Из стария град Кьолн

 

 

Отварям първия пътеводител и чета, че градът ми предлага 30 музея и стотици галерии, да не говорим за гледките на открито. Има обекти за посещениепоне за 10 дни, но можем ли да го изпълним със сестра ми?
Кьолн, град - история, нищо друго да не видиш освен катедралата, централната гараи старите мостове по Реин, пак ще го запомниш за винаги. Съществуването му започва преди 2000 години с името на Римската империя. Ако римляните не са стигнали до северния полюс, а са спрели с Англия, то е защото не са обичали студа. Ако се бяха хвърлили да откриват Америка и Австралия, тогава трябваше да започвам всичките си пътеписис римската история.
И 
  
  в Кьолн както подобава, не липсват римски градски стени, врати и храмове, а точно под Радхаус са основите на римската гобернаторска резиденция (1-4в), Има и виедукт, който също показва инженерните способности на римляните.
Всички пътища водят в Рим. Други казват всички влакове водят в Кьолн - Domstadt или градът на величествената катедрала. Може би не всички, но 1200 на ден с 200,000 пристигащи и заминаващи пътници.
Няма по-успешно място за гара от това под сянката на Кьолнската катедрала. Първоначално централното хале е било ботаническа градина (1859г). След 30 години инж. Йохан Йакобсън разширява постройката, без да променя характера и стила на стъкло-метална конструкция. Внушителната гарата се простира на площ от 255 кв. м и на 30 м височина. Обширната тераса на брега на Рейн отвежда посетителите до старият Хохенцолрен мост, един от 7-те над Реин. От там можеш да се наслаждаваш на великолепната гледка на 200-300 годишния готически храм. Ако си в някой от пристигащите влакове имаш чуството, че ще се блъснеш в Катедралата. За мене тези три обекта - гара, катедрала и мост оформят внушителен комплекс, който свидетелства за силата и естетиката на кьолнските жители.
По съвпадение в една година се раждат две забележителни метални творения на инженерната мисъл, Кьолнската гара и Парижката Айфелова кула (1889-1890 г). Две сестри, с различно предназначение и вид, направени в толкова еднакъв стил. Едната е прилепнала здараво към земята и обслужва кьолнските гости вече втори век. Другата се извисиява на 320 метра височина, тънка и стройна и напомня на хората за векове, че тя е била вратата на Световният Парижки панаир.
Във всички големи туристически градове, има маршрутни автобуси. Първо ние търпеливо преминаваме целия маршрут. След многократно слизане и качване за 6 часа старателно обкаляме градини и паметници. Минаваме край Ейгелстеинторбург на Ебертплац, една от двете оцелели средновековни градски врати. Пътуваме по Кьолнския кръгов булевард с много с хубави средновековни сгради, които са оцелели след войната или са били възстановени по-късно. Когато пресичаме реката по Зообрюке мост виждаме над главите си кабинков лифт, който минава над Рейн. Защо не, толкова добър начин да се порадваш на центърален Кьолн от високо.
Ние предпочитаме да се качим на кулата Кьолнския триъгълник и от 103 м височина да огледаме всичко. Сградата принадлежи на Европейската авиационна застрахователна компания и се издига от другата страна на Хохенцолерн мост, срещу катедралата. За радост на туристи като нас терасата за наблюдение е остъклена и още… За тяхно удобство точно пред всеки интересен обект върху стъклото е проектирана графика, която обяснява какво се вижда зад нея. Браво на германците, това не съм срещнала никъде.
Отделихме повече време на Мюзиъм Лудвиг, защото там е богатата колекция на модерно европейско изкуство. Казват, че колекцията на Пикасо по величина се конкурира с тази от Барцелона и Париж. Музеят е основан от семейсто Лудвиг 1968 г. Те са предоставили богатите си колекции на Поп-арт от 20 и 21 век. Има творби от Русия, Китай, Куба и др.
Сред многобройните експонати за историята на града в Римско-германския музей ни плени мозайката на Дионисий - 220 пр.хр. Впечетляваща е реконструираната гробница на Поблициус, но нашето внимание бе погълнато от няколко римски скулптури на неизвестен автор. С невероятно малко изразни средства са изваяни много реалистични човешки фигури, че дълго, дълго не можех да откъсна очи от тях .
Времето е с нас, толкова топъл септември не е имало от години в Кьолн. Нещата за гледане са толкова много, че ние не обхващаме и половината. Нашето пребиваване е достойно за филмиране, но няма защо, нали става дума за преживяване не за документалистика.
