Ислямска Индия

             В моите мисли и описания аз пътувам отново и отново из страните, които съм посетила. Вървя по улиците, влизам в храмове и дворци, катеря се, плувам, ям, пия и най-вече - радвам се на красотите. Ал. Дюма е казал да трупаме спомени за старини. Аз запазвам само добрите, защото те ме спасяват от това неизбежно и “обезпокоително” явление - старостта. Сигурно отдавна се чудите как така почти всичко, което описвам е в розови краски ето, сега знаете.
Дойде ред да споделя очарованието си от артистичните и архитектурните творения, които са създадени в Делхи, Джайпур и Агра по време на ислямските владетели. За да не се унеса и излезна от рамките на историческата достоверност, трябваше да събера на едно място необходимата информация и често да поглеждам в нея, когато пиша. Знам, хората гледат по различен начин на това, което четат. Някои фаворизират фактическата информацията - цифри, имена, посоки и мащаби. Така е мъжът ми. Други, като мене в подобни случай търсят преживяването. То се поражда от фактите, които постепенно излиняват в съзнанието ми, а преживяванията остават до старини. Аз помня голяма част от прочетените интересни книги и видяните филми, стигат ми няколко минути да възстановя събитията. Имената на артистите, местата на събитията и годините са забравени. Колко е полезно различието между хората.
В предишни материали описах архитектурни паметници, които са ни завещали индусите, изповядващи хинду. Приема се, че хиндуизмът е най-старата религия на света зародила се преди около 5000 г. в Индия. Има oцеляли текстове на Хинду - Ригйеда, които са създадени през периода Ведик. Датират от 1700 до 1100 пр.хр. Тази религия е дружелюбна, на несъпротива, на помирение и на въздържание от земните съблазни. Последователите на хиндуизма се оказали по-слаби в битките, побеждавали мюсюлманите. В резултат на всички исторически и социални промени за 10 века, на територията на Индия сега са останали 80.05% жители, които изповядват хиндуизъм. Аз ви описах незбравимата красота на няколкото индуски храма, които бяхме щастливи да посетихме.
Преди да продължа с видяното мохамеданско архитектурно богатство, аз искам да уточня кога се заражда религията на индусите и кога се заселват мюсюлманите в Индия. Като знам това, не е трудно да уточня колко време е трябвало на завоевателите, за да заличат голяма част от културата, създадена от Хиндуизма, Будизма, Джаймизма и Шикхизман в покорените индийски земи. Защо искам това?
 Ако ви увлича наблюдението на растителното и животинско царство сте видяли, че всяка нова живинка се развива за сметка и на мястото на някоя предишна. Оцеляват най-адаптивните и най-борбените. Дали те са най-хубавите и най-добрите не се знае, съдник е самата природа. Защо надделяват е друго и това трябва да интересува и учи нас хората. Мюсюлманите идвт в Индия 10-12 век. Завладяват все повече земи и стигат върха на своето величие по време на Мугалската империя от 16 до 19 век. Края на ислямската империя настъпва с Индийското възстание и с установяването на английското управление 1857 г.
Въпреки, че мохамеданите в Индия са само 13,4% от цялото население, те са най-широката група мохамедани живеещи в една страна, от общо 1,62 милярда пръснати из цялата наша планета, с други думи 1 от 4 жители на земята е мохамеданин.
До ден днешен двете религий съществуват съвместно в Индия. За сега ”де юро и де факто” те преживяват сравнително мирно. Аз видях макар и за кратко, че е така. Все пак четох в книги, медиите също докладват, че между жителите на квартали, заселени с индуси от едната или другата религия, от край време се случват стълкновения, най-често подбудени от противоречия на децата - друговерци. Мащабите понякога нарастват и тогава се намесва полицията. Слава Богу, че борците от двете религии не “дърпат килимчето” много яко в двете посоки, както правят евреите и палестнците. Те ни стигат.
Днес е ден на мохамедански архитектурни паметници. След посещението на Чанди Чоук пазар в Олд Делхи, всяко широко и по-чисто пространство е добре дошло. По-широко няма от джамията Джама Масжид ( Петъчна Джамия). Това е най-голямата джамия в Индия. Строена е от император Шахджахан (1658г). Дворът побира 25 000 богомолци. Смятам, че ни е достатъчно, при това сега е по обяд, горещо е и вътре има само няколко души.
Джамията е на хълм от който се вижда Ред Форт и голяма част от стария град. Към трите високи, триетажни врати, които приличат на червени крепости, водят обширни стълбища от няколко стотин стъпала. Местните хора ги използват за пазари на храни и други стоки. Индусите живеят с потребността да търгуват и тук е чудесно място. Не им трябват ТВ реклами, нито вестници и списания, стигат им богомолците.
Това е нашата първа среща с мохамеданското строително изкуство в големи мащаби и всичко ни впечетлява. Огроменният двор е заграден с високи стени от червен пясъчник. Горният им етаж всъщност представлява колонада, която завършва с красива орнаментирана рамка. През тях градът и Червената крепост се виждат като картини в рамки. Четирите кули с крушовидни куполи се издигат на ъглите. В предната част е централната постройка. Целите стените са червени и богато орнаментирани. Красиви колонади разделят на секции дългото пространство. В тази архитектура много ми допадат арките с техните назъбени ръбове, които се събират на върха като камбанка на цвете. Още повече ме радва прохладата и ветрецът, който лъха в джамията, изцяло отворена от трите страни.
