Организираните турове са един
чудесен начин за бързо опознаване на големите градове. Едва ли компетентността
на посетителите може да се сравнява с тази
на туристическите компании. Конкуренцията между тях ги е принудила да търсят
всички средста, за да се харесат на туристите, ако искат да оцелеят. Ние си
избрахме 3 тура в Мексико Сити. Както се очаква, независимо от обявената
програма, екскурзоводите определят характера на им.
Единият от тях искаше да покаже културата на
мексиканците преди идването на завоевателите, постигнатото под испанско
владичество и развитието на независимо
Мексико. Направи го чудесно, с познанията на културен човек и със своята
артистичност. Нито за момент не слезе на
нивото на консумативизма. Естествено за
любителите на пазарите не пропусна да отбележи на кои места по маршрута има
хубави стоки за туристи, на добри цени. Който желае, след тура може да ги
посети.
Струва ли си да платиш толкова
пари за път и хотели и вместо да се порадваш на града, да загубиш време и пазаруваш
същите неща, които има и в Америка? За мене това е лош вкус.
Другият водач беше точно какъвто
се харесва на тъй наречените консуматори. Поне така съм ги кръстила аз. Виждат
се предимно по пазарите, заведенията на Бърза храна, които те си имат и в Америка
или по-скъпи ресторанти, ако джобовете им позволяват. Няма нужда да се огледаш,
те се чуват от далече по гръмогласните приказки и смях.
И досега не съм разкрила, защо още от дестката
градина започва тази обработка. Добре, смехът е здраве, но истинският,
премереният и когато има защо, а другото за какво е? Научих, че тази година
зрителите на бейзбол в Сиатъл взели първо място на състезание по нивото на децибелите на овациите, произвеждани
от зрителите...
Маршрутът ни включваше обиколка
из стария град, с безкрайното изобилие от катедрали, красиви, масивни сгради в
испански барок, нео-класик и чирригуереске стил.
Първо минахме през стария град и
после модерно Мексико. Получихме всички обяснения и....Не пропуснахме нито един
търговски безистен, задръстен от сергии, закуски и напитки. Щом трябва, ще го
преглътнем. Едно нещо, обаче, си струва
да покажа, защото не съм го видяла
никъде. Сладкарско предприятие на 2 етажа, пълно с всичко което и най-заклетият
любител на захарта може да мечтае.
Да, всичко беше толкова вкусно, но върхът беше
изложението на торти. За всякакви случай, може би бяха над 300. Това си струва
да се види. Аз не съм толкова голям любител на сладко и се радвах по-скоро на
фантазията и изобилието.
Оставям дискусията на вас, мойта
цел е да се порадвате на парада от захар и масло. А как миришеше в секцията със
сладки от столистно тесто и курабийките, хъм нямам думи.
Изкушихме се и ние и както всички потънахме в
блаженството на „Много вкусно!”
No comments:
Post a Comment