Eau de Cologne - вода от Колон. Всичко започва с италианецът Джовани Мариа Фарина, който разраборва рецептата на парфюма. Според създателя неговият продукт миришел на “италианска пролетна сутрин”. Той го продавал на почти всички царски величия в Европа. Поради това, че живеел в Кьолн и произвеждал парфюма си там от 1709 г, го наименувал в чест на града. Сто години по-късно Вилхем Мюлхенс се сдобива с разрешението за производството на спиртения дестилат, обогатен с цветни етерични масла. Той наричал продукта вълшебна вода и го препоръчвал като средство за разтривка. По-късно по време на холерата го прилагал като дезинфектант.
Когато французите окупирали града, 1794 г, наредили всички къщи по улиците да се номерират и освен това да се спре производството на лекарства. За да избегне ограничението на власта, производителят обявил своя продукт за парфюм с освежаващи свойства.
Вилхем Мюлхенс, чиято къща получила адрес Глокенспиел 4711, пазел секрета на рецептата си в тайна. След време го подарил като свадбен подарък на племеницата си. 300 години одеколон 4711 е един от най-престижните, а представителната сградата на компанията  Мюлхенс, продължава да е на своето място. Сега 2 фирми произвеждат парфюм 4711, тази на Мюлхенс и другата на Фарина.
Без да подозирам тази история, при едно пътуване с кораб, бях купила на баща ми този парфюм в мъничко сладко шишенце със синьо-златист етикет и 4711 в средата. Помня го, защото миришеше чудесно, но не подозирх неговата съдба. Колко е хубаво човек да се рови, какво ли няма да научи и добре е да го сподели с другите, нали?
Всяка сутрин, преди да отидем другаде правим по 2-3 обиколки на Катедралата. Защо е толкова малко място около нея? Не е възможно с поглед да обхванеш пространството от земята до върха й, а камо ли да я събереш във визора на камерата. Какво ли е било тук, когато най-накрая през 1880 г са завършили най-високата сграда на света? Всеки сантимерър от 157 метровия храм е изваян великолепно само за…632 години. За ирония на съдбата католическия храм е завършен от протестантите, но е католическо седалище.
Не знам кога за първи път са започнали да ремонтират храма, но съм сидурна, че от тогава не са спряли. По време на войната, когато 75 % от сградите в Кьолн били сринати от бомби и катедралата получила сериозни повреди.
Не си спомням къде се чуствах по-малка и безпомощта, пред голямата входна врата или вътре в този храм достоен само за богове. Дали изкуството поддържа вярата на хората в религията, или обратното, не мога да си отговоря, но тук тази магия е стимулирала строителите 6 века. Колко правителства се сменят за това време?
Няма безинтересни кътчета в центъра на Кьолн за нас. Всяка сутрин пресичаме бързо пешоходната търговска зона и тръгваме към базиликата Сент Мартин. И тя е в групата от 12-те храмове в романски стил. Преди да се построи голямата катедрала, тя е била символът на града. Колкото едната е строга и недостъпна, със своето безкрайно преливане на каменни орнаменти от земята до небето, толкова по-приветлива е другата, с жълтите си стени, черните и кобалтово сини кулички.
Като се нарадваме на това човешко творение, слизаме по тесните павирани, наклонени улици към брега на Рейн. Там ни чака още една чудесна гледка - триетажните островърхи къщи с жълти, червени, розови и бели стени, застинали в плътна прегръдка. Толкова са тесни, че на всеко ниво има място само за два прозореца. Гледката много напомня Амстердам и още много други европейски градове, където всяка педя земя струва хиляди.
Винаги си мисля за разпределението на помещенията в жилища, които имат 8 м лице на улицата и още толкова към някои двор, или глухо място. Има ли поне малко дневна светлина там? Свиква ли се лесно без прозорци?
Вървим покрай брега на Рейн към музея на шоколада. Едва ли ще спреме там, след наличието на толкова много изложби и галерии. Това, което ни привлича е необичйната за производствено предприятие архитектура. Аз обичам много шоколад и съм доволна, че други са го оценили и са го настанили в замък, на брега на реката. След като предприятието престава да функционира, го превърщат в музей.
На известно разстояние от музея погледът ни спира на съвсем необичайна гледка - 3 многоетажни обществени сгради, които приличат на огромни кранове. Държат се на един крак в края на хоризонталната част, а от средата на висящата им горна половина слиза тънко аварийно стълбие. Така ги и наричат - къщи, кранове.
