With the indispensable confidence in the future

                                                     

I'm afraid to admit how many times in my life "I’ve parted with the old and celebrate the New Year" and always with indispensable faith in the future. Thank fate that has given me time to do so many of my wishes, what good, what does not.

 When we reached the magical night in which the clock counts down the last day of December, our first thought is “I hope everything forward is going to be better”.

What better? To pray nature, which we do not protect to be more merciful to us? To try to respect others and appreciate the good that is done without responding to the poor poorer? To teach our children to love work and respect others and appreciate the clever and industrious people? Do not give a chance lazy, cunning and envious?

In fact, does not it envy one of the most dangerous tools in the hands of men? If we start from small immature soul who do not even know the names of toys, but she rather unceremoniously snatched from the hands of other children? "Another child plays with this colorful thing, and I want it!" These are the first symptoms, right?

How to go against nature?

 For millennia we tried everything and instead learn to be good, we have enriched and specialized in the bad. Our religion or sport didn’t unload bad feelings, neither art - this higher expression of the human mind could ennoble much the need intention of Earth's inhabitants.
In the human soul were collected many different feelings and desires like ambition, laziness, diligence, curiosity, greed and many qualities that shape personality. They move society in a positive and negative direction.

And what is the place of envy, it does not fit into any group. It is not wish to have, to do, or to achieve something. It is a desire that the other cannot do things, or not to have know. In other words, the other has to be worse than you, and if not get him, right?

Then what, we are left to take revenge? How many friends, relatives, neighbors and colleagues have paid tribute to this phenomenon? No need examples leave them to the novelists, and we may remember the phrase "I'll burn my house, just to burn the barn of my neighbor."
Recently in some schools they not reported publicly and do not compare the grates and behavior of children. It does not give ground for this bad feeling – envy.

In my career I worked two jobs. The first 14 years after a lot of "crack and kicking" I learned how to swim upstream. That I achieved and my university moved is countryside, where I never thought to live.
So, I became unemployed in mid-life, but with enough experience and assets in the profession. It was not the most important asset. So, I came to the conclusion that "silent" in their intentions live quite well. Sleep peacefully, enjoying the pleasures and their job without looking back and sides for "evil Vedas and cold storms."
It seems to me that these are useful measures against envy. You will ask me was I a coward or a loner? No, I had many friends in my life. Our friendship with some of them dates of 4-5 decades. Although now thousands of miles separate us, we still live with those warm feelings from the past, those who stayed hum.

I'm not a coward; rather my daughter asked me if I am afraid of anything?

You may say I'm a skeptic, I am. In my profession I had to "peek" 30 years in the cells and molecules with the possibilities of science from 60-90-th years. Could I with a light heart to believe in the results? How many times I had to repeat some experiments to come to the right conclusion?
Jealousy between individuals hinders society brings misery to many people, but there is some civil regulation. Sometimes the court is able to help.

It is a pity when jealousy intervened in political life. It seems naive. I agree naive to assume, but it has existed for millennia. How about the phenomenon of elections? In the electoral list usually have 2-3 candidates who have the necessary intellectual resources, knowledge and experience. And what is the hope for the rest?

Top of Form

Nothing, sleepless nights and heartburn, seasoned sometimes with peppery feeling of envy.
And finally what stimulates "fighters" of ISIS to this insane war? Those who recruit militants from around the world, what people do they selected - losers, slackers and psychopaths. Why, because these jealous people can most easily be instilled and futile fanaticism and cruelty if pour a little of this "effective" fuel - envy. Yes and the promise of money, women, and the opportunity to take revenge on those who have progressed because they had given for it. Envy it again, right?

You say, simplifying things and naiveté, no. I have long struggle to break the events through my prism.

I do not expect we the people to raise our hands and run away. Look, the Earth is still beautiful and full of good and nice people, wants only one, not to give chance envious. It is worth to try everything. And then we have to look good in life, in people and in nature.
 So yesterday in one of the few winter sunny days in Seattle  I went to the beach and took those beautiful views and offer them to you for détente

С неотменната вяра в бъдещето

                                                                            

Страхувам се да призная колко пъти в моя живот се „разделихме със старата и посрещнахме новата година” и винаги с неотменната вяра в бъдещето. Благодаря на съдбата, че ми е дала време да изпълня толкова много от моите желания, кои добри, кои не.

 Нали, когато наближи магическата вечер, в която стрелките на часовника се съберат върху цифрата 12 и отброи последният ден на декември, нашата първа мисъл е, дано всичко за напред да е „на добре”.

Какво добре? Да се молим природата, която не опазваме да е по-милостива към нас? Да се опитаме да зачитаме околните и ценим хубавото, което  се прави, без да отговаряме на лошото с по-лошо?  Да учим нашите деца да обичат труда и да уважават околните? Да ценим умните и работливите? Да не даваме шанс на мързеливите, хитреците и завистливците?

Можем ли да посрещнем 2016-та с някои от тези обещания? Посрещнахме даже и 2017 със същите намерения, надежди и опасения.

Всъщност, не е ли завистта най-опасният лост в ръцете на човеците? Ако започнем от малките невръстни душици, които едва пристъпват и даже не знаят имената на играчките, но ги грабват доста безцеремонно от ръцете на другите деца? „ Друго дете  играе с това шарено нещо, аз го искам!” Това са първите симптоми, нали?

