Най-дългото пътуване 2

 

                                                          

                                   

 

 

Следващата сутрин започна с посещение на царския комплекс, където на площ от  1500 кв. м.са разположени  палатите, гробниците и храмовете на династия Шакри. При  нашето посещение царете бяха достигнали до Рама  девети. Царската територия е добре оградена, независимо от цялата обич и респект към трона.

 Трудно може да се каже кое е най-хубаво. За всеобща радост строителите не са се притеснявали нито за време, нито за пари, поради което пред нашите смаяни очи се издигаха едно от друго по-богато орнаментирани творения на строителството. За три века тайландската, китайската, френската и викторианската  архитектура , така са се вплели, че се чудехме за какво да мислим, за история или за изкуство. Бяхме като хипнотизирани от този парад на изящество и екзотика.
 

Влезнахме в комплекса от вратата, която е най-близо до храма на  Emerald Buddha – изумрудения  Буда, който посетихме преди това. Той не търпи голи крака и поради това придърпах панталона си до глезените, като внимавах много да не  се навеждам и открия кръста си, че знам ли.

Този Буда бил открит в Chiang Mai през 1464 година и дълго пътешествал до храмът  Wat Phra , където е сега. Пак по сведения на гида научихме че,  Буда „сам си избрал” мястото и затова  около него се издигнали палатите. Скулптурата е в естествена големина и е най-уважаваната от тайландците. Самият цар я преоблича три пъти в годината, в началото на всеки сезон.

 Храм  Wat Phra е един от най-красивите в комплекса.  С много  вкус и хармония, фасадата му е покрита от цветни стъклени и позлатени орнаменти, а покривът е цяло изобилие на  елегантни златни връхчета.

                                            

Дойде време и за храма на Златния Буда. Ослепителният блясък и внушителни  размери  на  седналият Буда , изработен от над пет тона злато,  наистина респектира.  Пред него  има вази с цветя и  различни малки фигури. Ние, а да не говорим за вярващите, се чувствахме доста безпомощни пред  колоса, което всъщност е предназначението на религиозните статуи. Колкото и да се мъча да кажа повече суперлативи не излиза. Олтарът  на катедралата в Сарагоса е направен с два-три пъти повече злато, но гледката е коренно различна и не по-малко впечатляваща.

На мене повече ми харесаха други четири фигури на Буда, поставени в придверието на храма Wat Traimit.  Те са седнали съвсем еднакво, както и всички медитиращи и превъзнасящи се будисти. Тази поза може да е здравословна, но мене никога не ми е допадала, по тази причина не съм я опитвала и когато ставите  ми бяха съвсем меки. Сигурно затова съдбата ми направи този номер, като научи любимият ми шестмесечен внук да седи с кръстосани крачета. Нещо повече , той изнамери начин да се предвижда  в тази позиция, подскачайки  подпрян на ръце...вместо да пълзи. Слава Богу, това отмина, всички го отдадоха на неговия  евро-американски  произход и никой  не обърна внимание на  „божественото начало”.

                                                      

Позлатяването на страничните фигури на Буда бе предоставено на посетителите. На влизане в храма, почти всеки купува цветя и пликчета с варак.  Цветята отиват пред избрания Буда, а златото се прилепя на някоя от фигурите. Това ги прави рунтави, но не толкова златни както колоса. 

             С пълното съзнание, че и да дам имената на различните царски гробници и храмове на династията Шакри, няма да обогатя, а само ще натоваря изложението, реших да покажа  снимките на  някои от тях, като анонимни представители на  архитектура.
 

                                                      

        Изпълнихме задълженията си към  малките Буди и продължихме уверени, че ни чака още много, злато покрило  стени покриви и орнаменти. Изобилието от  грациозно изваяни фигури и  тази хармония от цветове и форми на всичко, което ни заобикаляше,  сякаш ни пренасяше в детските сънища.

                                                              

Най-значителната постройка в  комплекса беше Grand Palaсе Hall – Царският дворец. Тя е проектирана от английски архитект, който се постарал да угоди на всички богове. В резултат се получило нещо, което местните хора нарекли  „Западняк с тайландска шапка” . Над червения, камък, който покрива първия етаж се издигат с целия си блясък колонадите и сводестите прозорци на втория и третия етаж. На върха на това невероятно творение смесило френски и викториански стил се кипри искрящ покрив, където са си дали среща китайският и тай- стилът. Палитрата се обогатява  от позлатените орнаменти, червените и зелени керемиди на покрива. На две златни кули с пилони се веят големи национални знамена.

                                         

 Не можеш да откъснеш очи, гледаш и мислиш как може да е толкова чудесно. Нямам повече думи, освен да добавя, че палатът е толкова очарователен от вън, колкото и от вътре. В  няколко зали са подредени портрети на царете от династията Шакри, както и на чуждестранни царски величия.  По-голямата част на сградата е отворена за посещение. Ех,  защо нямахме цял месец време, та да се нарадваме.

                                                                  

 Интересна е историята на националните символи. Тайландското знаме до първата световна война изобразявало величествен бял лъв, извезан върху червена коприна. За съжаление, представителите на ООН не

го разтълкували правилно и царят се принудил да го смени. Той решил да се присъедини към скучния пример на много нации, като обединил червено, бяло и синьо – цветовете на нацията, монархията и религията. От тогава това знаме се вее над всички по-големи държавни сгради в столицата и цялата страна. То се вдига и сваля сутрин и вечер с всички почести, под звуците на националния химн. Радиото и телевизията предават ритуала, кината спират прожекцията по същата причина, градския транспорт  също спира и отдава почести.
 

Въпреки, че не  искам да претрупвам картната с още злато, а то беше много, не мога да не споделя възхищението си от „Reclining Buddha” – Полегналият Буда. Модернизмът в изобразителното изкуство се появил в резултат от потребността на хората за нещо ново. Хъм, кога и колко ново? В най-стария и най-широкия храм в Банкок,  Wat Po  на площ от 46 м дължина, 15 м ширина и 5 м височина си е полегнал един Буда. За разлика от другия Буда, този е само позлатен, то иначе цялото злато на инките трябваше да тръгне в тази посока. Снимката дава идея за формите и аз ще икономисам описанието, но не мога да отмина подметките му. Те са изработени от черен седеф и целите изографисани със сто и осемте  притчи на  Буда, не ги прочетохме...макар да съм сигурна, че са мъдри. Около този храм са по-малки сгради, където са подредени хиляда бронзови Буди, какво изобилие, какво преклонение.
 

Независимо от всичко, което са сътворили, за всеобща туристическа радост, тайландските царе вече нямат решителна власт в управлението на страната. Те се занимават с реализиране на различни проекти, свързани с подобряване на образованието, земеделието и трудовата заетост на населението.  Въпреки това, привързаността към тях е била толкова голяма, че техни портрети и сега

 

могат да се видят на много места из града, включително и частни къщи.  В това се убедихме при обиколката си с лодка по река Chao Praya.

Така в няколко незабравими дни успяхме да  натрупаме впечaтления за години, а какво би било, ако можехме да поживеем там. Някои като Николас Кейдж, например го правят, само трябва да си купим островче и ние.
 Къде тази радост, къде това време, къде тези пари. Ех тази проза, винаги  се намесва.