За спиралите (The English translation included on the end) The spirals

 

                            
 

 

          Толкова много неща се повтарят в моя живот, но за щастие не вървя в затворен кръг, това би било отчайващо. Всичко се мести с една стъпка по-високо и по-различно и най-подходящото пространствено измерение дава  тя, спиралата. Ние хората отиваме на горе и колкото по-голяма е площта на първото стъпало, толкова по-далече може да бъде върха. А после накъде?
           Нашето пребиваване на Земята има граници. Само великите личности са  вечни, другите остава да мислят как по-бавно и по-внимателно да вървят по обратния път на своята спирала. Да стареят без да им „личи” и да са си „все същите”.
             Аз забелязвам с безпокойство, че идва моментът на слизане, а долните сегменти на спиралата са с по-голяма площ. Понякога  нещата от горното стъпало не са достатъчни, за да ги запълнят както преди. Тогава какво?
           Това, което ни трябва е рецепта за щастие, способност да се събудим и тази  сутрин с готов план за действие, сила да се радваме и да правим и околните щастливи. Желание да бъдем полезни на себе си и на другите. Има и още едно голямо нещо. Трябва да гледаме нагоре, защото  небето е все така синьо, дърветата се полюшват все така от бриза, тревата е все толкова зелена, а цветята са много и красиви, колкото са били преди 30-50години.
       Има много рецепти за спасение от старостта. Аз, например, не спирам да работя интензивно, каквото и да е. Не спирам и да ходя, из града, из Щата и по-далече. Така времето ми се разделя на откъси: след последното пътуване и преди следващото пътуване, за години не се говори, само за дати.
            Тази есен семейно пътуване беше отново до Уислър, Канада. Изглежда природата е доволна от нашия непрекъснат мерак до ходим там, защото винаги пази няколко хубави зимни дни за пътешествието. На отиване шосето е сухо, небето не е мрачно, а на връщане винаги е слънчево. Не само това, винаги имаме удоволствието от 2-3 красиви снежни дни , за да направим още няколко зимни снимки из новите райони, които случайно не са „документирани”.
          Селището расте с дни и това е добре дошло за обиколките  ми из Уислър. Аз тактично спрях да карам ски още на 70 год.  Искаше ми се още, но за да предпазя костите си, така намалих скоростта на спускането, че мускулите ми стенеха от напрежение. Вместо да се спусна надолу и да оставя вятърът да брули лицето ми аз трябваше да „кръжа „ по пистата. Питаха ме шеговито филм ли правя или давам уроци...
           В този момент към моята спирала се притъкми едно мъничко, страхотно  безпомощно човече, решило да се роди доста преди да е готово за житейския път на останалите бебета – осмаче. Такива  същества не знаят да ядат, даже и да заспят както се полага.

           Проточиха се дни на „ открития”, победи и загуби, сред които млади и стари понаучиха нови и забравени неща. Новороденият индивид преди всичко научи какво силно оръжие е гръмовитият плач. Научи, че има съвременни начини да се храниш обилно без да се напъваш да сучеш, откри колко е приятно да намериш „жертви” да те забавляват...Изобщо кръжеше из моята спирала

 във всички посоки.

             Как успяват тези мънички човечета да се ориентират толкова добре?  Само с един слух, обоняние и още нефокусирано виждане?

Ски ли, това отмина. Там ти си господар, забавяш, спираш и тръгваш, когато ти решиш, с бебетата е  малко по-различно, друг командва парада. Затова вместо напразно да шариш нагоре надолу по снежните писти  на Уислър сладкото бебенце ти предлага да се разхождаш из улици и градинки с него. Удоволствието да сте заедно се плаща , първо го возиш в количка, по-късно в шейничка, а после се добавят снежните човеци. Ако много се загледаш в красотите на планината някоя снежна топка ще те цапне но носа.

 

Някъде по стъпалата на спиралата ми пак се стигана до ски, само че този път скиорът е внукът, а от мене си изисква до го водя и връщам от училището по ски.

