Ние сме в 21 век, строим невероятни сгради от бетон, стомана, алуминий и стъкло. Гоним се с облаците, състезаваме се с ветровете, рециклираме всичко, произвеждаме електрически ток с турбини по покривите на небостъргачите и правим висящи градини по външните им стени. Реализираме все по-смели проекти на сгради, защото нивото на техниката вече позволява осъществяване на нашите смели мечти.
Видях тези дни в списанието Тайм един проект за модернизиране на градски площад в Сингапур. Наред с другите чудати постройки, се конструират десеттина изкуствени дървата. В огромни стоманени мрежести фунии, някои с височина до 180 метра, са посадени увивни растения. За кратък срок те ще покрият стоманените пръчки и техните широки зелени чадъри ще хвърлят сянка на целия площад. В едно от “дърветета” ще има и кафене. Така трябва да бъде, ще гледаме напред.
По света има толкова много стари красиви сгради в архитектурните стилове на отминалите цивилизации от близкия изток, средиземноморието, азиатските страни и централна Америка. Кой и защо ще трябва да повтаря това, което вече е създадено?
С подобни мисли започваме нашите посещения на индийски храмове и музеи. За първи път ни се случи обратното, някой беше дръзнал да направи миналото настоще.
Ние сме пред храма Суаминарайан Акшардхан, който е завършен 2005-та година. Ако не бяхме прочели и чули, нямаше да повярваме на видяното. Swaminarayan Akshardham е името на невероятния културен паметник в Ню Делхи. То означава вечната къща на Bhagwan Swaminarayam, индийски гуру. Той е живял през 18-ти век, бил е духовен водач и защитник на безправните хора в Индия. Той прокламирал въздържане от всички човешки слабости и вегетарианство, като защитна мярка за опазване на животните. Над 2 милиона последователи са споделяли неговата философия. В зряла възраст създава BASP. Това е религиозата организация с благородни цели, която обединява и сега неговите последователи в Индия и по света.
Настящият духовен глава на BASP - Pramukh Swami Maharaj е убеден последовател на С. Аксшхардхан. Благодарение на изключителна си интелегентност и всеотдайност към каузата на организацията, на 28 г той става неин президент. С дълбока убеденост в правотата на своите идей Pramukh Swami Maharaj, обикаля страната, за да разпросртанява индийската култура и традиции. Посетил е 15000 града и е написал над 500 000 писма до свои последователи. Негова е заслугата за популяризиране на BASP по света. Неговото мото е: “В доброто на другите лежи нащето собствено, а щастието на другите е и наше “. Най-голямото му постижение е построяването на хиндуиския храм Swaminarayan Akshardhaм. 30 годишнта борба на този духовен вдъхновител и организатор довеждат до изграждане на великолепеня културен паметник. Аз бих си позволила да го нарека Индийската Ватикана, защото там се развива огромна културна и благотворителна дейност. Благородната цел за създаването на такъв изключителен храм е да се увековечат за винаги изкуството, архитектурата, знанията, мъдростта, традициите и духът на Индия от последните 10 000 години.
На 17 декември 2007 г храмът е провъзгласен от Гинес за най-големият всестранен хинду комплекс в света.