Архитектурата на сградите в Кьолн прелива така незабелязано, че забравям да мисля коя е стара и коя модерна. В последните години всички големи градове си построяват по една яйцевидна постройка. Лондон има Яйцето, в Токио завършваха подобен колос по времето, когато бяхме там, а Кьолн си има Уелтстадхауз. Казват, че тя повече прилича на кит, колкото на яйце. Голяма е и не можахме да я огледаме от всякъде затова нямам мнение.
Да не пропусна Кьолн е 4-тия по големина град на Германия, с население над 1 М. От тях само 12 000 са турци. Те са доминитащото мюсюлманско население тук, още от времето когато ги наричаха гости-работници. От години са се прославили с добрата си работа и способност да се адаптират към европейския бит. След Втората световна война те са построил половината град. И до сега са незаменим работници за всички непривлекателни позиции в Германия. Както се случва навсякъде, много пожелали да не са повече гости и станали жители на тази страна - и затова 16% от населението в Кьолн е от турска националност.
Нашият тур включва и обиколка на някои нови квартали из града. Приветливи, тесни високи жилища из тихи улици, да ти е драго да се заселиш, но… Кьолн е един от най-скъпите германски градове. Дано да ми се наложи отново да вдигам знамената. Достатъчно ни е удоволствието да се разходим из него със сестра ми и да се порадваме на неуморимия германски дух.
　
　

Хохенцолернмост е най-посещаваният от туристите. За тези които  се решат да пресекат Рейн по него има специална ограда от единия до другия край на реката. Там на телената мрежа могат да се закачат сувенири от всякакъв вид. Туристическата фантазия е необозрима. Могат да се видят ключове от хотела, писма до любимата, чорап и обувка, моливи, стар мобилен телефон и какво ли не. Важното е да оставиш нещо с пожелание да дойдеш пак в Кьолн. И аз го направих. Ще ви кажа по-късно дали заклинанието работи.
　
　
　
　









 

Защо ми допада тази жена ли?

Не мога да се отърва от образа на Анжела Меркел, не съм в състояние да пиша за нищо друго, откакто бях в Германия. Пред очите ми е тя. Виждам я как слиза от самолет или излиза от кола и поема с решителна стъпка към поредната среща. Лицето й е спокойно, смело и отворено. Говори точно и казва каквото трябва. Това е силна и смела личност.
Ако слуша човек новините, ще помисли, че най-силната икономически и политически страна на Европенския съюз е хваната за врата и бавно потъва, защото си го заслужава. Начело с нейния канцлер, Германия дирижира кой от съюзниците какво да работи, какво да продава, какво да яде, какво да строи и прочее. Някой от потърпевшите европейски страни, които по неведоми пътища са свършили парите в техните хазни, сега искат помощи. Техните ръководители и политици искат пак да си живеят както преди световната криза, но друг да ги издържа… И кой дърпа най-силно юздите на каретата? Тя Анжела Меркел, много силната жена. Затова се отбих в Германия, да видя наистина ли хората и страната бавно загиват под напора на икономическата криза.
За 10 дни не може да се види много, но все пак аз обиколих няколко града, видях много хора, магазини, пътища, кораби и летища. Така ли изглежда една западаща европейска държава? Освен, ако специално за мене, госпожа никой, бяха лъснали само тези области, където бях?
  Аз разбира се, не мога да се похваля с много опит в политиката. Както повечето хора съм само слушател, съдник на това което чувам и неверник на това, което слушам. Следя международните медии,без руските и арабските ( това вече подсказва отношение), съпоставям казаното, което общо взето се повтаря по съдържание, но не и по интерпретация. След това поставям всичко на моите везни.
 Като става дума за властни жени на държавни постове в нашето съвремие, попрегледах какво мислят специалистите и попаднах на забавни изказвания.
      Според Новата световна енциклопедия жените, които достигат висока политическа позиция, се сравняват с Маргарет Тачер. Турската министър председателка Тансу Силер и либерийската й побратима също са поставени в групата на железните жени, докато Голда Майер е наречена “единственият мъж в кабинета“. Ричард Никсън е кръстил Индира Ганди “старата вещица”. В тази “класация” Меркел се появява с името “Железната госпожа” Немците я наричат Мути, което се свързва с представата им за майка от 50-те години.
Не мога така изведнъж да се хърля да хваля само Ангела, само защото тя вече 2 години е първата жена на света. От далечни времена света знае за други силни личности от “слабия пол” и аз се потрудих набързо да изброя най-изтъкнатите 10, още от времето на фараоните. Реших да потърся, откога определението велики се свързва с името на жените.