            Според науката това не е двойна, трябва да я нарека оплетена спирала? Виждате ли как се променят нещата в нея? Не знам слизане ли е, качване ли е, но сега трупам знания за училището, за компютърните игри, за Тай Куандо-то и други. В седемдесетото си десетилетие, трябва да се върна и към спортното каране.
„Защо не отрежеш тази жълта кола пред тебе от дясно и тогава ще надминеш този бавния от ляво...?” Така правят мама и татко. Внукът е на девет, но „наблюдава” шофирането от бебе.  На 4 години ме молеше да мина „на преко”, защото това водеше до близкия магазин с играчки...
            Как странно се повтарят нещата, наближава Коледа, подбираме подаръците и слушаме коледни песни по цял ден. Образът на Дядо Коледа, превъплътен в най-различни одежди не слиза от екрана. Не ни омръзва, защото го гледаме с очите на внука, а той така много иска да вярва, че Дядо Коледа витае някъде из космоса...Не бяхме ли някога и ние възрастните от групата на тези вярващи щастливци?
            Не знам накъде и колко ще расте моята спирала, но съм ощастливена да кръжа из нея, заедно тези, с които разделям живота си и най-вече, вплетена с тази малка спиралка, която се появи преди 9 години.

Не е за вярване, но малката вплетена спиралка е вече ученик и ни радва с успехите си.

Сега пакетирам коледните подаръци и като погледнах, кому един, кому два, а на внука 4 подаръка само от баба и дядо. Ето как в нашия живот от всичко най-мили са тези малки вплетени спиралки, които изпълват сърцата ни с радост.

 

 

 

 

 

So many things are repeated in my life, but luckily it does not go in a closed circle, it would be frustrating. Everything goes one step higher and different and most appropriate spatial dimension gives it, the spiral. We the people rise and the bigger is the area of the first step forward could be the top. And then where?

Our stay on this earth has limits. Only the great personalities are timeless, others remained to think how more slowly and more carefully walking on the way back to its spiral. To grow old without their "shows" and are "still the same".

I noticed with concern that comes the moment of disembarkation, and lower segment of the spiral are of a larger area. Sometimes things from the top step are not sufficient to fill them as before. Where then?

What we need is a recipe for happiness, ability to wake up each morning with a plan of action, the power to be happy and to make others happy and to have a desire to be useful to themselves and to others. There is another big thing. We must look up, because the sky is still blue, the trees are always so sensual bondage swinging from the breeze, the grass is still green, and the flowers are many and beautiful as they were 30-50 years.

There are many recipes for salvation from old age. I, for example, do not stop to work intensely, whatever it is, I don’ stop and walk around the city, around the State and beyond. So my time is divided into snippets: after the last trip before the next trip for years does not speak, only for dates.

This fall, a family trip is again at Whistler, Canada. Seems like that the nature is pleased with our ongoing wish to go there. It always keep a few nice winter days for our trip. The road is dry, the sky is not dark, but the return is always sunny. Not only that, we always have the pleasure of 2-3 beautiful snowy days to do a few more winter pictures in new areas, which coincidentally are not "documented".

The settlement grows with days and this is a welcome development for the tours around Whistler. I tactfully I stopped skiing since 70 years. I wanted more, but to protect my bones, so I lowered the speed of the descent, that my muscles groaning from the tension. Instead of “faying” down and let the wind blows in my face I had to "circle" in the track. Friends asked me jokingly movie you do or give lessons ...

At this moment, to my spiral joined a little, awesome helplessly man, who decided to be born 30 days before the time set for the remaining babies. Such creatures don't know to eat, even to sleep as lays.

Ran is the days of "discoveries", wins and losses, among which the young and old discovered new and forgotten things. Loved the individual above all, learn what a powerful weapon is thunderous crying. Learn that there are modern ways to eat copious without pushing to suck, discovered how to make "victim" to fun ...The little baby was circling around my spiral in all directions.

How do these tiny creatures navigate so well? With only one hearing, sense of smell and still not focused vision?

Ski, that's over. There you are Lord, slowing down, stop and go, when you wan. With babies is a little different, another is in charge. So instead of vainly to move up and down the snowy slopes of Whistler the cute baby offers you to walk around the streets and gardens with it. First the pleasure to push the stroller, later ride in the sled, then doing snowmen. If you look closely at the beauties of the mountain one snowball may hit you but your nose.

Somewhere in the soles of my coil came skiing again, only this time the skier was the grandson. Of myself requires to bring him back from the ski school.

