Сага

                                                                    

Идва лошото време в Сиатъл и с него сагата за слънчеви дни. Затварям очи и се пренасям някъде на юг. Тази пролет изборът ни спира на ваканцията  в Акапулко, Мексико 

За мене това място винаги е било сред желаните кътчета на Земята. Знаех  че там е красиво, но хубостта му надмина всички мексикански курорти.   Само природата може да извае  такива пейзажи.

 И този път съдбата не ни изневери, нашата единствена гледка от прозорците е към морето, плажът и градината с многото басеени и растителност пред хотела. Вие, разбира се, не очаквате от възрастни хора като нас да хукнат на танци из ресторантите и клуба на курортното селище, или из града. Сега ни забавлават повече обиколките из интересни места в околността.

Нямам търпение да споделя какво ни предложи нашият гид. Като начало, той ни качи на най-високия хълм над залива, за да занемеем от възхищение.

 Пред нас се откри сребристо-синята морска шир на залива,  оградена от зеленият пръстен на околните хълмове. По склоновете на много от тях са пръснати  белите силуети на малки и големи курортни комплекси. Тишина и спокойствие цари над всичко. Дълго не откъсваме очи, опитваме се да обхванем  огромното пространсто и да го съхраним за винаги.  Всеки звук може да пропъди усещането за величието на Природата. Сякаш измина цяла вечност, докато отместим погледи от залива.

След като се нагледахме на морето, обърнахме очи назад, за да видим нещо изключително. Върху най-издадената част на върха на хълма се издига 42  м високият  бял кръст на Всевишния храм на мира, най- високият в Латинска Америка. Железобетонната конструкция на кръста се вижда от целия залив и може да издържи напора на вятър със скорост над 200 км\ ч.

Историята на този храм е странна. Построен  е от богатият испански  бизнесмен Карлос Троует. Възхищението към Акапулко и финансовите му възможности  му позволяват да  инвестира големи суми в хотелиерския бизнес, с което стимулира развитието на града. Неговите 5 сина също участват в семейния бизнес. За съжаление двамата най-големи умират при самолетна катастрофа в планините край Мексико Сити. Това става повод  за издигане на храма, като възпоменание за тях и като място където всичи посетители, независимо от вярата си могат да се молят. Сигурна съм, че толкова близо до Бога, от такова вълшебно място молбите им ще бъдат чути от Всевишният.

За съжаление двамата родители не доживяват завършването на храма през 1971 г.  Така пепелта на 4-мата доброжелатели на Акапулко остава за винаги в урните на Всевишния храм на  мира, заедно тази на  мното други знатни личности на Акапулко.

Проектът на  бялата сграда чудесно хармонира с мястото, на което се издига. Стените и таванът са бели. Вътре, малко черни мебели  и няколко скулптури контрастират на стените. През  прозорците от черен метал и жълт оникс, в храма влиза мека жълта светлина. Наоколо цари спокойствие и мир.

Впечатляваща е скулптурата „ Братство „ в двора. Две  изящно изваяни дясни ръце се дососват деликатно, в израз на приятелство и мир. Наоколо са вълни от южна растителност, кактуси, цъфнали храсти и дървета. Великолепно кътче, с мъка го оставихме. Изглежда природата и  хората са намерили на това място най-добрия начин да  почетат с добри мисли погребаните в урните.

 Аз като любител на топлите страни горещо благодаря на смелите испански и португалски  пътешественици, които са открили за нас новите земи. Не е било лесно, но познанията, смелостта и издръжливостта са победили морските бури и неизвестността на широката водна шир. Възнаграждението е било да видиш в далечината  с уморени, невярващи очи, една тънка тъмна линиика, която постепенно заема очертание на бряг. Да зърнеш на небето разветите крила на птица, прелетяла до кораба от брега. Едва ли моряшкото сърце е познавало по-голям празник в тези години.



                                                                          



                                                                    

Откриването на Акапулко се приписва на двама мореплаватели – Хернан Кортез в 1523г, или на Сантиаго Гевара три години по-късно. Който и да е, те си разделят славата.

