Стъклената къщa

      

              

В центъра на Сиатъл, под сянката на Space Needle, зад плътна ограда от цъфнали магнолии от тези с огромни кремави цветове и хубав аромат, се е скрило едно богатство – Стъклената къща. Тържество на краски и застинало движение! Едва ли има друг декоративен материал, на който всички цветове да подхождат по-добре, от стъклото.

В някои случаи зрителят се нуждае от фантазия, за да разбере какво му казва творецът. В Стъклената къща Дейл Чихули те води със своята фантазия. Гледам и мисля, дали бих искала да видя неговите творби малко по-различни? Да добавя тук там малко по-големи извивки, малко по-мек цвят, или друга  тоналност? Не , те са завършени, няма място за промяна.

Влизаме в не големи полутъмни зали и се захласваме в стъклените скулптури на Чихули и колектива му.

Въвеждат ни постепенно, както в музиката, първите тонове са по-спокойни и постепенно краските се засилват и се стига до пълното звучене -Одата на цветове и форми.

От таваните се спускят разкошни стъклени полюлеи , бели, жълти, зелени и сини. Такава фантазия, такова преливане на форми и толкова труд!  Трудно ми е да си предсавя колко ръце са работили и колко време е трябвало, за да се създаде тази красота.

 В друга зала са любимите  макроцветя. Могат ли да бъдат по-богато оцветени? Подходящото осветление допълва хубостта на експонатите. Мъча се напразно да избера едно, две. Вървя около тях отново и отново, но не спирам на „най-хубавото”. Те не са за навсякъде, ако някой ми подари едно, трябва да ми подсигури и място и обстановка, те не са за всеки. Хъм, и цените не са за всеки. Струват си, за истинското изкуство, парите не са много, те са радост за цял живот.

Фантазия, бих дала това  име на изложбата. Да извлечеш всичко възможно от цветовете и формите, да го сложиш в стъклото и да направиш магия.

Централната творба създава усещане за тропически разкош. Различно оцветените застинали растения и всякъкви кълба, заслепяват. Как са могли да намерят толкова многообразни стилизирани форми?

           Чакам с нетърпение лятната градина. Вали за съжаление, но ние зрителите сме толкова впечетлени от видяното, изобшо не се притесняваме, че дъждовните капки  мокрят и лицата ни. Сред зеленината на декоративните храсти са пръснати с много усет всякакви  стъклени скулптори.

  Пред Стъклената съща в тази градина искри  едно голямо стъклено слънце, направено от хиляди жълти пръчки, извити по най-различен начин. То единствено се виждаше през оградата от магнолиите. Точно зад слънцето и Стъклената къща е Сиатълската кула Space Needle. Чудесно хрумване, да се съпостави  изкуството, да строиш  кули като тази и това да правиш от стъклото поезия.

Минаваме през едно патио, от чиито таван се спуска втора  група ярки полюлеи. Трудно е да избереш нещо, всеки има с какво да те плени. 

В сравнително малко, 7-8 м фоайе са много известните цвета, каквито има на Покрития мост в Такома, във фоайето на хотел Беладжо, Лас Вегас и на мното други места. Разнообразието и толкова голямо, цветовете са така завладяващи, че не можеш да се ориентираш какво от тях си видял.

Стигаме до широка зала от алуминии и стъкло. Там има само едно нещо.....Какво е това? Венец на радостта? Пролетен гирлянд? Не, това е душата на твореца Чихули, може би.

Чихули е артист с призвание за скулптор на стъклото, магьосник.  Знанията, които е придобил при специализацията си в Мурано, Италия, люлката на изкуството за обработка на стъкло, добавени към академичното образование по изкуствата са намерири добра почва. До какви висоти е стигнал? Изложби из цял свят и материализиран престиж . Само за мярка на мащабите му - през 2004 год доходът му бил 29 мил.

 След автомобилна катастрофа, загубва едното си око, след втори инцидент по-късно, загубва силата на едната си ръка и повече не може да държи тежката стъклодувна траба, но  душата, мозъкт и талантът на творец го водят към висините. Неговите ескизи се превръщат в реалност, когато група талантливи стъклодуви изпълняват инструкциите му.

Една не особено сполучлива младежка снимка на Дейл Чихули, е единствената  зрителна информация за твореца в тази изложба. Изкуших се да я предложа, защото в нея видях човек, който обича това което прави.

Как можах толкова дълго време да не посетя  Стъклена къща? Вече втори ден пред очите ми се изправя ту една, ту друга творба.

Кои са най-благородните професии? Тези, които лекувят хората, тези, които хранят хората, или тези които ги правят духовно богати? Не знам, но сега благодаря на Дейл Чихули.