Поредната или последната екскурзия, втора част

 

 Наехме такси и поехме към  Стария град. ЮНЕСКО има грижата за всички уникални сгради тук. Късметлии сме, имаме  добър гид. Той маневрира умело из тесните улици и претъпкани паркинги, обикаля с нас и ни разказва интересните  истории, които не  могат да се  намерят в книжки и проспекти.

    Не знам колко ли катедрали съм посетила в живота си из този широк свят, но истината е, че ентусиазмът ми не стихва. Нали там е мястото, където се събират заедно две неща, които обичам - музиката и изобразителното изкуство. Този път ще минем без снимки в катедралата,  забранени са. Затова пък изобилието на цветове и форми наоколо не ни дава мира.

Т

Трябваше ли да стигнем чак в Картахена, за да видим чардаците на Копривщица? Разликата е пак в цветовете. И ние българите сме сред националностите, които се страхуват да оцветят къщите си. Сиво, бежово, бяло, жълто  и черно – до тук. Вижте какво става в Южна Америка – тържество за очите! И така беше в Чили, така беше в Аржентина, в Мексико, Коста Рика  и другаде. Южни рожби - обличат се искрящо, живеят в шарени градове и ядат пикантна храна. Сигурно рядко са тъжни.

           

           

   

Интересно, от къде е  това национално  самочувствие да се мислим за уникални? Като бяхме затворени в топлите прегръдки на социализма и като нямаше и Интернет, си мислехме,  че ще учудим света с нашите песни, с нашите шевици, баници и туршии. Единствената разлика е в имената. Добре, че са изкуството, езикът и историята, те ни правят нации. В тази дефиниция се добавя и религията, но броят на атеистите е голям и обърква националното самоопределение.          а                     

Жълтата сграда - Ла Боведас, прилича ли ви на склад за амуниции? Построен е също през 17-ти век и след много промени се е превърнал в покрит пазар – огромен капан за туристи, от който може да се излезе зашеметен от изобилие и шум, с   най-малко две покупки във всяка ръка.

                                        Може би не сте виждали скулптура на стара туристическа обувка, но ето в центъра на Картахена има и това. Тя е посветена на колумбийския поет Луиз Карлос Лопес, който е написал хубава поема за своя град . Преданите съграждани го увековечили. Аз загубих моите снимки и взех една от Гугъл. Нали целта е да я видите, без да се ровите из сайтове.

Ще ме попитате защо не споменавам нищо за природата, защото толкова често съм споделяла очарованието си от Южна Америка, че реших в този пост да добавя само моето заключение. Тя, богатата, силната, дашната южна природа е създала южняшката душевност. За нас остава да благодарим.