According to science it is not double, you must call this braided spiral? Do you see how things change in it? Some more duties popped-up, now shop knowledge for school, for computer games, for Tai Kwando and more. In my seventh decade, I need to return to sports driving.

"Why not cut this yellow car in front of you on the right, and then we will outperform this slow from the left ...?" so do mom and dad. The grandson's nine, but the "observed" driving by baby .At age of 4  he was begging me to go “short-cut" because it led to a nearby store with toys ...

How weird things are repeated, approaching Christmas, we select gifts and listening to Christmas songs all day. The image of Santa Claus appeared in a variety of garments on screen. We don't get tired of looking at him with eyes of grandchildren, because ours so much wants to believe that Santa Claus is floating somewhere in space ... lucky believer?

I don't know where and how much will I grow my spiral, but I'm blessed to circle around it, along sharing my life sewn with this tiny spiral, which appeared 9 years ago.

It's hard to believe, but the tiny woven spiral is already a student and enjoys with his successes.

Now wrapping up the Christmas gifts and as I looked, who gets one, who gets two, but - 4 gifts for the grandson from Grandma and Grandpa? Here's how in our life from all the miles are these tiny woven spirals that fill our hearts with joy.

-

 

 

Настроение The English translation included on the end ) Good mood

Пак е Денят на благодарността, която индиянците вече не приемат, защото считат, че би било по-добре за тях да си бяхме седяли в нашата Европа и там на своя територия  да градим нашия по-добър живот. Да бяхме ги оставили да си живеят в прериите, да ловят своите бизони и диви пуйки, да ядат сами своята риба и да издигат своите Тотеми и  типита по своя воля.

Минали са вече около 3 столетия, нищо не може да се върне назад. Всичко върви по един непредвидим и непроменяем път и ние хората, повечето от нас, се стремим да създаваме хубави неща. Създаваме ги и не се питаме за кого колко са хубави и полезни. Понеже са добре дошли за нас, използваме всички средства да убедим околните, че са точно това, от което те се нуждаят. Вместо да яздят коне из безкрайните планини и долини на американския континент, индианците вече могат да седнат удобно в колите си с отопление и охлаждане според сезона и по хубави пътища да стигнат до техните селища. Вместо в типита вече живеят в къщи със съвременни удобства. Вместо да изучават тайните на природата от шаманите те ходят на училище.

Всъщност, това е което не харесват индианците е, че техните селища са в резервати, поддържани предимно от пришелците.

Винаги се питам какво задържа в резерватите, тези които могат и искат да работят и учат? Защо мексиканците да дойдат от някъде си, да работят денонощно нископлатена неквалифицирана работа, само и само да постигнат своите цели, а много  индианци си седят сърдити в резерватите и не се включат в общия поток на живота и прогреса?

Индианците не искат да им се благодари на Деня на благадарността и....ние тихичко ядем пуйките и сьомгата, както те ни научиха. Благодарим само на тези от тях, които са простили и са подали ръце, за да се върви към бъдещето. Път назад няма. Има бизони, има прерии, има синьо небе, много от реките вече са чисти, богати гори се зеленеят по планинските склонове, само че вече се живее по друг начин.

Който не е с нас, против нас ли е?

                         Good Mood


  It is Thanksgiving Day, which many Indians no longer accept.  They considered that it would be better for them, if we sat in our Europe and there on our territory build our life. That it would be better to let Indians hunt bison and wild turkeys, to eat their salmons themselves and to erect their Totems and teepees hosted on their own territory.

3-4 centuries were gone, it’s late now, and nothing can be changed, sorry. Everything goes in a predictable and unchanging path.

We the people, most of us, strive to create beautiful things. Create them and not asking for how good and useful they are. Because if the things we do are good for us, it doesn’t mean they are exactly what others need.

Rather than ride horses through the endless mountains and valleys of the American continent, the Indians can now sit comfortably in their cars with heating and cooling according to the season and on good roads to reach their villages. Instead of living in teepees hosted already houses with modern conveniences. Instead of studying the secrets of nature by shamans, they go to school.

Actually, what the Indians do not like is that their settlements are in the reservations, supported mainly by us – guests, who nobody invited.

