Най-дългото пътуване 2

 

                                                          

                                   

 

 

Следващата сутрин започна с посещение на царския комплекс, където на площ от  1500 кв. м.са разположени  палатите, гробниците и храмовете на династия Шакри. При  нашето посещение царете бяха достигнали до Рама  девети. Царската територия е добре оградена, независимо от цялата обич и респект към трона.

 Трудно може да се каже кое е най-хубаво. За всеобща радост строителите не са се притеснявали нито за време, нито за пари, поради което пред нашите смаяни очи се издигаха едно от друго по-богато орнаментирани творения на строителството. За три века тайландската, китайската, френската и викторианската  архитектура , така са се вплели, че се чудехме за какво да мислим, за история или за изкуство. Бяхме като хипнотизирани от този парад на изящество и екзотика.
 

Влезнахме в комплекса от вратата, която е най-близо до храма на  Emerald Buddha – изумрудения  Буда, който посетихме преди това. Той не търпи голи крака и поради това придърпах панталона си до глезените, като внимавах много да не  се навеждам и открия кръста си, че знам ли.

Този Буда бил открит в Chiang Mai през 1464 година и дълго пътешествал до храмът  Wat Phra , където е сега. Пак по сведения на гида научихме че,  Буда „сам си избрал” мястото и затова  около него се издигнали палатите. Скулптурата е в естествена големина и е най-уважаваната от тайландците. Самият цар я преоблича три пъти в годината, в началото на всеки сезон.

 Храм  Wat Phra е един от най-красивите в комплекса.  С много  вкус и хармония, фасадата му е покрита от цветни стъклени и позлатени орнаменти, а покривът е цяло изобилие на  елегантни златни връхчета.

                                            

Дойде време и за храма на Златния Буда. Ослепителният блясък и внушителни  размери  на  седналият Буда , изработен от над пет тона злато,  наистина респектира.  Пред него  има вази с цветя и  различни малки фигури. Ние, а да не говорим за вярващите, се чувствахме доста безпомощни пред  колоса, което всъщност е предназначението на религиозните статуи. Колкото и да се мъча да кажа повече суперлативи не излиза. Олтарът  на катедралата в Сарагоса е направен с два-три пъти повече злато, но гледката е коренно различна и не по-малко впечатляваща.

На мене повече ми харесаха други четири фигури на Буда, поставени в придверието на храма Wat Traimit.  Те са седнали съвсем еднакво, както и всички медитиращи и превъзнасящи се будисти. Тази поза може да е здравословна, но мене никога не ми е допадала, по тази причина не съм я опитвала и когато ставите  ми бяха съвсем меки. Сигурно затова съдбата ми направи този номер, като научи любимият ми шестмесечен внук да седи с кръстосани крачета. Нещо повече , той изнамери начин да се предвижда  в тази позиция, подскачайки  подпрян на ръце...вместо да пълзи. Слава Богу, това отмина, всички го отдадоха на неговия  евро-американски  произход и никой  не обърна внимание на  „божественото начало”.

                                                      

Позлатяването на страничните фигури на Буда бе предоставено на посетителите. На влизане в храма, почти всеки купува цветя и пликчета с варак.  Цветята отиват пред избрания Буда, а златото се прилепя на някоя от фигурите. Това ги прави рунтави, но не толкова златни както колоса. 

             С пълното съзнание, че и да дам имената на различните царски гробници и храмове на династията Шакри, няма да обогатя, а само ще натоваря изложението, реших да покажа  снимките на  някои от тях, като анонимни представители на  архитектура.
 

                                                      

        Изпълнихме задълженията си към  малките Буди и продължихме уверени, че ни чака още много, злато покрило  стени покриви и орнаменти. Изобилието от  грациозно изваяни фигури и  тази хармония от цветове и форми на всичко, което ни заобикаляше,  сякаш ни пренасяше в детските сънища.