Има доста хора пред високата черна ограда от ковано желязо, Вратата, още по-висока, се отваря наполовин, за да ограничи броя на влизащите хора в храма. След много грижлива проверка за оръжие ни пускат вътре, само с фотоапарат и малка чантичка за лични вещи. Излизаме от приемната и…Дали машината на времето ни върна назад, или миналото се премести напред? Ние трепетните туристи, занемяли и невярващи се изправяме пред невероятно творение на човешкия дух, знания и талант. Как да вярваш, като пред очите ти се издига 41 метрова бяла мраморна сграда, стъпила на основа от 1007 кв. метра. Тя е биколена от 234 колони, и е покрита с 9 купола. Всичко това от основата до върха е потънало в резба и е ново-новеничко! Основата на външните стени, наречени Мандовар, с дължина 312м. , са опасани от сулпторите на 148 слона в естествена големина. Нито една фигура не се повтаря и всяка изразява нещо. За да се обогати впечетлението, са добавени още 125 човешки и 45 фигури на животни, растения и различни символични предмети, свързани с индийския бит. За нейното изграждане са използвани над 4,200 издялани камъка. Мандовар е най-сложно изваяната мраморна резба, в такива мащаби, която е създадена през последните 800 години в Индия. Нямам думи да опиша прецизността и изяществото на резбата върху мрамора и това важи за всяка каменна резба, изваяна в този храм. На второ ниво, след обширна мраморна тераса се издигат високите стени, обшити с 2 богати ленти от каменни човешки фигури, отново естествена големина. Тъй като всичко е направено само преди 4-5 години, мраморните фигури искрят на слънцето и създават впечетление, че се намираш във вълшебен свят. Съгласно заветите на святия мъж Йогиджи Махарадж на бреговете на река Ямуна трябвало да се вдигне невиждан храм. Той трябвало да има 4 врати. Има ги и то какви. Наричат ги Вратите на пауните, които са символ на радост и красота. Плетениците са полкова богати, толкова много орнаменти се разминават, че ми е трудно да разбера къде свършва едната и започва другата птица. Казаха ни, че има общо 869 стилизирани пауна. На двете челни части на вратите Маyur Dwars, аз лично преброих 36 от тях. Тук не са важни цифрите, ако ви товаря с тях, което не обичам много, то е за да ви покажа индийските мащаби.
От двете страни на вратите са разположени по две токлова красиви композиции, че и сега като ги гледам на снимката се чудя, аз видях ли всичко, оцених ли го, нарадвах ли се достатъчно. Централните фигури на божества са толкова изящни, всяка балерина ще им завиди. Гирлянди, слончета, още танцорки, неизброими детаили - необхватно богатство. Интересно, нито веднъж не ми дойде на ум думата натруфеност, защо?
9 купола на покрива, толкова е видял в мечтите си и е завещал на строителите, великият Йогиджи Махарадж. Гледам ги отдолу и отдалече и си мисля, те са толкова добре композирани, че нищо повече не може да се поиска. Разположени са на различно ниво и това допълва усещането за завършеност и съвършенство. Приличат на белите блестящи облаци над тях. Мисля си, че ако имах повече време да наблюдавам, сигурно бих намерила сходство във формите.
Мраморният храм е обиколен от величествена двуетажна ограда от червен пясъчник, с няколко кули, дълга 2 км. Широка алея, оградена от 10 дъговидно разположени врати, води до информационния център. Вратите посрещат поклонниците и предават послание за свободомислието на Санатан Дхарма във великата книга Риг Веда “Нека благородните мисли идват към нас от всички страни“. Пауни красят арките на вратите, а под тях се спускат завеси от вода, която трябва да успокои напрежението и измие тежките мисли на посетителите, за да ги подготви за двата Културни оазиса - модерния и античния.
Преди да съм потънала в спомените за очарователата красота на централния храм да отдам почит на двата по-малки, чиито външни стени са толкова отрупани със скулптори и още много орнаменти, че ми е невъзможно да ги опиша. В едната е Информационният център. Препълнен е с религиозни материали, исторически книги и фотоси, което не се вързва много с вътрешната архитектура на залата. Поне аз се разсейвах от изложеното и не можах да им отделя много внимание.
След като обиколихме няколко пъти храмовете отвън, неспособни да се откъснем, най-накрая се насочихме към просторно стълбище, което води в централния корпус. В този горещ ден изкачването би ни затруднило, ако очите ни не бяха вперени в голямата позлатена статуя на Бхагуан Суаминарайан и групата негови последователи. Те се виждат още от средата на стълбите, сякаш те притеглят. Целият алков е потънал в позлатени колони, гирлянди и различни орнаменти. Контрастира единствено малахитовият фон зад гърба на божествения гуро и малахитовият под. Това неизброимо изобилие на позлатени форми се събира в центъра на голям купол и се концентрира в още по-златен кръг с богат полюлей. Единственото, което успокоява погледа за малко е гълабовият цвят, в който са вписани всички тези елементи. И сега, като си спомня, усещам чуство на възхищение и на задушаване. Само снимка може да ви покаже какво имам пред вид с тези приказки.