По време на мугалската династия персийското изкуство е играело основна роля в оформяне на индо-исламската архитектурата в Северна Индия. По някаква причина, която не мога да си изясня аз симпатизирам персийците и всичко тяхно ми харесва, затова останах много доволна да науча за огромно им влияние върху мохамеданите, завладяли северна Индия.
При този топъл сух въздух басейните и фонтаните са неразделна част от архитектурния план, затова и тук в двора има голям басеин. Сигурно не се учудвате, че издържахме изкушението  да докоснем водата.
При строежа на джамията главната цел на Шахджахан била простотата в конструкцията и перфектното изпълнение. Той събрал най-добрите строители и калиграфи на Индия. Джамията е първата сграда, в която червеният пясъчник и мраморът са използвани в такива мащаби. Целият под е от бял и черен мрамор, разделен на квадрати, в които да се настани всеки от 899-те богомолци по време на службата. А какво ли правят тези, които не са се сдобили с място, незнам, има им други джамии.
За да затвърди за винаги авторитета на джамията имтератор Шахджахан, поканил високопоставено духовно лице от Букхара, чието благородно потекло водело до великия профит. Главата на ислямската религия е била по-високопоставена от трона, по тази причина амвонът е трябвало да бъде на по-високо място от императорският трон в Ред Форт - султанския дворец.
  Джама Масжид е известна и с името Джамията, командваща света. В нея са коронясани всички императори на мугалската династия.Там се съхраняват ценни ислямски реликви (антично копие на корана, сандалите и отпечатъци от стъпките на профита и др.) От 1993 г джамията е включена в списъците на ЮНЕСКО.
За да влезнем в джамията трябва да изпълня 2 не особено приятни условия. При 30 гр. С аз трябва да се завия с една роба, много съмнителна на чистота и отготе на това да се събуя. Представяте ли си този голям двор, богато населен с гълъби, които не бяха пожалили хубавата настилка? Ние избираме стъпките си внимателно и старателно проучваме гледката наоколо.  Знаменитата Червена крепост и голяма част от Стария Делхи и самата джамия са неповторима гледка, горещината и гълъбите няма да ни попречат да загубим и минута.
Винаги при обиколките си представям живота на хората, които населяват различните обекти, но никога и в джамиите. Само като си помисля отделените с решетки секции за жените, покритите им глави и дългите “раса”, с които са принудени да се завиват, занемявам. Религия, създадена за топъл климат, опазва жените от изгарящото слинце и сухия вятър. Добро извинение за по-миналия век, но да се спори дали мюсюлманските момичета в Париж ще ходят и на училище с покрити лица? Да се наказват жените в Иран, че шьофират? Изобщо да се лишават жените от граждански права?
Попитайте майката-природа, защо е поверила на жените най-отговорната задача в оцеляването на човешкия род - отглеждането на децата. Кой е слабия, немощния, безпомощния, който мохамеданите държат под похлупак? Затова в джамиите виждам само архитектурата, без хора. Нашият съобразителен водач се е настанил на сянка и на прохладен ветрец. Сигурно ни се чуди на мераците. Ние сме единствените самоотвержени туристи, дръзнали да обикалят целодневно, както той можа да установи по-късно. Добре, че той знае къде са сенките и ни чака там.
Как да е, оцеляхме и с голямо желание се възползвахме от прохладата на колата. Доброто момче, нашият шофьор, винаги ни чака на необходимото място с охладена кола и студена вода. Вади я от охладителната кутия и интересно, тя никога не се свършва. Даже, когато излизаме от колата ни връчва по една бутилка.
Толкова горещи лета съм преживяла в България, а после и в Африка, как не ми е дошло на ум да понеса студена напитка в ръка. Поза ли е това, резултат на науката и прогресът ли е, незнам, но ми се струва малко комично това непрекъснато надигане на шишето, за да билзнеш гърлото му. Даже в закрития басеин, в който ходя да плувам, някои хора си държат бутилките на ръба над водата и като стигнат там си попийват. И това ако не е позиране, не знам по-добър пример. Винаги ме е занимавала тази мисъл, защо хората са жертва на сляпото повторение. От пелините до момента на критичното мислене оформянето на зрелия индивид е немислимо без него. Да, но по-късно, какво приспива индивидуалността и желанието за собствена изява в хилядите хора? Не мога да си обясня. Негодувам пред стремежа на някои хора да се уеднаквят с множеството. Това какво е, страх от собствена непълноценност, преклонение пред идоли, грешка на родителско възпитание и още? Каквото и да е, то е широко отворена врата за медиите, които в наше време са по-страшни от пандемиите. Естествено, чест прави на многото хора, опазили духа и творчеството си от користни изяви. Дали ще оцелеем да сложим останалите на благородните позиции, за които за създадени медиите, незнам. Аз  ще продължавам да хваля хубостите и да коря лошотията, докато очите ми виждат и ръцете ми пишат.
Смятах да включа в този разказ и гробницата на Хумаиум, но тя е толкова хубава и богата, че се нуждае от повече място. Ще изчака до другия пост.