I always ask myself what keeps in the reservations, those who can and want to work and study.  Why do Mexicans to come from somewhere, to work around the clock work, paid an unqualified just to achieve their goals, and many Indians stay at the reservations and don’t want to be included in the general flow of life and progress.

The Indians do not want to be thanked on the Thanksgiving Day. So we quietly eat turkeys and salmon, as they taught us. Thank you only those of them that are forgiven and are submitted to go towards the future. Way back there. There are Buffalo, there are Prairies, there are blue skies, many rivers are already clean, rich green forests cover the mountain slopes, but we live in a different way.

Does it means that “Who is not with us, is against us”?

If I were Chilean

                                

          

                                    When I look at the map of South American West coast, I have filling that one giant have chosen a narrow sliver of land, clinging to the edge of the continent and gave it name Chile. It is the longest – 2,880 mi and the narrowest country, with an average width of just 164.6 mi. The big mountain chain Andes separates the country on east from Argentina and Bolivia. The west coast has splendid islands and archipelagos, and many beautiful remote beaches.

        This land so beautiful and attractive that for some centuries many Spaniards, Italians, Greeks, Englishman, Middle Eastern and others found their luck herewith the indigenous minority, the population hit 15 millions.
The Scottish mariner Alexander Selkirk, who marooned on Mas de Tierra in 1704, was in the group of emigrants, but he did not reach the mainland of Chile…We all know that his live has expired Daniel Defoe to write the story for Robinson Crusoe. The island where he landed is known as the legendary Robinson Crusoe Island.

The climate varies, very much, so everybody can chose where to live. Chile has everything, sunny north for those that like the warm, beaches, tropical fruits and vineyards. For cold lovers is the far South.  They can also catch big crabs from the labyrinth of fiords. 

                Those, who love adventures can visit Antarctica, or go to the bottom end of South American continent and see Chilean Tierra del Fuego. It was Magellan, the first European, who set foot on today’s Chile and gave this name after sighting many fires lit by the native Yamane tribe. Tierra del Fuego is separated from Patagonia by Magellan Strait.

Cape Horn

                                           Antarctic Base

                For those who love the beauty of moon like landscape is the desert Atacama. That is the 600 mi stretch of parched rugged lend that separates Chile from Peru.

Magellan & Chilean Antarctica Region

               However, the Nature creates beauty with one hand and horror with the other. The earthquakes happen often in Chile. One of the biggest earthquakes in human history hit this land on 1960. What a horror - 9.5 by Richter. On 27 of February 2010, 8.8 MW earthquake, the fifth largest ever recorded at the time struck Chile again.

              These disasters did not discourage the emigrants. They rebuild their splendid cities, towns and villages and made them prettier and more resistant to the ear quakes.

              Chile is Paradise for tourists. Everything is so beautiful and calm. Chileans are satisfied of the live here. Maybe that is why all the population is polite, respectful and discreet. Can you believe in it?

             Chile is one of South America's most stable and prosperous nations. In 2006, Chile became the country with the highest nominal GDP per ca pita in Latin America. . The tourism grew by 13.6 percent, generating more than 4.5 billion dollars.

              Of course this Paradise was not done for us, but we took our chance. We came in Santiago on February, the same month when Pedro de Valdivia founded this city, but on 1541 year.

              I am sure, you do not believe, that Chile is rich country only because of its natural beauties. The economy of the country began to boom due to discovery of silver ore in Chanarcillo and the growing trade of the port of Valparaiso, after Magellan discovered the southern passage, now named after him.

For me Santiago is marvelous city, located between the Cordillera Occidental, that protects it from the ocean storms and the Andes that stop the dry hot continental winds in the summer.         .     
 Right on, the middle of the city are the hills Cerro Santa Lucia and Cerro San Cristobal. They have been like deserts, when Spaniards came here, but now big 100 years old threes cover everything and make so agreeable shadows.  The view from the top of the hills is amazi 

 Looks like you look at a 3D map of the city.  The river Mapocho and the park along the water divide the city. Andes surround the large valley. Even in the summer white snow hats cover the high mounts.

At night, we are lucky to see from our windows the lights of entire downtown and the hills. It is a stunning view.

               No wander why Chileans call their country País de poetas - country of poets.  Gabriela Mistral was the first Latin American to receive a Nobel Prize for Literature (1945) and most famous poet, Pablo Neruda who also received the Nobel Prize for Literature (1971).

