Стъклената къщa

      

              

В центъра на Сиатъл, под сянката на Space Needle, зад плътна ограда от цъфнали магнолии от тези с огромни кремави цветове и хубав аромат, се е скрило едно богатство – Стъклената къща. Тържество на краски и застинало движение! Едва ли има друг декоративен материал, на който всички цветове да подхождат по-добре, от стъклото.

В някои случаи зрителят се нуждае от фантазия, за да разбере какво му казва творецът. В Стъклената къща Дейл Чихули те води със своята фантазия. Гледам и мисля, дали бих искала да видя неговите творби малко по-различни? Да добавя тук там малко по-големи извивки, малко по-мек цвят, или друга  тоналност? Не , те са завършени, няма място за промяна.

Влизаме в не големи полутъмни зали и се захласваме в стъклените скулптури на Чихули и колектива му.

Въвеждат ни постепенно, както в музиката, първите тонове са по-спокойни и постепенно краските се засилват и се стига до пълното звучене -Одата на цветове и форми.

От таваните се спускят разкошни стъклени полюлеи , бели, жълти, зелени и сини. Такава фантазия, такова преливане на форми и толкова труд!  Трудно ми е да си предсавя колко ръце са работили и колко време е трябвало, за да се създаде тази красота.

 В друга зала са любимите  макроцветя. Могат ли да бъдат по-богато оцветени? Подходящото осветление допълва хубостта на експонатите. Мъча се напразно да избера едно, две. Вървя около тях отново и отново, но не спирам на „най-хубавото”. Те не са за навсякъде, ако някой ми подари едно, трябва да ми подсигури и място и обстановка, те не са за всеки. Хъм, и цените не са за всеки. Струват си, за истинското изкуство, парите не са много, те са радост за цял живот.

Фантазия, бих дала това  име на изложбата. Да извлечеш всичко възможно от цветовете и формите, да го сложиш в стъклото и да направиш магия.

Централната творба създава усещане за тропически разкош. Различно оцветените застинали растения и всякъкви кълба, заслепяват. Как са могли да намерят толкова многообразни стилизирани форми?

           Чакам с нетърпение лятната градина. Вали за съжаление, но ние зрителите сме толкова впечетлени от видяното, изобшо не се притесняваме, че дъждовните капки  мокрят и лицата ни. Сред зеленината на декоративните храсти са пръснати с много усет всякакви  стъклени скулптори.

  Пред Стъклената съща в тази градина искри  едно голямо стъклено слънце, направено от хиляди жълти пръчки, извити по най-различен начин. То единствено се виждаше през оградата от магнолиите. Точно зад слънцето и Стъклената къща е Сиатълската кула Space Needle. Чудесно хрумване, да се съпостави  изкуството, да строиш  кули като тази и това да правиш от стъклото поезия.

Минаваме през едно патио, от чиито таван се спуска втора  група ярки полюлеи. Трудно е да избереш нещо, всеки има с какво да те плени. 

В сравнително малко, 7-8 м фоайе са много известните цвета, каквито има на Покрития мост в Такома, във фоайето на хотел Беладжо, Лас Вегас и на мното други места. Разнообразието и толкова голямо, цветовете са така завладяващи, че не можеш да се ориентираш какво от тях си видял.

Стигаме до широка зала от алуминии и стъкло. Там има само едно нещо.....Какво е това? Венец на радостта? Пролетен гирлянд? Не, това е душата на твореца Чихули, може би.

Чихули е артист с призвание за скулптор на стъклото, магьосник.  Знанията, които е придобил при специализацията си в Мурано, Италия, люлката на изкуството за обработка на стъкло, добавени към академичното образование по изкуствата са намерири добра почва. До какви висоти е стигнал? Изложби из цял свят и материализиран престиж . Само за мярка на мащабите му - през 2004 год доходът му бил 29 мил.

 След автомобилна катастрофа, загубва едното си око, след втори инцидент по-късно, загубва силата на едната си ръка и повече не може да държи тежката стъклодувна траба, но  душата, мозъкт и талантът на творец го водят към висините. Неговите ескизи се превръщат в реалност, когато група талантливи стъклодуви изпълняват инструкциите му.

Една не особено сполучлива младежка снимка на Дейл Чихули, е единствената  зрителна информация за твореца в тази изложба. Изкуших се да я предложа, защото в нея видях човек, който обича това което прави.

Как можах толкова дълго време да не посетя  Стъклена къща? Вече втори ден пред очите ми се изправя ту една, ту друга творба.

Кои са най-благородните професии? Тези, които лекувят хората, тези, които хранят хората, или тези които ги правят духовно богати? Не знам, но сега благодаря на Дейл Чихули.

Магията на стъклото

                                       

                                                                        

Наскоро четох  една книга от Марина Фиорано.  Много интересна писателка, която е започнала да пише романи, след като е завършила училище по изкуствата и е работила в кино-производството като график-дизайнер. Истинският ѝ талант се проявява по-късно, в писателската дейност.

