С неотменната вяра в бъдещето

                                                                            

Страхувам се да призная колко пъти в моя живот се „разделихме със старата и посрещнахме новата година” и винаги с неотменната вяра в бъдещето. Благодаря на съдбата, че ми е дала време да изпълня толкова много от моите желания, кои добри, кои не.

 Нали, когато наближи магическата вечер, в която стрелките на часовника се съберат върху цифрата 12 и отброи последният ден на декември, нашата първа мисъл е, дано всичко за напред да е „на добре”.

Какво добре? Да се молим природата, която не опазваме да е по-милостива към нас? Да се опитаме да зачитаме околните и ценим хубавото, което  се прави, без да отговаряме на лошото с по-лошо?  Да учим нашите деца да обичат труда и да уважават околните? Да ценим умните и работливите? Да не даваме шанс на мързеливите, хитреците и завистливците?

Можем ли да посрещнем 2016-та с някои от тези обещания? Посрещнахме даже и 2017 със същите намерения, надежди и опасения.

Всъщност, не е ли завистта най-опасният лост в ръцете на човеците? Ако започнем от малките невръстни душици, които едва пристъпват и даже не знаят имената на играчките, но ги грабват доста безцеремонно от ръцете на другите деца? „ Друго дете  играе с това шарено нещо, аз го искам!” Това са първите симптоми, нали?

Как да вървиш срещу природата? За хилядолетия опитахме всичко и вместо да се поучим да бъдем добри, ние се обогатихме и специализирахме в лошото. Нито религията ни поправя, нито спортът разтоварва лошите усещания, нито изкуството – тази висша изява на човешкия разум, може да облагороди голяма част от земните обитатели.

В човешката душа  са събрани най-различни усещания и желания. Амбиция, ленивост, трудолюбие, любознателност, любопитство, сребролюбие и още много качества, които оформят личността. Те движат обществото в положителна и отрицателна посока.

А какво е мястото на завистта, тя не се помества в никоя група. Не е желание да имаш, да постигаш, да можеш. Тя е желание другият да не може, да няма, да не знае, с други думи да е по-зле от тебе и ако не е да стане, така ли?

Тогава какво ни остава, да си отмъщаваме? Колко приятели, роднини, съседи и колеги са платили дан на това явление. Няма нужда от примери, да ги оставим на романистите.

В  последно време в някои училища не се съобщават публично оценките на децата и не се сравняват успеха и поведението им. Така не се  дава почва за развитие на лошото усещане –завист.

В моята научна кариера аз работих на две места. Първите 14 години след много „пляскане и ритане„ се научих как да плувам срещу течението. Тъкмо го постигнах и преместиха  университета ми в провинцията, където аз и не мислех да живея.

Останах си безработна в средата на живота, но с достатъчно опит и активи  в професията. Научих още нещо, че „мълчаливите”  в намеренията си, живеят доста добре.  Гледат си работата,  спят си спокойно, радват се на земните удоволствия, без да се обръщат назад и настрани за” зли веди и студени бури”.Това беше най-важната придобивка - "антизавистна" безопасност.

 Ще ме питате да не би да съм страхливка или самотница? Не, имах много приятели в службата. Дружбата ми с много хора датира от четири-пет десетилетия. Макар, че сега ни делят хиляди километри, ние все още живеем с тези топли чувства от миналото, тези които останахме.

 Не съм и страхливка, скоро дъщеря ми ме попита дали изобщо се страхувам от нещо?

Ще кажете, че съм скептик, така е. В моята професия аз трябваше да „надничам” 30 години в клетки и молекули с възможностите на науката от 60-90-те години. Можех ли с лека душа да вярвам в резултатите? Колко ли пъти трябваше да повтарям някои експерименти, за да стигна до надеждно заключение?

Завистта между отделните личности спъва обществото, носи нещастие на много хора, но там има известна регулация и обхваща по-малко хора. Понякога и съдът е в състояние да помогне.

Жалко е, когото завистта се намеси в политическия  живот. Ще ви се стори наивно. Съгласна съм, наивно е да се допусне, но то съществува от хилядолетия.

 Какво ще кажете за явлението избори? В изборната листа обикновено има двама-трима кандидата с нужните интелектуални дадености, знания и опит. А каква е надеждата за останалите? Никаква, безсънни нощи и болка под „лъжичката”, подправена понякога с парливото чувство на завист.
Сега вървя назад и преглеждам написаното в последните години. Впечатли ме заглавието на този пост. Не  се стърпях да "намеся " пресните спомени от предизборната кампания /2016/. Какво говореха някои изтъкнати  кандидати? Повечето речи не бяха ли сведени до едно, да опетнят конкурентите? Изкривената истина, полу-лъжата, принизяването до нивото на най-ниско интелигентните избиратели - не бяха ли това оръдия в кампанията на някой от тях? И накрая, кой седна на президентския стол? Не е ли този, който изрече най-много неистини? Този, който и сега продължава съвсем безотговорно да
манипулира фактите? Мислите, че той е щастлив от победата, не. Всяка  секунда той  оглежа  Овалния кабинет и вижда друг, високо ерудиран, образован, деликатен и отговорен за всяка казана дума Президент. Какво мислите става в душата му?Да живееш под сянката на Президент Обама не е лесно. Малко завист? Много, толкова много, че избягва да спомене заслугите му.

И на края какво тика „борците” на ISIS към  безумната война? Тези, които вербуват доброволци от цял свят, какви хора подбират - неудачници, мързеливци и психопати. Защо, защото в техните първични души най-лесно може да се всели фанатизъм и жестокост,  като се налее малко от това „ефикасно”   гориво - завистта. Да, и обещанието за пари, жени и възможност да отмъстят на другите, които са прогресирали, защото са имали даденост за това. Пак тя завистта, така ли?

Ще кажете, опростяване на нещата и наивитет, не. Аз отдавна се мъча да пречупя събитията през моята призма.

Аз не очаквам ние хората да вдигнем ръце и да се изпокрием. Огледайте се, Земята е все така красива, пълна с приятни преживявяния и хубави хора. От нас се иска  само едно, да не даваме шанс на завистливците. Струва си да опитаме всичко.

За нас остава да уточним нашата позиция и още – да търсим хубавото в живота, в хората и в природата. Затова избрах за вас тези хубави изгледи от различни места и ви ги предлагам за разведряване.