Продължихме обиколката с очи замаяни от силата, способностите и фантазията на човешкото същество, способно да сътвори такива небивали неща. Последваха високи колони, които подпират куполите. Целите покрити в малки статуи и колонки, или плетеници, с богати капители. За таваните на капителите не смея да говоря. На централният са изваяни повече от 100 различни по големина и поза танциорки, разположени концентрично. Предстваяе ли си как се издялва това в мрамора, и как се поставят тези тежести на местата си с такава точност? Вървяхме напред, назад, въздишахме, занемели, докато най-после нашият водач не ни извади от нашия екстаз.
Последва музей, в който с картини и скулптори се описва живота на Багхагуан Суаминарайан. 11- годишният младеж посветил 7 години от живота си на посещение на свети места и проповеди. Той изминал 12 000 км от Хималаите до бреговете на океана.
Бронзова статуя, която символизира младият аплостол е изправена пред голям музикален фонтан, заобиколен от множество пейки, а зад него е зала за обучение с огромен екран - Зала на ценностите. Тук посетителите се учат на това, което се нарича морални ценности. Филмират се моменти от живота на велики индийски проповедници. Показват 40 минутен филм, който е посветен само на живота на великия гуру.
Отново сме навън, този път се разхождаме в 8-листната структира на лотос. Всеки лист е посветен на знаменит индийски мислител. Цитати от тяхните учения са изложени в мраморни рамки около иконостасите във всеки лист. Композицията е посветена на великия мислител Йогихридай Камал, който е вдъхновител на Суаминарайан.
Остава ни да обиколим фонтаните, единият пред централния корпус, за да може великолепният мраморен храм да се слее с огледалния си образ, а другия пеещият, е пред Изложбената зала. Вечер огромният фонтан се осветява и се разнася музика. Жалко до там не можахме да стигнем.
Последното послание, което ни изпраща този огромен комплекс е Градината на културата. На голяма площ, покрита с трева, камъни и различни културни насаждения, са пръснати 28 бронзови статуи на деца-герои, прославени войни, мислители и хора, които са допринесли за развитието на Индия. Вдъхновени от патриотични и човеколюбиви чуства всичките те са пример за подражание на посетителите.
Културният комплекс Акшардхан е разположен на обща площ от 400 декара. Освен трите храма, различните зали, сервизни помещения и богатата ограда там са пръснати фонтани, мостове, езера, цветни и тревни площи и гора с над 200 дървета.
Много сложна материя се оказа този храм. Непозната религия, непознати изразни средства, език и нрави. От където и да започна все съм в капан. Отгоре на всичко в храма бяхме заобиколени от толкова много индийци, хора с различен език, нрави и външно оформление. Искаше ни се да знаем какво говорят и мислят, но останахме чужди. Те бяха тези, за които е направено всичко тук, за тях бяха посланията на великите индийски мислители. Техните фигури се вписваха великолепно в това място. За да ги разберем ни трябваха години. За сега само се прекланяхме пред тяхната велика култура и човечност.
Представете си, всичко е сътворено за 4 години доброволен труд. Тук мащабите са огромни, за извайването на 300,000 каменни блокове, от които са направени всички резби са използвани 300 милиона часа човешки доброволен труд…А за самите сгради, а за градините, оградите? Дава ли ви това идея на какво са способни хората, изповядващи хинду. Ето за какво трябва да говоря аз, за хората, за индийците, дарени с толкова себеотдаване, непритенциозност и помирение до мазохизъм. Това за мене е отделна тема. Тя има специално място в моето съзнание и искам да й отделя повече време.
No comments:
Post a Comment