Puteshestvie: Спасете хубостта на Сиатъл

Обичам да вървя от дете. Ако имам време, винаги предпочитам да отида някъде пеша. Разбира се, това трудно можеше да ми се случи в Сиатъл преди година-две, но напоследък имам повече възможности. Хората казват „Изработих си го„. Да след 24 г учене и 54 г работа, аз и много като мене си изработват правото на лично време.

Хъм, сега в „личното си време„ аз не се спирам. Не знам какво правя, все бързам за нещо, но време за обиколки из града отделям.

Колкото повече вървя, толкова повече сърцето ми се свива. Това ли е нашият град? Къде са тихите чисти квартали, които ограждат Центъра? Къде са спретнатите къщи, потънали в зеленина и цветя? Какви са тези кранове и супер-камиони, които трещят наоколо? Какво е настъпило, преселението но американците ли? Къде ще ги помести този град?

Явно темата се насочи към жилищното строителство в Сиатъл и аз се замислям, дали само тук се случват тези тъжни неща? Разбира се не. Едни и същи механизми действат навсякъде. Хората прииждат в големите градове за повече шансове в живота, за по-широки интелектуални и материални изгоди и за повече свобода на действията. Някои хора са готови духовно и материално, други цял живот не могат и не желаят да приобщят, но идват.
От този момент започват противоречията, които се свеждат до много проста загатка. Дали тези преселници, които се лишават от всичко изградено от тях на старото място знаят какво ги чака в новото селище? Преценили ли са какво се иска от тях, представят ли си изпитанията, които ги дебнат отвсякъде?

Да се преселиш в голям град не значи да облечеш новите си дрехи и да изкараш деня в „центъра” из магазините. А после може и да посетиш някой ресторант.Това очакват много преселници. Трябва да ги разочаровам. За всичко си има кодове и който не ги открие и спазва, плаща високата цена. Аз няма да обсъждам как се намира работа знам, големият град е пълен с възможности и неудачи.

От две-три години ме занимава нещо друго. Строителството на нови жилищни сгради в Сиатъл. Те са тъкмо за хората, които прииждат. Какво ще получат те, за своите парити, обаче?

Много местни собственици роптаят от решениението на Общините за уплътняване на жилищните терени, където комуникациите са отдавна изградени. Естествено, това ще им донесе повечехпечалби и данъци, но може ли да се направи с вкус и мярка?

Като отговор на табелите по улиците, които рекламират „достъпните жилища” се появиха други, на възмутените граждани, които съветват собствениците на малки къщи да не ги продават на предприемачи. Това изобщо не помата. Лавината върви.

Толкова ми „накипя”, че взех фотоапарата, тръгнах и какво? Всички тихи до скоро крартали, които обграждат Центъра са подложени на жестока разрушителна дейност. Хубавите едно-двуетажни къщи, приютявали 1-2 семейства се заместват от по-големи, в които ще живеят 4 до няколко стотин семейства.

Не знам какво бих избрала. Как бих живяла в тези странни хибриди между къщи и съндъци, притиснати на 4-5 м разстояние една от друга. Напомнят ми контейнерите на пристанището по цвят и форма, складирани един до друг или един върху друг. Липсват само дупки за прозорци.... Гаражът, дневната и спалните са едни над други. Ами ако съм по-разсеяна, трябва да тичам нагоре-надолу по сто пъти, да не говорим как се носи багаж по тесните стръмни стълби. А какво мислите се вижда от прозорците, които често приличат на амбразури? Ако искаш, можеш да надничаш в спалнята и хола на съседа. Няма нужда да четеш книги и гледаш телевизия. Всичко идва на”кадро” и има избор в 3 посоки...

Забравете модерните масивни мебели, за тях няма място. Подложете се на някоя диета, за да се побирате в мебели, походящи за тези жилищата, които може да си позволите с вашите пари. Сега те се наричат „достъпни жилища”.

Има и друга възможност, ако чуството ви за колективизъм е още по-голямо, може да се приютите в някой блок за 100 до 200 семейства. Тогава нестихващите шумове и звуци ще ви насочват към денонощната активност на „съкафезниците”, с всичките биологични, хигиенни и ....други звуци. Не забравяите, че гостите ви може би ще се нуждаят от GPS, за да намерят вратата на вашия апартаменент.

Едно е успокоително, ако ви стигат парите да сте на лицева страна на тези големи блокове, които често обхващат цял квартал, тогава светлината ще навлиза във вашето жилище през хубави голми прозореци. В средата на подобна структура, над магазините, може да има приятна градинка, но това се добавя към цената, разбира се.

Аз поживях в такъв апартамент един месец. Над нас живееше много тежък човек и често вечер очаквах да се укроти, за да заспя. Като и помислех за дървените къщи на Северна Америка, често очаквах да видя тежкият му крак да се подаде от тавана, или от банята да рукнат потоци вода.

Има още нещо, което ме кара да взема една голяма четка и да пребоядисам подред половината нови строежи. Представяте ли си град с около 260 облачни дни вхгодината да се изпълни с черни, сиви, мръсно-бежови, тъмно-сини и зелени къщи - малки и огромни? Може ли архитектите да не помислят кои цветове си подхождат? Струва ми се, че ако те нямат вкус, поне в техните учебници има нещо, което да ги поучи.

В Сиатъл хората реагират на всичко - гражданска отговорност, къде е отрязън малък терен от някоя градина, коя стара къща с историческо значение ще се закрие от нещо, каква е оградата на някой мост и пр.

Кой ще вдигне глас да защити хубостта на нашия Сиатъл, многоуважаени Сиатълци? Не ви ли вълнува това?

Слъчев ден в Балард, Сиатъл