     За Матриархата няма да отделям време, защото се знае, че няма по-голяма сила на света от майчината, която в тези времена е диктувала кое е добро за обществото.
В една класация на Форбс от 2008 г намерих имената на 10 велики жени. Класирани по години те се подреждат така:
     Хатшепсут, (1508?-1458 г Пр.Хр.) била 5-тият фараон на древен Египет. Счита се за най-силната жена и най-успешният монарх на античния свят.  Не е ли приятно да научиш че, във времена, силно доминирани от мъжкото общество, една жена може да бъде “най-” и да остави след себе си завета на силна личност.
     Императрица Теодора (500-548 г Пр.Хр.) е била артистка преди да се омъжи за император Юстиниан. Управлявала рамо до рамо с него, обичала и стимулирала строителството. Черквата Света София ( 532- 537 Пр. Хр.) в Цариград е нейна заслуга.
Ами Клеопатра (69-30 Г Пр.Хр.), която управлява Египет след смърта на Александър Велики през Елинската епоха. За разлика от другите членове на Птоломейската династия, тя говорела 7 езика, включително египетски. Това й дало възможност да ръководи лично управлението на страната. Клеопатра се представяла като преродената богиня Изис. Умна, красива, дипломатична, високо интелегентна владетелка, нито Юлиус Цезар, нито Марк Антоний са се поколебали да посветят любовта и кариерата си на нея. Философът Блез Паскал добавя иронично, че големите носове, какъвто имала и Клеопатра са символизирали силните владетели в различните периоди на историята и добавя “Ако носът на Клеопатра би бил по-къс, лицето на целия свят щеше да е различно”. Клеопатра не е в класацията на Форбс, но е в моята и вероятно и други биха се съгласили с мене, как да я отмина.
Императрица Ву Зейтан ( 625-705 г) се счита за най-силната жена в китайската история. Благородница по произход, с големи усилия тя успяла да спечели сърцето и трона на император Гаозонг. По пътя към властта тя е премахнала много правителствени личности, но все пак имала време и за положителни постъпки. Тя въвела будизма в Китай и го направила официална религия, а чрез финансови реформи стимулирала селското стопанство на страната. Една от най-богатите и образовани жени в Европа през средните векове е кралица Елеонор де Акуитен (1122- 1204 г). Тя превърнала столицата си в културен център на цяла Франция и участвала активно в политическия живот, рамо до рамо със съпруга си Луи VII. Нейни са заслугите за засилване на търговските връзки с Контанстинопол, Западна Европа и Йеросалим. Тя е била убеден противник на смъртните присъди и има защо, 1170 г Кентърбърийският бишоп осъдил Томас Бекет на смърт. Последвалите събития изпратили кралицата в затвора. Нищо ново, историята знае още много имена на велики хора, изпратени в затворите. Поредното светило е Изабела от Кастилия (1451- 1504 г). Това, с което тя е известна, освен противоречивата си личност е, че спонсорирала пътешествията на Христофор Колумб. Тя и мъжът й обединили почти всички испански земи в силна държава, но с утвърдаването на католицизма като официална религия въвели инквизицията в Испаня. Много евреи и цигани напуснали страната, а други станали нейна жертва. Противоречиво семейство… наистина.
  До тук почти всички велики жени са участвали в управлението заедно с мъжете си. Колко са техните заслуги е трудно да се докаже, какво да се прави, кралете са държали по-здраво жезъла, освен ако се обърнем към анегдота, кой е глава на семействово и кой крепи и движи главата…..
За английската кралица Елизабет 1-ва (1533-2603 г) сме сигурни. Тя сама си “движела нещата” и явно е била много всеотдайна на работата, затова никога не се е омъжила. В историята влиза с името Девствената кралица. Тя побеждава Великата испанска армада и постепенното измествана Испания, като най-голяма морска сила. Тя въвежда Ренесанса в Англия и установява протестанството в страната. Кралицата поддържа лични връзки с Шекспир и Спенсър. Нейното царуване се увенчава с името “ Ерата на Елизабет”.
     Мария Тереза (1717 - 1780) идва на власт, като регент на сина си, след смърта на съпруга й Йозеф втори. Пруският владетел Фредерик втори отказва да я признае. Каква наивност от негова страна. Не се застава пред умни и властни кралици, макар да си обединил около себе си Бавария, Саксония и Франция. Мария Тереза приключва войната с много икономически и политически ползи за империята си. Тя засилва военната и политическата й мощ, основава Кралската академия за наука и литература в Брюксел, стимулира образованието и спонсорира медицинските заведения и техните научни изследвания.