Благодарение на тях през 16-то столетие испанските  кораби са спирали 50 години в пристанището на Акапулко, за отдих и попълване на провизиите на път към Ориента. Градът растял и богатеел. Скъпите стоки от Европа и ценните природни продукти на Източните страни привлекли пиратските „визити”. Издигнатата в тези години крепост San Diego Fort  е претърпяла  много битки и едно земетресение, докато се превърне  в музей  ­- Museo Historico de Acapulco.

Дали някога в душите на моряците, изтощени от дългите презокеански пътешествия е оставало поне малко местенце за очарователните гледки на залива?   Колко ли са обичали своята земя първите заселници – племената Оаксака, Теотихуакан. А по-късно 11 в. легендарните ацтеки, които са се опитвали да я запазят само за себе си? Колко жертви е взело тяхното родолюбие?

Кой е имал право да нарече тези земи „наши”? Времето е решавало, всичко се е променяло по някакви „неведоми”  пътища. Сега това великолепие принадлежи на над 100-те милиона жители, избрали да живеят в Мексико, на всички местни племена и преселници, дошли от цял свят.

А какво се случва в наши години? Наследниците на гордите ацтеки и смелите  испански мореплаватели  няколко столетия по-късно, след като имат своя независима държава,  Мексико,  вече не искат  да живеят в нея. Залагат живота си за друга кауза, да избягат от нея. Преселват се в САЩ и вече наброяват няколко милиона. А техните пра-прадеди умирали  набодени на колове, за да опазят мексиканските земи...

Ама че парадокси  на тази земя! От общо 330 мил. американци  около 14%  вече са мексиканци. Освен това в САЩ всяка година идват още около 1 мил. мигранти от всякъде. Европийският съюз може да не се притеснява , мигрантите от Близкия Изток стигнаха ли тази цифра?

 Някои от мексиканците идват в САЩ с добри чуства и амбиции, други със скрити дроги.  Арабите прииждат в Европа, търсеики спасение, но може би, тук- там се крие и оръжие.....Ама че се наредихме!

 Малкото някога градче Акапулко с 50 000 жители  сега наброява  шест милиона  и всички се занимават с туризъм. Половината строят другата половина се грижи за курортистите.

Градът е разделен на Северна стара и модерна Южна част. Незнам какво ми харесва, малките спретнати мексикански къщички, богатските вили и апартаменти на курортистите от Мексико Сити, които преди няколко години са били около 28 000 или огромните модерни хотели.



                                                                          

В центъра е площадът Цокало ( както в столицата), където по традиция са базарите. След  много визити в Мексико почти нищо ново не срещнах. В края на площада е това, което заслужава внимение - катедралата Nuestra Sengnora de la Soledad от 1930 г. Сградата е построена за складове и по-късно адаптирана за катедрала, в комбинация  от Арт Деко и Мориш елементи.  Малко неочаквано е да видя, че куполът на храма и двете кули са във византииски стил. Много ми хареса, цялата е в бяло и ярко синьо. Малки и големи звезди допълват свежестта на интериора. Стенописи и няколко скулпури на свети хора красят стените.

По традиция посещаваме няколко музея и галерии, които ни връщат в легендарните години на заселване и растеж на  мексикански селища. Има толкова много малки и големи предмети на изкуството от злато, сребро, мед, дърво  и какво ли не. Изобилието от декоративен текстил е огромно, цветовете грабват с разнообразие и сила.

Вулканите са били така любезни да обогатят Мексико с много оникс (застинала лава), който се използва за бижута, традиционните маски и статуитки. Струва си да донесем  нещо от тях в къщи и да се радваме, винаги когато минем наоколо.

На един от хълмовете Las Brisas са богатските хубави къщи, където морският бриз не спира.  За съжаление имат един дефект, далече са от плажовете и транспортът до там е затруднен. Ще им дойде времето и тогава ще струват още повече. Гледките от тук са великолепни. Заливът с плажовете и хълмовете над тях,  новите туристически комплекси, всичко се вижда  като на длан. Трявба само да се построят асансьори, които да свалят  жителите -  любители на морето до бетонни площадки, изградени за плажове. И това ще дойде. Не напразно още 1920 г принцът на Уелс, който по-късно става Крал Едуард  7, препоръчва Акапулко на англичаните, като един от най-хубавите курорти.

