук е седалището на най-богатия дръг дилър в света, Пабло Ескобар. Човек с много “объркани чувства,” който построил голям квартал с училища, болница, стадион и магазини за съгражданите си, но той не се поколебал да организира операция, при която  загинали 400 души и пострадали 1700. 

Да, но тази страна е дала  на света големия писател  Габриел Гарсиа Маркес, носителят на Нобелова награда и автор на една от книгите, които така обичах  навремето -  Сто години самота. Казвам обичах, защото от години се страхувам да препрочитам любими романи.

Не съм голям фанатик на киното, но от уважение към Колумбия споменавам и името на София Варга, холивудската актриса с най-високото заплащане за 2019 година. Допада ми хубостта й и нейният артистичен стил. Доста ми омръзнаха русите дългокоси красавици с техните преплетени походки и невинни, бленуващи погледи и най-вече подути устни. На мене, ама попитайте когото трябва и ще чуете обратното.  

Наехме  хотел в курортната част на града, която с нищо не се различава от американските си събратя. Разположена е на живописна полуостровна ивица и морето се вижда от двете страни на хотелите. 

Вечерта , доста уморени, поседнахме на прохладната  терасa на 14-тия етаж  Блестящите жълти и сини светлинни отражения  на Стария град, отвъд залива,  трептят във водата. Те  почти докосват  нашия бряг,  великолепно! 

Ако не искаме да заспим в асансьора, след около две денонощия безсъние, трябва да се приберем в стаята си. Едва достигаме леглата, простираме уморени тела и потъваме в дълбок сън.

Куфарът на мъжа ми остана някъде из летищата и  застрахователната компания му позволи да си купи необходимите неща за една седмица. 

Не е все едно да позволиш на  жена или на мъж да си набави необходимите принадлежности „за сметка на Компанията“… Мъжът ми свърши много бързо. Заяви, че нямало защо да мъкне пак много неща.  С това пристъпваме към основната програма –  обиколка на курорта и плажа на Карибско море. Морската вода не е много привлекателна, но нали е карибскар и такива неща не се повтарят решаваме да се потопим. Голямо удоволствие! Забравяме мътилката и плуваме на воля.

Поредната или последната екскурзия, втора част

 

 Наехме такси и поехме към  Стария град. ЮНЕСКО има грижата за всички уникални сгради тук. Късметлии сме, имаме  добър гид. Той маневрира умело из тесните улици и претъпкани паркинги, обикаля с нас и ни разказва интересните  истории, които не  могат да се  намерят в книжки и проспекти.

    Не знам колко ли катедрали съм посетила в живота си из този широк свят, но истината е, че ентусиазмът ми не стихва. Нали там е мястото, където се събират заедно две неща, които обичам - музиката и изобразителното изкуство. Този път ще минем без снимки в катедралата,  забранени са. Затова пък изобилието на цветове и форми наоколо не ни дава мира.

Т

Трябваше ли да стигнем чак в Картахена, за да видим чардаците на Копривщица? Разликата е пак в цветовете. И ние българите сме сред националностите, които се страхуват да оцветят къщите си. Сиво, бежово, бяло, жълто  и черно – до тук. Вижте какво става в Южна Америка – тържество за очите! И така беше в Чили, така беше в Аржентина, в Мексико, Коста Рика  и другаде. Южни рожби - обличат се искрящо, живеят в шарени градове и ядат пикантна храна. Сигурно рядко са тъжни.

           

           

   

Интересно, от къде е  това национално  самочувствие да се мислим за уникални? Като бяхме затворени в топлите прегръдки на социализма и като нямаше и Интернет, си мислехме,  че ще учудим света с нашите песни, с нашите шевици, баници и туршии. Единствената разлика е в имената. Добре, че са изкуството, езикът и историята, те ни правят нации. В тази дефиниция се добавя и религията, но броят на атеистите е голям и обърква националното самоопределение.          а                     

Жълтата сграда - Ла Боведас, прилича ли ви на склад за амуниции? Построен е също през 17-ти век и след много промени се е превърнал в покрит пазар – огромен капан за туристи, от който може да се излезе зашеметен от изобилие и шум, с   най-малко две покупки във всяка ръка.

                                        Може би не сте виждали скулптура на стара туристическа обувка, но ето в центъра на Картахена има и това. Тя е посветена на колумбийския поет Луиз Карлос Лопес, който е написал хубава поема за своя град . Преданите съграждани го увековечили. Аз загубих моите снимки и взех една от Гугъл. Нали целта е да я видите, без да се ровите из сайтове.

Ще ме попитате защо не споменавам нищо за природата, защото толкова често съм споделяла очарованието си от Южна Америка, че реших в този пост да добавя само моето заключение. Тя, богатата, силната, дашната южна природа е създала южняшката душевност. За нас остава да благодарим.