Книгата ѝ Стъклодувът от Мурано ме завладя, не само защото има интересна фабула, но защото авторката, родена във Венеция, описва всичко много живо и компетентно. Пред очите ми се изправиха великолепните венециански палати с уникални прозорци и чудни полюлеи от 17-ти век и  по-рано. Припомних си Базиликата със стъклените мозайки, изкрящи в лазурно синьо и златно. Спомних си за морето от магазини на стъклени изделия и бижута, заляли целия град. През нейните очи аз видях града в светлина, която не бях открила при моето посещение.

Ваятелите на стъкло са неразделна част от историята на Венеция. Многовековните традиции се губят в далечното минало. Италиянците се шегуват, че те се пренасят в поколенията с кръвта им. Венецианските творци на стъклени предмети са живеели изолиран живот на остров  Мурано, в лагуната на Венеция (преместени там още 13-ти век, за да се предпази града от пожари) и са се ползвали с голям авторитет и уважение. Тайните на тяхната професия са били монопол на Венецианската република, а те самите не са имали право да работят за чужденци. Изработката на прозрачни, кристално чисти огледала завладяла сърцата на богатите ценители в града, и възбудила интересите на аристокрацията в Париж.

Въпреки строгата забрана от Съвета на 10-те на Венецианската управляваща хунта и заплахата за смъртно наказание  на тези, които дръзнат да работят за друга страна,  20 венециански майстори били поканени тайно в Париж от  Жан-Баптис Колбер 1680г,  за да украсят Версайл на Луи 14 – ти, Царят Слънце.

            Цялата история около стъклото започна с моето посещение в Сиатълския музей на изкуството, където са изложени творби на прочутия Чихули и възпитаници от Училището Пилчук по стъкло . Имаше чудесни неща.

                                                                                       

 Сиатъл има добри традиции в обработката на стъкло и аз с родост посещавам различните изложби и магазини. В близост е известното Пилчук  Глас Скул, с което Чихули продъжава да колаборира.  Изобилието от хубави експонати е огромно и ми е трудно да избера.

 Видяла  съм много красиви неща от стъкло, но това което остави трайни следи в съзнанието ми е Стъкленият мост в Такома и завладяващата изложба на „царя на стъклото” Дейл Чихули - Глаз Хауз в Сиатъл, щат Вашингтон.

Представете си 15-метров покрит мост, на чиито таван са прикрепени хиляди шарени стъклени тела с форми прилични на цветя. Мисля, че това са любимите форми на Чихули, защото те са не само тук, те са навсякъде, където има по-големи негови експозиции. Страничните стени са разделини на ниши и те са изпълнени от  малки и големи стъклени предмети с най-невообразими форми и цветове. Замайваща картина, не може да става и дума за предпочитение. 

На брега до красивия мост, функционира модерната работилница на Чихули за стъклообработка.   Посетителите с интерес наблюдават как под сръчните ръце на майсторите, разтопеното съкло послушно се раздува, извива, усуква и оцветява, докато заеме желаната форма.

  

                                                                              

     Какво изобилие на ярки краски? Трудно е, да се съчетят двете, цвят и форма. Това е голямото изкуство. Заслужава си непосилния труд,  да духаш с часвое  в тежките стъклодувни тръби край жарките пещи, докто постигнеш желаното. Това е призванието на истинския творец – всеотдайност. Това за мене е Дейл Чихули. Неговите творби и тези на хората, с които твори могат да се видят  из цял свят, Париж, Лондон, Петербург, Токио, Виена и из мното американски градове.

 

 Аз се докоснах за първи път до тази магията,  когато бях в университета. Беше още ерата на „Направи си сам”. Студентите трябваше да се научат на някои основни манипулации, с които да обработват стъклото, за да конструират сами някой лабораторни помагала. Имахме стъклодувна в Химическия факултет.Там под командата на синьото огнено езиче на газовите горелки, стъклените тръбички и пръчки се извиваха и приемаха желаните от нас форми. Понякога си правех малки интересни и ненужни нещица, само заради удоволствието да видя как разтопената стъклена маса придобива чудни форми.

Намирам сходство между водата и стъклото. И двете са прозрачни, не спират погледа и когато попаднат в надарени ръце правят чудеса. И двете застиват в прекрасни форми, в които светлината рефлектира. Спомнете си чудесните зимни изложби на скулптури от лед.

Останах приятно изненадана да видя в Ерусалим тази година много магазини с творби от стъкло. Целите витрини са запълнени от малки фигурки на цветя, човечета, къщички, и какво ли не. Съвсем различен стил, творби с голяма доза радостен детски наивитет. Мисля, че тук най-щастливи посетители са малките посетители.

                      Иска ми се да направя реверанс на далечните  творци на красиви стъклени изделия от Гърция и Египет от 1-ви и 2-ри век пр.н.е. Малко трудно е да се повярва, че техният естетически вкус и сръчни ръце са могли да сътворят тези изяшни предмети.