                                                              

Най-значителната постройка в  комплекса беше Grand Palaсе Hall – Царският дворец. Тя е проектирана от английски архитект, който се постарал да угоди на всички богове. В резултат се получило нещо, което местните хора нарекли  „Западняк с тайландска шапка” . Над червения, камък, който покрива първия етаж се издигат с целия си блясък колонадите и сводестите прозорци на втория и третия етаж. На върха на това невероятно творение смесило френски и викториански стил се кипри искрящ покрив, където са си дали среща китайският и тай- стилът. Палитрата се обогатява  от позлатените орнаменти, червените и зелени керемиди на покрива. На две златни кули с пилони се веят големи национални знамена.

                                         

 Не можеш да откъснеш очи, гледаш и мислиш как може да е толкова чудесно. Нямам повече думи, освен да добавя, че палатът е толкова очарователен от вън, колкото и от вътре. В  няколко зали са подредени портрети на царете от династията Шакри, както и на чуждестранни царски величия.  По-голямата част на сградата е отворена за посещение. Ех,  защо нямахме цял месец време, та да се нарадваме.

                                                                  

 Интересна е историята на националните символи. Тайландското знаме до първата световна война изобразявало величествен бял лъв, извезан върху червена коприна. За съжаление, представителите на ООН не

го разтълкували правилно и царят се принудил да го смени. Той решил да се присъедини към скучния пример на много нации, като обединил червено, бяло и синьо – цветовете на нацията, монархията и религията. От тогава това знаме се вее над всички по-големи държавни сгради в столицата и цялата страна. То се вдига и сваля сутрин и вечер с всички почести, под звуците на националния химн. Радиото и телевизията предават ритуала, кината спират прожекцията по същата причина, градския транспорт  също спира и отдава почести.
 

Въпреки, че не  искам да претрупвам картната с още злато, а то беше много, не мога да не споделя възхищението си от „Reclining Buddha” – Полегналият Буда. Модернизмът в изобразителното изкуство се появил в резултат от потребността на хората за нещо ново. Хъм, кога и колко ново? В най-стария и най-широкия храм в Банкок,  Wat Po  на площ от 46 м дължина, 15 м ширина и 5 м височина си е полегнал един Буда. За разлика от другия Буда, този е само позлатен, то иначе цялото злато на инките трябваше да тръгне в тази посока. Снимката дава идея за формите и аз ще икономисам описанието, но не мога да отмина подметките му. Те са изработени от черен седеф и целите изографисани със сто и осемте  притчи на  Буда, не ги прочетохме...макар да съм сигурна, че са мъдри. Около този храм са по-малки сгради, където са подредени хиляда бронзови Буди, какво изобилие, какво преклонение.
 

Независимо от всичко, което са сътворили, за всеобща туристическа радост, тайландските царе вече нямат решителна власт в управлението на страната. Те се занимават с реализиране на различни проекти, свързани с подобряване на образованието, земеделието и трудовата заетост на населението.  Въпреки това, привързаността към тях е била толкова голяма, че техни портрети и сега

 

могат да се видят на много места из града, включително и частни къщи.  В това се убедихме при обиколката си с лодка по река Chao Praya.

Така в няколко незабравими дни успяхме да  натрупаме впечaтления за години, а какво би било, ако можехме да поживеем там. Някои като Николас Кейдж, например го правят, само трябва да си купим островче и ние.
 Къде тази радост, къде това време, къде тези пари. Ех тази проза, винаги  се намесва.

  

 

 

 

 

 

 

Най-дългото пътуване 1

                                                               

Настъпиха такива времена, когато можеш  да си седиш пред компютъра и да си  „пътуваш”, да  пишеш пътеписи и каквото си искаш. Поръчваш  на електронния си помощник каквото ти трябва и на минутата информацията идва. Трябват ти исторически  или географски данни, искаш да научиш за живота на знаменити личности, моля, каквото пожелаеш  с филмите, снимките  и диаграмите. Едно, обаче, не може да се случи, да почувстваш трепета от личния контакт. Ето това е, което ме води все по-далече и кара кръвта ми да  закипи -   да стъпя на нова земя, да  ме повее  вятър с друг мирис,  да чуя нова реч, да видя нови хора.

