Mисли

Не знам как е при другите, но в мене с възрастта се появи едно нарастващо безразличие към хората, което искам да споделя с моите невидими и мълчаливи събеседници.
Като погледна назад си давам сметка, че така съм се пазила цял живот от разрушителната сила на омразата. Отдалечавала съм се от тези, които не харесвам, преди да станат сериозан дразнител за мене. Ако не мога да го осъществя физически, то поне духовно. Въоражавала съм се с две чуства - безразличие и неуважение към тях. Девизът на Хък Фин, героят на Марк Твен “ Ожесточавай се” е разрушителен за мене. Много малък брой близки са останали извън класацията ми. За тях важи друго - всеотдайност и търпимост до колкото е възможно.
Една от моите най-мили приятелки, Милка, имаше израза “ Нямам време за простаци”. Тя беше интелигентна, кротката, тиха и трудолюбива жена, която постигна много в живота. Гласът и погледът й галеха. Такива хора са лесна жертва на грубостта, и този необичаен за нея израз сигурно беше нейното разтоварване. Възприех го и ми помага много. Той е алтернативата, когато нищо друго не ти остава - затваряш душата и очите си.
  Предварително знам човеколюбивите цитати, които се очакват, при подобно излияние. Вярвайти ми, инвестирала съм сили, чуства и труд в много връзки с различни хора и не случайно съм дръзнала да правя подобни заключения. Мисля, че за да ги направиш, трябва да си поживял доста и видял много, да обичаш живота и да търсиш път да го изживееш по свой вкус, без да ангажираш хората, с които не си хармонираш.
Наблюденията ми върху отношенията между американците напълно потвърдиха моите изводи. Те са винаги любезни, усмихнати и готови да правят малките услуги, които се изискват от едно добре организирано човешко общество. Стоят далече от конфликтни връзки, даже и с най-близки хора. Аз не мога да достигна чак до това “съвършенство”, макар да си обещавам, може би някой ден….