                                 

Няма нужда да споменавам за  всичките забавления, които предлагат 15-те плажа в залива на Акапулко, още толкова в Пуерто Маркез Плая  и на открития океан. Курортните агенции са ги районирали и нарекли златни и диамантни зони. Естествено, това диктува качеството  на сградите и цените им.

 Нещо ново за мене е подводничарство, обогатено с малко огън. В района, около острова Рукета, е царството на подводния спорт. Пещерите, потъналите кораби и рибите са истинска мека за тях. Тук, под водата е статуята Virgin de Guadalupe, която от близко се грижи за смелите подводничари.
 Нова за мене е играта с огъня – огнени кръгове. Върху водата се излива малко запалителна течност в кръгове и любителите на силни удоволствия трябва да минат безопасно през тях при изплуване. Огън, вода и плувци, кой е по силен?

Американските студенти харесват този кът заради  плажовете, ресторантите и много други удоволствия. Има още нещо, ограничението на алкохолни напитки за млади хора е до 18, а не 21 години както в САЩ . През 1990 г са се изсипали 100 хл души. Каква пролетна ваканция се е преживяло! Понякога  полицията се намесва, но не се притеснявайте, това се случва и на плажовете в Дайтона Биич, в Саут бич и другаде из САЩ. Не знам защо американските студенти обичат толкова "активни"  пролетни ваканции, но нахлуват като орди из курортните градове. За тях това е нещо като ритуал.

Акапулко е мястото, където от ноември до  април гостите могат да се забавляват. Могат да вечерят в някой ресторант, да си потанцуват до полунощ в някой бар и след това да отидат на плажа с още подкрепления, за да посрещнат изгрева. Досещате се кои могат да плащат , нали? Мексико отдавна вече не е ефтино място.

                                                                      
                                                              



От всички изложби най-много ме плени къщата, в която две години е живял Диего Ривера, като гост на приятелката си от дете. Сградата не е изложбена зала. Имахме късмет, че собственичката беше там. Тя явно ни хареса и ни разведе в предната сграда, ателие и зала пълна с картини. Вън бялата ограда е декорирана  с мозайките  на два много приветливи змея, пред които се снимахме. Целият таван на терасата  също е една много богата мозайка, толкова деликатно изваяна, че я помислих за картина в началото. В Залата е отделено място на богата колекция от дървени маски. Те са част от колекцията на Ривера, а останалите 400

скоро ще заемат мястото си в по-ширака изложбена зала в столицата.

Впечатляваща картина покрива целия таван на залата. С форми и цветове Ривера изразява виждането си за разделението на хората по цвят и политически виждания. Всичките картини на художника имат силно социялно въздействие, това имахме възможността да видим и по-късно в Мексико Сити, където за 25 години той е създал стотици огромни и неповторими творби (мураиш) в много обществени сгради.



                                                                      
  



Изкуших се да добавя няколко думи за едно типично преживяване на смелите плувци във всички морски страни. В  мексиканските курортни селища то е едно от най- интересните  морски представиления.  Видяхме го в Порто Вайарта и Мазатлан .Смели  силни плувци ни показват на какво са способни, като се хвърлят от високи морски скали в развълнуваната морска бездна.  За някой от тях това не минава безнаказано Не е лесно, затова е необходима благословия на закрилницата-майка, чиито параклис е на скалата.

За пет века над небето на Акапулко са минали урагани, трещяли са земетресения и нападения на пирати. Сега картинате се променя,  лордовете на опиатите се бият с войската на Мексико. Историята на града се обогатява с хубави и тъмни страници, но над всичко се издига величието на красивата природа и вярата на хората от Акапулко в бъдещето, за което те се трудят ежедневно и с много любов.