Tuesday, August 5, 2014

Не е за вярване


                                       Не е за вярване

Чета в пресата преди месец, че 170 палестбинци са убити и 170 ранени, а самите потърпевши са изпратили в Израел повече от 1000 ракети. Ами ако те не бяха унищожени във въздуха, колко израелци щяха да пострадат? Оставам на вас сметките от последните  10 дни, когато нямах достъп до медиите.

Наскоро  израелският премиер Натаняху в изявление по ТВ каза, че евреите пазят с ракетите живота на своите деца, а палестинците пазят с живота на децата си ракетите.

Израелското министерството на външните работи дава  отчайващи данни за жертвите от двете страни. От 1978 – 2010г. са убити 7978 палестинци, от които 1200 са деца, а за Израел цифрите са 1503, от които 142 деца.

           Наистина не е за вярване, години на нестихваща вражда, между два народа – деца на една земя от хилядолетия. Живеят на една земя, пият една вода, дишат един въздух и....като че ли имат много общо по между си, освен предприемчивост, трудолюбие и религия.

В семействата по някога има скрита или явна неудовлетвореност между децата, базирана на интелектуалните и физическите им различия. С времето тя расте, или затихва в зависимост от средата, в която живеят децата.Те се учат на физически и интелектуален  труд , на взаимно уважение и търпимост. Ако имат шанс да контактуват с духовно по-извисени среди, чрез тях се разширява хоризонтът и на  децата и на родителите. Изоставащите са нараненени и търсят изход. Някои  го намират и също успяват , а другите живеят в болка и недоволство.

Смятам, че същото се отнася и за големите общества, наречени нации. По известни причини едни се развиват по-бързо технически и интелектуално  и се присъединяват към по-напредналите страни. Духовната  културата,  материалната база  и трудолюбието ги довеждат до просперитет, а други  нации изостават. Десетте Божи заповеди ги учат хубави неща, които повечето хора уважават, защото те са в същност моралният кодекс не само за вярващите, но те могат ли да ги следват?

Бях в Йзраел тази пролет и посетих всички свети и несвети  места, за които се отива в тези свещенни земи. От тогава се мъча да разплета възела. Да се биеш години, да унищожиш хиляди човешки живота, да разпилееш милиони за въоръжаване, защо? С тези пари палестинците биха направили рай от Газа и Западния Бряг. Евреите щяха да идват да работят за тях, светът щеше да говори за успехите и постиженията на палестинците, както това е в Саудитска Арабия, Дубай  и Кувейт.



Тогава нямаше да има нужда от тунели и огради. Всеки свободно би избирал къде да си построи къща, както е било преди няколко десетилетия. Огромното количество пари, което изтече и продължава да се изсипва на палестинците можеше да плати къщите им, образованието на децата им, да отвори работни места за тях. Всеки би могъл да достигне и да се поклони пред свещенните реликви на своята вяра. Ако бяха го направили, щяха ли да се убиват за Алаха?



Ще кажете, че съм паднала от небето. Не, искам да се знае  кой стои зад тази жестока игра? Производителите на оръжие? Политически маниаци, жадни за нови територии и политическо надмощие? Болните амбиции за религиозно надмощие? Кой, кой дърпа конците? Кой? Кой?

 

No comments:

Post a Comment