              The sightseeing bus helped us to get a general idea of the city and then we went again over all places that we liked. Everything was around our hotel and we did not need any transport 

to go to the places of our interest.

            Many streets of Santiago, reminded us of Madrid from 18th – 19th centuries. Of course, here are many rich old buildings, but from all of them I have chosen Bolsa de Commercio, Clube de La Union, Museo Chileno de Arte Precolombino, Museo Historiko Nacional, Templo de San Agustin. 

                                                            

       Plaza de Armas is very close to our hotel, so we start our trips from there each morning. It is on the middle of the city and on the middle of the country.

 

               

 Actually, the distances to the rest of Chile are measured from there (allegorically).

Pedro de Valdivia laid out this center of social, commercial and intellectual life of Santiago 4 centuries ago. The square is full of, artists, singers, stands with crafts and tourists from early morning to late at the evening. 

The Plaza de Armas is surrounded by many museums. Here is Museo Historico National, Museo National de Belles Arts, Museo Charlene de Arte Precolombino and 2-3 more. I‘m sorry, we did not have time to see everything. This never happens in our short visits.  

However, we enjoyed some very pleasant days in Santiago, before we went to Valparaiso. 

 We knew that the real beauty of Chile is not the capital Santiago.  It is better to see the land of lakes and volcanoes, Patagonia, Terra del Fuego and some islands, but…You do, what you can.

        Every time when I visit some country, I try to imagine what if I live here, what if I was born there?
Flying back home I tough what it would be, if I were a Chilean?

                                                                            

Малките градчета на голяма Америка

            

                                                                                                                        

                

Mанталитетът ни  зависи много от три неща, материалното, културното ниво и големината на селището, в което живеем. Стара истина , че в големите градове часовете, които  губим за път и пазаруване поемат свободнто време на всички членове от семейството. Ние прекарваме половината от денонощието си, затворени в помещенията на работното място, училището и колата. Нашето съзнание е ангажирано с рутинни активности 6-8 часа, след което попадаме във водовъртежа на тежкия градски транспорт и магазините.

Сега, когато имам време да мина пеша по някои улици, виждам колко хубави гледки съм пропуснала, когато съм с колата. Не мисля за задръсвания, за по-кратки маршрути, за разсеяни шофьори и пешоходци, или какво още трябва да направя преди да се прибера в къщи.

 Аз и до сега не знам имената на повечето съседи. Ако все пак ги среща се страхувам да не разберат тайната ми, защото замислена за моите ежедневни задачи и проблеми не съм оставила и минута за тях. Не съм имала време да видя кой къде живее, каква е къщата му и кои са децата му – елементарното добросъседско внимение.

Сега съм пенсионерка и имам време за много неща. Едно от удоволствията ми е да се радвам на нашия хубав град, т.е. да се разхождам редовно. Вече имам моите любими кътчета, вече виждам колко нови къщи се появиха, или уви смениха с грамадни колоси, колко дървета пожълтяха или загубиха листата си от сланата и как се променя цветът на морето.

В последните години правим кратки екскурзии до околните градчета. Колко е спокоен и тих животът в тях. Колко по-приветливи и отзивчиви са хората. Не само ще те упътят, но ще те обогатят с много интересна информация, която не е в справочниците. От тях можеш да научиш как живеят и колко много градски инициативи ги забавляват. Обезателно ще препоръчат историческия музей и антикварните магазини, разбира се, какво говори по-добре за миналото, с което се гордеят. Научаваш къде може да опиташ от най-хубавите вина, къде са най-качествените череши или ябълки и пр.

Веднъж в гр Якима, малко градче отвъд Скалистите планини, спряхме местен човек, за да ни каже къде е Градината на кактусите. Не само ни обясни как до стигнем там, но научихме колко хубав е паркът им пролет и лете, и къде е току що откритата изложба на нарциси. И двете са продукт на доброволния труд на хората от Якима.

Хрумвало ли ви е да направите такова нещо? Не и в големия град, където  всичко е организирано, стилизирано, очистено от кич и наивитет, докато  накрая от него лъха само хлад.  Жителите на малките градове имат време, желание и традиции. Да знаете колко горди са, че са създали тези хубости.