          Да пътуваш от Сиатъл за Банкок , това значи да висиш във въздуха осемнадесет часа, притиснат и прищипн в самолетна седалка. Напитките, храната, персоналните телевизори, опитите да спиш или да се разведриш не помагат.

Всичко това се забравя, когато самолетът се извиси  над  дългоочакваната цел и когато планините, реките, улиците и къщите започнат да нарастват пред очите ти. След това идва тъй желаният трус от колелата на приземяващия се самолет. Това означава, че нашето приключение започва, а другото е  било част от цената, която се плаща,  за да го достигнем.
 

Банкок е една очарователна мозайка от дворци, храмове, супермодерни и много бедни, износени сгради, пръснати сред каналите и покрай линиите на надземното метро.  Старите и новите постройки са в постоянна  битка.  Можеш да видиш някои колоси, надвиснали  на  не повече от метър край покривите на  отчайващи старотии, готови да се срутят. От метрото се наднича  в прозорците  на много  бавно умиращи къщи.
                                           

 

                 Цялата тази смайваща смесица се простира  на хиляда и  петстотин  квадратни километра площ и дава подслон на осем милиона жители. Това е Тайланд, чието преобладаващото население са дребните грациозни тайландци. Има и много хора придошли от Бирма, Индия,  Китай и Виетнам. Имах  чувството, че всички те, след като са покрили с малки постройки цялата територия, са се втурнали да търгуват, толкова много магазини и сергии видяхме из града и околностите.

            Индийският пазар, в който попаднахме по грешка приличаше на лабиринт от копринени пещери, запълнени с кована мед, дърворезба и какво ли не. Купища маниста и пайети  блестяха от всички страни. Надникнахме в една сергия, после в още една и край, потънахме.  Пазарът  се разстилаше на два квартала площ и от сергии с провесени платове, кожени изделия и всякакъв вид декоративни изделия, видимостта се ограничаваше до 2 м.  Едвам се измъкнахме от там.

Около три века назад, картината е била друга. Тайландците  водили безкрайни и безнадеждни войни с Бирма. Когато им  писнало от битки, в които те не са били печелившите,  полководецът  Таксин  ги повел към  централната част на страната. Установили се около река Chao Phraya и заживели в мир. Той бил нарушен едва през втората световна война,  когато японците ги завладели  за известно време.

Някой ще каже, че мислите ми са скверни, но аз ще наруша  последователността на описанието, за да споделя, че за мене е много важно кой те е поробил. Унгарците бяха  завладени от  Австрия  и  станаха Европа,  ние - от турците и станахме половин Ориента за дълго. Мога да добавя и по-пресни примери от нашата история на непрекъснато „освобождаване”, но не ми се мисли за това и  силно се надявам следите да бъдат изличени, и забравени  след още пет – шест години.
 Ще възкликна все пак, стига "освободителки", стига "доброжелателки", всяка държава да си знае мястото. Някога си Англия отиде да "оправи живота" на хората в Мала Азия и Индия. Накъса територията им настрои хората едни срещу други и резултатът от помощта е, че те се бият на верска и териториална основа с години и до кога? А колко още примера има на тази земя?

Прочитам материала след тези 8 години и...о ужас, какви са промените в България? Къде е загрижеността на населението, не само недоволството? Все пак из страната се намират много новости, но ми е най-трудно да търся промените в хората. Лошото е, че и най-ентусиазираните ратници за положителни промени са навели поглед, или са напуснали страната. Ще кажете, че е лесно да си зрител и критикар, така е. За колко хиляди, или милиона става дума?