Как да вървиш срещу природата? За хилядолетия опитахме всичко и вместо да се поучим да бъдем добри, ние се обогатихме и специализирахме в лошото. Нито религията ни поправя, нито спортът разтоварва лошите усещания, нито изкуството – тази висша изява на човешкия разум, може да облагороди голяма част от земните обитатели.

В човешката душа  са събрани най-различни усещания и желания. Амбиция, ленивост, трудолюбие, любознателност, любопитство, сребролюбие и още много качества, които оформят личността. Те движат обществото в положителна и отрицателна посока.

А какво е мястото на завистта, тя не се помества в никоя група. Не е желание да имаш, да постигаш, да можеш. Тя е желание другият да не може, да няма, да не знае, с други думи да е по-зле от тебе и ако не е да стане, така ли?

Тогава какво ни остава, да си отмъщаваме? Колко приятели, роднини, съседи и колеги са платили дан на това явление. Няма нужда от примери, да ги оставим на романистите.

В  последно време в някои училища не се съобщават публично оценките на децата и не се сравняват успеха и поведението им. Така не се  дава почва за развитие на лошото усещане –завист.

В моята научна кариера аз работих на две места. Първите 14 години след много „пляскане и ритане„ се научих как да плувам срещу течението. Тъкмо го постигнах и преместиха  университета ми в провинцията, където аз и не мислех да живея.

Останах си безработна в средата на живота, но с достатъчно опит и активи  в професията. Научих още нещо, че „мълчаливите”  в намеренията си, живеят доста добре.  Гледат си работата,  спят си спокойно, радват се на земните удоволствия, без да се обръщат назад и настрани за” зли веди и студени бури”.Това беше най-важната придобивка - "антизавистна" безопасност.

 Ще ме питате да не би да съм страхливка или самотница? Не, имах много приятели в службата. Дружбата ми с много хора датира от четири-пет десетилетия. Макар, че сега ни делят хиляди километри, ние все още живеем с тези топли чувства от миналото, тези които останахме.

 Не съм и страхливка, скоро дъщеря ми ме попита дали изобщо се страхувам от нещо?

Ще кажете, че съм скептик, така е. В моята професия аз трябваше да „надничам” 30 години в клетки и молекули с възможностите на науката от 60-90-те години. Можех ли с лека душа да вярвам в резултатите? Колко ли пъти трябваше да повтарям някои експерименти, за да стигна до надеждно заключение?

Завистта между отделните личности спъва обществото, носи нещастие на много хора, но там има известна регулация и обхваща по-малко хора. Понякога и съдът е в състояние да помогне.

Жалко е, когото завистта се намеси в политическия  живот. Ще ви се стори наивно. Съгласна съм, наивно е да се допусне, но то съществува от хилядолетия.

 Какво ще кажете за явлението избори? В изборната листа обикновено има двама-трима кандидата с нужните интелектуални дадености, знания и опит. А каква е надеждата за останалите? Никаква, безсънни нощи и болка под „лъжичката”, подправена понякога с парливото чувство на завист.
Сега вървя назад и преглеждам написаното в последните години. Впечатли ме заглавието на този пост. Не  се стърпях да "намеся " пресните спомени от предизборната кампания /2016/. Какво говореха някои изтъкнати  кандидати? Повечето речи не бяха ли сведени до едно, да опетнят конкурентите? Изкривената истина, полу-лъжата, принизяването до нивото на най-ниско интелигентните избиратели - не бяха ли това оръдия в кампанията на някой от тях? И накрая, кой седна на президентския стол? Не е ли този, който изрече най-много неистини? Този, който и сега продължава съвсем безотговорно да
манипулира фактите? Мислите, че той е щастлив от победата, не. Всяка  секунда той  оглежа  Овалния кабинет и вижда друг, високо ерудиран, образован, деликатен и отговорен за всяка казана дума Президент. Какво мислите става в душата му?Да живееш под сянката на Президент Обама не е лесно. Малко завист? Много, толкова много, че избягва да спомене заслугите му.

И на края какво тика „борците” на ISIS към  безумната война? Тези, които вербуват доброволци от цял свят, какви хора подбират - неудачници, мързеливци и психопати. Защо, защото в техните първични души най-лесно може да се всели фанатизъм и жестокост,  като се налее малко от това „ефикасно”   гориво - завистта. Да, и обещанието за пари, жени и възможност да отмъстят на другите, които са прогресирали, защото са имали даденост за това. Пак тя завистта, така ли?

Ще кажете, опростяване на нещата и наивитет, не. Аз отдавна се мъча да пречупя събитията през моята призма.

Аз не очаквам ние хората да вдигнем ръце и да се изпокрием. Огледайте се, Земята е все така красива, пълна с приятни преживявяния и хубави хора. От нас се иска  само едно, да не даваме шанс на завистливците. Струва си да опитаме всичко.

За нас остава да уточним нашата позиция и още – да търсим хубавото в живота, в хората и в природата. Затова избрах за вас тези хубави изгледи от различни места и ви ги предлагам за разведряване.