Първите заселници са основали града в тази плодородна долина, край бреговете на река Якима още през 1869 г. Богатата реколта дава условие за добър живот и просперитет на гр Якима, което задържа населението тук почти век и половина. Не е чудно, че някои от тях след работа могат  да  подберат и засадят рози, нарциси, кактуси, всичко, което радва човешките очи.

В залата на градския клуб, на 2-3 маси са подредени повече от 50 вази с чудесни разноцветни нарциси.  Изложени са картини, нарисувани от местни художници и други експонати. Парите от даренията се събират за изложбата през следващата година. Всичко останало е за сметка на времето и желанието на доброволците от Якима. Местните хора идват тук, за да се порадват на направеното и да поговорят с приятели и съседи. Такава топлина лъхаше от тяхното поведение. Типична идилия на малките градчета, на каквато са способни същества, които не са изцедени от напрежението на големите селища.

От там се отправихме към Изложбата на кактусите. Тя беше в обширния двор на един бивш фармацевт. След като се пенсиониръл, човекът започнал да колекционира тези растения и превърнал двора си в изложба. Такова нещо бях видяла само в гр. Балчик, в Летния дворец, изпълнено от градинари, с държавни пари и време. Този любител на цветя се беше посветил изцяло и не жалеше нищо. Всеки, който дойде и потропа на вратата му е добре дошъл, развеждат го любезно и ако посетителят реши може да пусне нищо в кутията за дарения, защото градината има разходи. Броят на кактусите непрекъснато се увеличава, всяко растение се обгражда с внимение и резултатът е очевиден.

От кактусите се насочихме към градския парк, който се простира по поречието на р. Якима. Местен богаташ дарил ябалковата си градина на градчето. Превърнали я в чудесен парк с грижливо подържана трева, рози, пътечки, цветни площи и детски кът. Големи орехови дървета,  стари ябълки и круши правят приятна сянка в горещите летни дни. В подходящия сезон може да се похапнат  плодове, те са за посетителите.

Не е ли хубаво, да направиш нещо, което сприятелява хората. Толкова е мило, че в Якима това се оценява, защото освен богатата земеделска реколта от тяхната плодородна равнина населението се нуждае от още нещо – приятелски контакти и привързаност към родното селище. Някои успяват и жителите на такива градчета не намаляват.

И в Сиатъл има щедри дарители. В най-хубавия квартал, на най-откритото място с гледка към Даун Таун и пристанището е паркът Елла Бейли. Това е името на дарителката, има още  много  големи и малки благородни инициативи в нашия град - за Операта, за Концертната зала и др, но въпреки това анонимността и отчуждението си остават.

              Наближава Коледа, царството на нощните украси.  С удоволствие се разхождаме вечер и  се радваме на  веселите дворове. Първите коледни светлини се появат в Центъра и в  много супермаркети още в началото на декември. След тях блесват къщите  в околните квартали на едноетажната Америка, това е добър случай да видиш живот в тях. Ако за центъра всичко е въпрос на реклама, при нас е забавление и престиж. Започва се с няколко гирлянда и в много къщи до две седмици не оства дърво, храст и стена без светлинни украшения.


Синоним на коледни светлини в нашия щат Вашингтън е градчето Левенуърт. Малко западащо селище с дърводобивен поминък през петдесетте години, то намира своята реализация в туризма, защото има чудесно местоположение. Закътано е в една котловина на 

планинската верига Каскадите.

                                                                       

      През него минава река Веначе и затова е дарено със зимни и летни развлечения за туристи. И не само за това, а защото група предприемчиви жители превърнали тяхното градче в истински баварски курорт. Те „ купили„ идеята от калифорнииското селище Слованг и я реализирали и обогатили толкова добре, че ако посетителите разчитат само на туристическите брошури, напускат Левенуърт напълно убедени, че са били в Бавария. Тук развлеченията не свършват, празниците на черешите, на ябълките и на баварската бира са съпроводини от удоволствия за алпинисти, скиори, планински велосипедисти, любители на къмпинзи и какво ли не. 

Дегустацията на новото вино

 върви в комплект с вкусните колбаси и свински пържолки, типичните германски сладкиши, вкупом с всички ястия, които могат да разтроят здравословна ни програма на хранене за седмици.