 Да се върна сега на Банкок и неговите имена.  В 1767 година полководецът Таксин , който се провъзгласил за  цар Рама първи, основал  столицата  и я наименувал   с най-дългото име на света и до наши дни, изписвало се 164 букви.  То означавало, че това е градът на ангелите, на изумрудения  Буда, на бога  Индра, на най-красивия царски палат и е най-щастливият  град. Малко хора можели да   произнесат  това име и се задоволили само с началото му  - Krungthep,  градът на ангелите.  По-късно името било сменено с названието на китайското селце, където се разположил градът,  селото на маслините – Банкок.  В тази страна обичали да преименуват и самата държава сменила името си от Сиам на Тайланд през 1939г.



                                                                 
 

Едвам издържахме да напуснем  летището. Отвън ни чакаше кола, която ни отведе в хотела да отдъхнем. „Не никакъв отдих, дворците и храмовете ни зоват. „Идваме в кафенето след тридесет минути”. Това изрекохме в хор на шофьора и хукнахме навътре.

Ето така започна всичко, първо генералната обиколка на града с кола и разхадка по реката Чао Фрайа.

Посещението  на най-впечатляващия храм на Банкок –  Wat  Arun трябваше да се осъществи след обед, защото трябваше да  видим и великолепния залез. На фона на пурпурното небе се открояваха екзотичните кули на храма. Занемяхме за дълго...и снимки на залеза не направихме. В късен следобед  стените на храма отразяват лъчите на залязващото слънце. От далече  храмът Ват Арун приличаше на  огромен жезъл, покрит със скъпоценни камъни.  Жалко, че всичко наоколо сега е застроено и панорамна снимка може да се направи само от хеликоптер.

                       

Храмът се намира на западния бряг на реката и в светлината на късния залез изглежда като огромен призрак. От там идва и името му , което в превод значи  Храм на здрача на залеза. За да стигнем до него, трябваше да пресечем реката, същата  на чиято естествена защита разчитал Таксин, когато основал столицата. За по-голяма сигурност, той наредил да прокопаят канали и от останалите страни на града, като го превърнал в остров. Идеята за каналите, се харесала на династията Шакри.  Те прорязали града с толкова канали, че градът придобил прозвището  Венеция на изтока.  Сега по-голямата част от тях са запълнени и  превърнати в улици за бързо растящия град.Така се стигнало  до последното име, за сега – Голямото манго. Голямата ябълка е ” запазена марка”  за Ню Йорк по климатични причини.

Тайландците знаят какво притежават и го пазят ревностно. Близо три века Ват Арун  се издига над западния бряг с цялото си величие на сто и четири метра височина , запазил цялост и красота, сякаш е завършен вчера. Ограден е от четири по-ниски кули , свързани с концентрични тераси и парапети. От двете страни на стълбищата, които се спускат от вратите на храма, стоят на стража китайскигте каменни статуи, същите които са дошли с кораба и начупените порцеланови сервизи.

·                                                      Трудно е да се повярва, че този  огромен комплекс от толкова хармонично свързани части е покрит целия със  счупените порцелани, докарани през планини и морета. Парченца, или цели чашки и чинийки от сервизи за чай и кафе, неповторимо съчетани по цвят и форма, описват гирлянди, букети, танцьори и други фигури по стените на всички кули и парапети и колонади.
 

Историята, така както ни я разказа  екскурзоводът, гласи че корабът който докарал сервизите бил изпратен за друга стока, но по някакви причини се върнал с трюмове пълни със сервизи. За тегло и баланс добавили  китайските  каменни войни. На връщане корабът едва издържал ударите на развълнуваното море и всичко се натрошило. Отломките  били закарани направо в храма.  
 

               

Преди края на строителството, което отнело шестдесет години, порцеланът се свършил. Тогава поредният цар, който бил Рама  трети, отправил апел към населението  за още материал. Изобилието било голямо и храмът бил завършен.
 

                                 

                                     

       Малкото  дни, с които разполагахме бяха  запълнени от девет сутрин до единадесет часа вечер. Ако ни  бяха накарали да работим  толкова дълго, щяхме да грохнем, как издържаме, когато сме на път –не знам.

