Красота и величие

                                                           

                                                                        

Красота и величие, това ли са синонимите за природа?

Може би заети с нашите многобройни градски пътешествия по света не  отделяме достатъчно време за нея. Всъщност, в най-млади години  ги имахме в изобилие. Всички ваканции и почивни дни бяха посветени на такива излети. Има толкова природни красоти, на които се радвахме без ограничения в България.

Това, което ни липсваше тогава бяха обиколките из напредналите страни, за да видим направеното от човешката ръка там. Получихме го с пълни шепи и никога няма да се наситим.

Този път  се посветихме на природните хубости в нашето тихоокеанско крайбрежие. Добавихме към палитрата на Йелоу Стон, Гранд Кейниън, Олимпик Пенинсула, Роки Маунтинз, Ню Ингланд и Флорида още нещо неповторимо и величествено.

Пресякохме Западните щати на Америка от Аризона до Вашингтон, за да видим скалите на Седона в Аризона, Лейк Тахо в Калифорния, Клаймат и Крейтър Лаке в Орегон. Оказа се  доста натоварен преход от около 3600 км, който минахме за 7 дни.

 От безкрайните сухи и горещи пустини на първите два щата се изкачихме на високите зелени и прохладни  Каскади – северната част на Скалистите планини в Калифорния и Орегон.

Не знам като говоря за величието на природата, дали да го отнеса към хилядолетната геологична активност, която е сътворила скалните образования около град Седона, или да предпочета  внушителните столетни  дървета по високите 1000-2000 м Каскади, или хубавите езера и планински реки, сред  дълбоките проломи.



                                                               
                                                                                 

Седона е градче с около 15 хл жители, които се радват на много природни красоти и целогодишен поток от 3-4 мил туристи от цял свят. Месното население ми напомня пазителите на кулите по Великата Китайска Стена, които  някога са преживявали около тях,  за да ги пазят и поддържат. Подобно на тях  населението на Седона  се грижи фанатично за смайващите скални образования, разположени в огромен резерват, защото не само ги обожава, но то живее за тях и от тях.

                                                        


                                                                

Какво се очаква от едно градче, което се намира на такова място. Тук всеки гражданин е творец, да направи къщата си по-интересна, магазинът си по-привлекателен, улиците по-чисти и удобни за потока туристи. То се знае, че ако живееш сред толкова хубости и ти ставаш артист. Всичко те подтиква да създаваш.  Всъщност за мене остава да поместя няколко снимки от уважение към неуморните любезни и усмихнати граждани на Седона.

Да заспиваш с песните на цикади и огнените отражения на залязващото слънце в червените скали на Седона е чудесно. Два дни обикаляме сред гигантските планински скулптури, за да се убедим, че фантазията на природата е безкрайна. Не се чудя на индианските поверия, какво друго да мислиш, когато  се скриеш от безжалостно слънцето в спасителната плътната сянка на скалите и когато на залез слънце видиш отблясъка на слънчевите лъчи, зад някои островръхи  виолетови скали, които приличат на истински богове. На кого да вярваш и да се кръстиш, когато сърдитите  черни облаци  започнат да святкат и грохотът на гръмотевиците прорязва долината, над  мокрите тъмни скални силуети? Да, много богове закрилници са се „грижели”, за да има храна, вода, любов и дълголетие за местните индиански племена, преди белият човек да се появи.
 


                                                         

Все пак, той се появил и за щастие е опазил непокътната околността. Първият постоянен заселник през 1901 г Шнебли, регистрирал пощенски пост за селището на името на съпругата си – Седона. Хъм и в тези „мъжки„ времена все пак е имало кавалери? 

                                                               

Така научих, че за да се провъзгласи едно селище за град, трябвало да се организира пощенски пост. Представям си доставката на писма и пратки в тези трудни години, когато е трябвало  да се пресекат пустинни области, планински пътища с надвиснали скали и сипеи и бързи планински реки.

Струвало си е, но да се знае, и до сега в ерата на аутобаните, пътят през планината прилича на нагъната панделка и има само 2 платна.

Дали, ако класирам впечатленията си за връзката хора-природа мога да избера по-добър пример от Храма на Свещения Кръст в Седона?  Приближаваме поредния хребет и пред очите ни се открива  едно изящно творение на човешката фантазия, вградено в червените скали. Бяла, 20 метрова пресечена призма, остъклена от двете тесни страни. Предната е разсечена само с един строен бял кръст, от земята до края на сградата. Иде ми да стана вярваща....

Благодаря ти Маргарет Брунсуиг Слоуд, последователка на световно известният Франк Лоид Райт. Не знам много  за твоят проект, освен че си опитала да създадеш нещо подобно в Унгария, преди Втората световна война. Благодаря и на Ричард Хайн и  Огъст Стротц, реализатори на проекта.   Благодаря на случайността, която ни доведе сред скалите. От сега нататък за мене  Седона е тази катедрала - Chapel of the Holy Cross.

 

 

Някои местните хора са убедени, че в тази местност има електромагнитни излъчвани, предизвикани от огромен кристал, който извънземните заровили дълбоко пред скалата Бел Рок.
г

Неовите излъчвания стимулират медитацията. Направените изследвания не са потвърдили това твърдение, не засекли нито един вортекс, но кой пречи на хората да си вярват. Естествено, различни компаниики са се възползвали от случая и който иска може да медитира под звузите на свойте карми и миризмата на омайни местни билки.

                                                     

Ако някога ми се е искало да се кача на хеликоптер, това е местото. Обиколките са на залез слънце и жълтооранжевите скали постепинно променят цвета си до виолетово.... А те са толкова много, толкова богати на фигури и толкова недостъпни.  Добре, че е така, представете си хилядите крака и ръце на недоброжелатели.

                                                              

Има много туристически маршрути, пеша или с джипове, но...абсолютно задължително е да се върви само по маркирани пътеки. ..и хората го правят, не драскат, не взимат отломки от скалите за спомен, не цапат. Добри хора, сигурно емисията на кристала, подарен някога от извънземните ги вдъхновява. Или може би сред толкова красота и величие и на нас хората ни се иска да бъдем в хармония с майката природа.

Представетле си, ако извънземните, дойдат и заровят много кристали из тази наша неспокойна Земя, колко ли хубав ще стане животът?