Saturday, November 18, 2017

Ами тя политиката....









                                              
За нас светът е започнал с хората, а те са се появили по божия воля. Добре, ами змията защо е дошла? Това грешка ли е на сценария? Защото се знае, че в играта за оцеляване „двама са малко, а трима са много”?  И затова ли тя започнала да „манипулира” хубавата идея на невинност, голота и вегетарианство. Жалко, щастливата двойка би могла да си живее и до сега в красивия, топъл  Еден? Нали?
Такива „доброжелателни  жестове”  се случвали и по-късно из нашия свят.  Някои племена в джунглите на Амазония били насочвани към „по-хубави” райони. Други  обитателите на земи, дарени с петрол, диаманти и други природни дарове били потупвани от  змийската опашката с предложения за нови, по-добри  форми на живот. Понякога   било „погалвано” населението на земи, които самите змии много харесват. Те били край проливи, край хубави морета, или на пътя между континентите. Всичко се случвало. То даже продължава и до сега.





 Лошото е, че много змии се навъдиха и започнаха да подават яълки на познанието на ляво и на дясно. Нищо, щом самите потърпевши не се сещат, все някой „по-начетен” ще ги „просвети”. Питам се, защо тези наивници не поумняха, та сами да си отглеждат ябълките?
Ето как с времето се оформили отношенията между хората, на принципа на „потупване по рамото” и раздаване на ябълки – забранените плодове. Оказало се, че връзките  между наивните и опитните по света, не били толкова лесни, както в Райската градина.

Значи,  така се създавали „връзките” между отделните групи хората?  За по-кратко да ги наречем политика. Кой да очаква, че змията била родоначалникът им?

                              

Wednesday, November 1, 2017

Небеса








 


                                                        
 
                                                       
Подреждах  хилядите снимки, които съм направила за 20-30 години и неусетно се увлякох от красотата и многообразното на безкрайнто небе.
Не знам какво влагам в тази дума, дали  божественото синьо пространство над нас с хубавите малки ангелчета, ако ги има, или тайнството на ноща с  хилядите блестящи звезди на Вселената.

                                                   


Вълнуващо усещане за мене е да достигна върха на планината и пред погледа ми да се открие необятното небе. Да се взирам в бездънната му  синева и вятърът да развява косата ми.


 

Нашето небе, това с което се разделяме когато заспиваме, за да отворим очи сутрин и да го срещнем с нови надежди и мечти. 
Само то  може да ни дари с такова богатство от настроения, от цветове и форми. Неговата нежна въздушна прегръдка обгръща нашата Земя и прави живота на планетата ни въможен сред безкрая на Вселената. Всъщност, те заедно са завършеният образ на небесата над нас.
 И до сега не мога да избера, кое ме пленява повече, изгревът или залезът, дълбоката синева с живописните бели облаци, или черната буря, надвиснала над главата ми. 


 






Кое ми допада повече, жарките слънчеви простори на остров Кауай, или на Канкун, Порто Вайарта и Акапулко, Мексико, или Коста Рика?  А може би  небето над  Жуно, Аляска или Уистлър, Канада с кристалната прозрачност на смразяваща зима?


 


 

                                                     

 







Колко е хубаво, че небето е широко и има място за всички нас. Колко е хубаво, че можем да летим и от висините да се радваме на нашя свят. На всичко, което Природата е сътворила и това, което човешкият гений е добавил.

Когато мислим за свобода и простор вдигаме поглед нагоре, към необятността на небето, която е омаяла Икар. И ние сме мечтатели, но можем да строим все по-съвършенни ракети. Безбрежното, прекрасно синьо Небе ни чака.