Следващата сутрин започна с посещение на царския комплекси храма Ват Фра , където на площ от хиляда и петстотин квадратни метра са разположени  палатите, гробниците и храмовете на династия Шакри. При  нашето посещение царете бяха достигнали до Рама  девети. Царската територия е добре оградена, независимо от цялата обич и респект към трона.

 Трудно може да се каже кое е най-хубаво. За всеобща радост строителите не са се притеснявали нито за време, нито за пари, поради което пред нашите смаяни очи се издигаха едно от друго по-богато орнаментирани творения на строителството. За три века тайландската, китайската, френската и викторианската  архитектура , така са се вплели, че се чудехме за какво да мислим, за история или за изкуство. Бяхме като хипнотизирани от този парад на изящество и екзотика.

Airports 2

 

                                                                  

 

Once I had to go to the capital of Angola, Luanda. I had the luck to fly with a small military plane. The little Jet bug rushed as stung from the airport directly above the sea. It was flying so low that I could see the fish in the water. For my "serenity", the pilot explained to me that it is much safer. The coastal artillery of rebel Savimbe could not see us. I do not know whether this calm me down, but at least I arrived in Luanda two times faster. Were those years when the military pilots in Angola in spare time could "make money" for themselves. For passengers it was convenient to travel quickly and not to fight with the inevitable crowds of African airports. More, small airplanes leave us straight to the exit of the airport, a few steps from the cabs.

The next time the plane, which I flew to Luanda receive accident. The pilot circled the airport several times over with hope to open the wills. When he realized that this is not going to happened he went back over the sea to empty the tanks. We were ready for "landing". To the surprise even of pilot wheels opened although quite sharply we landed. I can't remember another show in my life, I heard more applause and a standing ovation.

 The airports are the doors of modern cities.  Before leaving the airport it is better to look and gather first impressions for the hosts. By the concept of modern airport can be measured the time. We can  start from the concrete buildings of the old European cities and come to light mesh structures as those in Hong Kong, Minneapolis, Denver and many others... At the airport you can say which Nations are the most frequent visitors of this city and what are the most decorated aircraft. I don't know if  because my longest flight was to Bangkok and Hong Kong, but there I saw the most painted  aircraft-they had picked flowers, animals, any ideas as if they were toys.

 

                                                          

          When someone visits more than ten to twenty airports the impressions get confused and is no longer clear where and what he saw. To the traditional requirements for cleanliness, organization of the movement, the  presence of enough services, entertainment and exhibits of art, ornamental plants fountains and so-on, now we have to add additionally discretion,  and security.          

          About 40 years ago at the airport in Rome I saw for the first time armed guards.  And until now have before my eyes the big automatic rifles and tense glances of the Carabineers . Then only they knew why they were there. We are now relaxed, if they are around.

           I don't know why I'm most like Heathrow, one of the London airports, Gatwick, as well as Vancouver, Frankfurt, Chicago and New York bother me. Need to transport over long distances , and Lord knows, if you're in the wrong despite abundant markings, you can get to your flight on time. In Heathrow I can live and won't miss anything. Food, effects, entertainment,  contacts with the world, everything is in the right place. From the basement the metro leads me to any desired point in London. I can walk to dark around the squares, palaces, galleries and gardens. At the last minute, leaping into the subway, grab my bag from the closet, send e-mail to meet me and relax tired bones in the sit of the plane. Maybe it is a matter of insufficient information and preferences.

The biggest "airport" of the world is the State of Brazil and the largest "airplane" is the capital-Brazil. This is Brazilian great miracle. To build a capital city in the middle of the jungle, far away from any civilization, hitting her with a huge pond and to design the plan of the city as the silhouette of an airplane... If you don't know in advance and not looking before landing, you miss your only chance to see from the air the city-plane, landed on the airport-State. The central body of the "plane"-fuselage is consists of two avenues, with as few lanes in opposite directions, separated with a wide lawn. On both sides are all ministries buildings, major State and city institutions, theater, stadium and cathedrals. The nose of the "plane" are the buildings of the Presidency and the Parliament, and the tail-less updated replica of the Indian Temple of the tribe inhabited this place. At the sides of them is a beautiful modern Cathedral.

