Магията на стъклото

                                       

                                                                        

Наскоро четох  една книга от Марина Фиорано.  Много интересна писателка, която е започнала да пише романи, след като е завършила училище по изкуствата и е работила в кино-производството като график-дизайнер. Истинският ѝ талант се проявява по-късно, в писателската дейност.

Книгата ѝ Стъклодувът от Мурано ме завладя, не само защото има интересна фабула, но защото авторката, родена във Венеция, описва всичко много живо и компетентно. Пред очите ми се изправиха великолепните венециански палати с уникални прозорци и чудни полюлеи от 17-ти век и  по-рано. Припомних си Базиликата със стъклените мозайки, изкрящи в лазурно синьо и златно. Спомних си за морето от магазини на стъклени изделия и бижута, заляли целия град. През нейните очи аз видях града в светлина, която не бях открила при моето посещение.

Ваятелите на стъкло са неразделна част от историята на Венеция. Многовековните традиции се губят в далечното минало. Италиянците се шегуват, че те се пренасят в поколенията с кръвта им. Венецианските творци на стъклени предмети са живеели изолиран живот на остров  Мурано, в лагуната на Венеция (преместени там още 13-ти век, за да се предпази града от пожари) и са се ползвали с голям авторитет и уважение. Тайните на тяхната професия са били монопол на Венецианската република, а те самите не са имали право да работят за чужденци. Изработката на прозрачни, кристално чисти огледала завладяла сърцата на богатите ценители в града, и възбудила интересите на аристокрацията в Париж.

Въпреки строгата забрана от Съвета на 10-те на Венецианската управляваща хунта и заплахата за смъртно наказание  на тези, които дръзнат да работят за друга страна,  20 венециански майстори били поканени тайно в Париж от  Жан-Баптис Колбер 1680г,  за да украсят Версайл на Луи 14 – ти, Царят Слънце.

            Цялата история около стъклото започна с моето посещение в Сиатълския музей на изкуството, където са изложени творби на прочутия Чихули и възпитаници от Училището Пилчук по стъкло . Имаше чудесни неща.

                                                                                       

 Сиатъл има добри традиции в обработката на стъкло и аз с родост посещавам различните изложби и магазини. В близост е известното Пилчук  Глас Скул, с което Чихули продъжава да колаборира.  Изобилието от хубави експонати е огромно и ми е трудно да избера.

 Видяла  съм много красиви неща от стъкло, но това което остави трайни следи в съзнанието ми е Стъкленият мост в Такома и завладяващата изложба на „царя на стъклото” Дейл Чихули - Глаз Хауз в Сиатъл, щат Вашингтон.

Представете си 15-метров покрит мост, на чиито таван са прикрепени хиляди шарени стъклени тела с форми прилични на цветя. Мисля, че това са любимите форми на Чихули, защото те са не само тук, те са навсякъде, където има по-големи негови експозиции. Страничните стени са разделини на ниши и те са изпълнени от  малки и големи стъклени предмети с най-невообразими форми и цветове. Замайваща картина, не може да става и дума за предпочитение. 

На брега до красивия мост, функционира модерната работилница на Чихули за стъклообработка.   Посетителите с интерес наблюдават как под сръчните ръце на майсторите, разтопеното съкло послушно се раздува, извива, усуква и оцветява, докато заеме желаната форма.

  

                                                                              

     Какво изобилие на ярки краски? Трудно е, да се съчетят двете, цвят и форма. Това е голямото изкуство. Заслужава си непосилния труд,  да духаш с часвое  в тежките стъклодувни тръби край жарките пещи, докто постигнеш желаното. Това е призванието на истинския творец – всеотдайност. Това за мене е Дейл Чихули. Неговите творби и тези на хората, с които твори могат да се видят  из цял свят, Париж, Лондон, Петербург, Токио, Виена и из мното американски градове.

 

 Аз се докоснах за първи път до тази магията,  когато бях в университета. Беше още ерата на „Направи си сам”. Студентите трябваше да се научат на някои основни манипулации, с които да обработват стъклото, за да конструират сами някой лабораторни помагала. Имахме стъклодувна в Химическия факултет.Там под командата на синьото огнено езиче на газовите горелки, стъклените тръбички и пръчки се извиваха и приемаха желаните от нас форми. Понякога си правех малки интересни и ненужни нещица, само заради удоволствието да видя как разтопената стъклена маса придобива чудни форми.

Намирам сходство между водата и стъклото. И двете са прозрачни, не спират погледа и когато попаднат в надарени ръце правят чудеса. И двете застиват в прекрасни форми, в които светлината рефлектира. Спомнете си чудесните зимни изложби на скулптури от лед.

Останах приятно изненадана да видя в Ерусалим тази година много магазини с творби от стъкло. Целите витрини са запълнени от малки фигурки на цветя, човечета, къщички, и какво ли не. Съвсем различен стил, творби с голяма доза радостен детски наивитет. Мисля, че тук най-щастливи посетители са малките посетители.

                      Иска ми се да направя реверанс на далечните  творци на красиви стъклени изделия от Гърция и Египет от 1-ви и 2-ри век пр.н.е. Малко трудно е да се повярва, че техният естетически вкус и сръчни ръце са могли да сътворят тези изяшни предмети.