Най-впечетляващият момент, който събира посетители от целия щат са Коледните светлини в Левенуърт. Откриването на коледните празници става на  12  Декември.

      Точно в 6:00 вечерта, когато всички гости на града и местното население са събрани на главната улица, цялото околно пространство потъва в блясък. Всичко е изпипано до перфектност, покривите, фасадите на къщите и витрините са обрамчени със стотици гирлянди в различни цветове.





 Дърветата и храстите в градината от другата страна на улицата, шейните теглени от окичени хубави коне, всичко искри в многоцветие. Аплодисменти заглушават музиката, костюмирани хора пеят и танцуват, иска ти се този момент да не свърши никога. Празникът на коледните светлини се повтаря в целият си блясък всички съботни и неделни

вечери до Коледа.

Наблюдавах местните хора в магазините и многото места за хранене. Те са толкова горди и ентусиазирани, че ти иде да останеш при тях за няколко месеца. Ако прегледаш някои рекламни материали за градчето, ще заключиш, че жителите живеят по-динамично от много граждани на големите селища. Ресторантите и хотелите работят зиме и лете, за да посрещнат хиляди гости от съседните щати, дошли за многобройните празници.Толкова е приятно да седнеш и да се повеселиш с тях.  Освен това, трябва да се отглежда богата реколта от плодове и зеленчуци, за да се предложат хубави пресни продукти. Най-хубавото е, че те отрудените жители на малките курортни градчета покрай  прииждащите посетители са в непрекъснато празнично настроение.

Спомням си летата на  нашите близки от Созопол, преди не смея да кажа колко десетилетия. Тогава градът не беше голям, цареше спокойна провинциална атмосфера, хората се познаваха и живееха по-задружно. Ние трябваше да направим един куп усилия, за да посетим хубавото  море и плажове за 2-3 седмици, а те си живееха непрекъснато на курорт. През лятото обедната им почивка беше дълга, за да отидат на плаж с нас. Улиците им бяха пълни с весели хора денонощно и те бяха част от това.

Не искам да пропусна друг събрат на Левенуърт, Лейк Шален. И този малък курортен град е прикътан в Каскадите, но има щастието да е на брега на голямото синьо и бистро езеро Шален. Неговата вода е чудесна за къпане през лятото. Хотелите, по-ефтените места кото Бед анд Брекфаст, къмпинзите и стаите под наем дават подслон на хиляди курортисти.

 

                                                                         

Какви чудесни целодневни екскурзии могат да се правят с корабче. Около тебе в лазурните води кръжат моторни лодки за водни ски. Над тебе са зелени гори и скалисти върхове. Остава ти само да благодариш на Природата, че го е сътворила и на хората, че го опазват непокътнато.

Забавлинията в Лейк Шалейн също са подсигурени целогодишно, от ски пистите до многото плажове. Тогава какво повече трябва, освен да се грижиш бизнесът ти да върви добре. Виждам, че хората го правят с всички сили и никой не мисли да напусне къщата и имота си толкова.

 лесно.

                                                       

О, знам възраженията ви за еснафлъка, завистта и клюките, които витаят в тези малки селища. Кажете ми, че тях ги няма и във всички ограничени човешки групи, както например работните ни места, където прекарваме половината си живот. Освен това, при сегашните съобщителни  връзки, потребността от махленска „информация” е рязко намаляла. Та Яхо, Фейсбоок, Туитър, ТВ и други наши ежедневни информатори конкурират  най-способните клюкари. Защо ни трябва да надничаме през пердето, като могат да се научат толкова сочни подробности за живота на далече по-интересни личности, отколкото нашите съседи. Ако любопитството ни надмине тези възможности, или се насочи към определини обекти, тогава Гугъл е неоценим помощник. Може да ти каже всичко за всеки. Едно младо момиче ми се похвали, че преди да започне всяко приятелство, отива на Гугъл и срещу 25 долара научава колко переспективен е този  кандидат... Как да имаш време за квартални клюки?

 Освен това, как съседите да научат нещо за живота ти? Излизаш сутрин с колата от гаража и вратата се затваря. Вечер историята се повтаря в обратен ред.

 Нито се разбира кой идва, нито какво си си купил и облекъл... Обида за клюкарите, които още не са се пренасочили към безкрайните дебри на електронните медии.