          In the middle is the Memorial of the Brazilian President Kubček, whose courage and ambition, managed to settle in the heart of the jungle around six hundred thousand people and to move there all the international diplomacy public administration.

             On both sides of the fuselage, on the wings are located hotels-from the left and the residential buildings-from the right. The area is huge, all buildings have a modern architecture, surrounded by tropical foliage and fountains. The city could tripled, because many land waiting for their future settlers. Maybe then the view from the air will be much sharper and larger than life.

Now airlines are struggling by the financial crisis, but there were years when the passengers looked far better. Then, if the flight is delayed or the stay between flights, included in the ticket price of a company's longer, passengers slept in a hotel and were feeding in the restaurant free of charge. I don't know about others, but the Bulgarians, who were flying to Africa immediately used this opportunity. So their stay in Rome was becoming longer and less expensive. What to do when you work as any and you get double the less for your work.

The things are different  now. On return from Rio de Janeiro we landed in Miami. A long plane was shaking while crossing the dense cloud diaper to reached open horizons. The track proved to be a real lake and the wheels sprinkled the fountains in all directions. The airport was wearing all the scars of recent flooding. On the floors and benches were sleeping people, embraced the familiar small air cushions and blankets. Others already waited long and thick tails for revalidation of their tickets. This daily routine no longer surprised Boardwalk passengers.

These days a little April late hurricane close for twenty-four hours the airport in Denver, Colorado.The television showed us  unhappy faces of a small group of students who were on vacation. Before departure they have spent all their money. It's just that long not flown. The average body weight of Americans is ninety pounds, let's them become more elegant... Sounds ominous, I take it all back.
 

To talk to Kennedy airport, then to describe the city. Three or four times before I dares be landing there and leave the planes at various locations. Only perfect markings and good organization are rescued in this huge space. Do you remember the movie "Airport" with Tom Hang? This is a modern large airport. You can make your live  there without him leaving.

Recently, I was in China and Dubai and saw a new generation of airports. What can  do the contemporary architecture? In 2008 China floored the Olympians with a huge modern and beautiful airport, whose steel construction  high "to the sky” was completed with Chinese diligence and aesthetics. ? How the technique on 21st century free the hands of builders and allows them the realization of so bold ideas For me was a real joy to see that creation of international efforts, a lot of money and ambition. Not to mention the huge outdoor areas, although we landed during the day, not at all I saw where they begin and end. Everything that made the Chinese for the Olympics, it was appropriate, beautiful and well done.

Dubai – what do you expect from the country that have build Burj  hotel?... Oriental swoop, glitter and plenty, filled by builders who have been overgrown their continent. There's no reason to go on, there was everything from it, sometimes a little sweaty, sometimes wonderful and unique. Photos will still leave to speak.

 The New Delhi airport remained clouded in obscurity for us because we landed and flew off in the dark. We only though how they managed to adapt the international vision of airport towards Indian culture? This is manifested in the small details, as it becomes clear to us now that we are in India. With a few pictures will be clear, what I have in mind.

The penultimate flight for me in 2012 year was up to Bulgaria. On my way to Sofia I had to stop in Budapest. Hungarians  have nice airport, because they follow the traditions  of the beautiful old Budapest. After Wien it was the best in Austro-Hungarian State. Even before 100 years the builders meant to make their city of the future, because have watched with 300 years ahead. The few times I've been there and always be happy..

Do you think  I will finish with a few words about the new Bulgarian airport? No, wait for it to finish and then we will talk. I will say, however, that the Hungarians with capital and their new airport are still far ahead of us.  Here are many other things to take my hat off to them.  If we do race and run against each other, whether we will reach them and, if not, what prevents us from?