Една пруска принцеса, родена на територията на съвременна Полша, била изпратена в Русия на 14 г. Тя изучила безупречно руския език, приела източно православната религия, след което я оженили за психически неуравновесеня Петър 2. Едва на 35 годин, след смърта му, става Екатерина Велика (1720- 1796 г). За 34 години по подобие на Петър Велики и Царевна Елисавета, кралица Екатерина продължава европеизацаията на страната, въвежда реформи и създава народното събрание - Дума. Собственоръчно написва огромен алманах от закони и правила за управление, който е надминал управленческите знания на много европейски монарси и още повече скромните възможности на руските народни представители. Поради това той така и не изпълва прадназначението си. Волтер, с когото Елисавета години поддържа тесни връзки, дава изключително висока оценка на алманаха. Екатерина Велика споделя своите литературни интереси и с Дидро. Когато, поради бедност, той продава богата си библиотеката от авторски книги, императрицата я купува и я оставя до живот в негово владение. След смърта му я пренася в Ермитажа, където е до днешни дни. Там са и стотици картини и цели колекции на известни европейски художници. Кралицата е поръчала да се направи специален канал от Нева до Ермитажа, където лично е проверявала дошлите пратки от картини. Екатерина Велика разширява империята до Черно море и част от Северна Америка. Слава Богу, че не е достигнала Босфора, което е било нейната мечта. Представяте ли си, България след 50 години под руско влияние, а ако бяха още 300 отгоре?
Намерих един отпечатък ( не знам дали е автентичен) от статия на Георги Раковски, в която той съветва българите много да се пазят от Русия. Колкото пъти тя се е домогнала до нашите територии, все е било продиктувано от великоруски шовинизъм…
Хубавицата Екатерина имала подчертан интерес към красивите млади мъже, много от които са получили богато възнаграждение за своята всеотдйност.
Кралица Александра Виктория ( 1819 - 1901 г ). била държавен глава на най-широката колониална империя, която се простира на 5 континента. Тя е призната за най-всевластната жена на своето време. Кралицата е управлявала 63 години империя с население около 450 милиона. Тя е жената, владяла трона за най-продължително време на света. Виктория живее в политически период, в който монархията има по-скоро символично значение, но въпреки това, със своята политическа активност и високи морални ценности, кралицата остава след себе си “Викторианската епоха”, характеризирана с провъзгласяване на акта за освобождаване на робите в колониите. В Англия подкрепя парламентарната работа за намаляването на работния ден и правото на жените да гласуват. Поради широките си връзки с Европа, Виктория получила прозвището “стара майка на Европа“. Голяма част от нейните 37 оживяли внука били там. Тя е първата английска кралица посетила Испания. Заедно с принц Алберт разменили визи с Наполеон 3-ти, след Кримска война. Неините кореспонденции с министри, държавници и други документи ( тя пишела по 2500 думи на ден) са издадени в 120 тома. Едва тогава обществото разбира повече за нейната широка политическа дейност. Името на кралица Виктория носят столицата на Сейшелските острови, столицата на Британска Колумбия, голямото африканско езеро и водопад, двата австралийски щата Виктория и Куинсленд. Какво повече може да се очаква от съдбата.
Преди години, когато ходих в Китай, писах за китайската кралица Доуагар Сикси ( 1835- 1908 г). По време на нейното царуване, в резултат на опиумната война, западното влияние и тайпенското възстание в страната царял хаос. Сикси ограничила достъпа на европейското влияние, но след като това не помага нейният племенник въвел 100 дневна реформа, за да го възстанови. Сикси го изпраща в затвора, но по-късно сама тръгва по неговия път. За 60 годишно царуване не е направила толкова много, колкото някои други кралици, но е оставила след себе си красивият Летен дворец край Пекин, който имах щастието да посетя.
По случай 60-тата годишнина на кралица Елисавета чухме толкова много за нея и нейното семейство, че е излишно всяко обсъждане. Искам само да спомена мислите на един от водещите политическото предаване на СНН. На реплика на поканен от него гост на предаването, отговорът му беше горе-долу такъв. Страните, които си нямат крале сменят правителства, първи министри и седалища на столицата, но те англичаните, когато се върщали от чужбина у дома знаели, че всичко свързано с властта си е пак там, където е било и преди 200 години. Това им давало сигурност. Е, ако добавим, че Англия е водещата страна на Общия пазар, грижливо опазвана от 2 кралици цели 120 г. и аз се присъединявам към него в името на жените.
В последните две столетия съдбата на нежния пол се усложняна. Без да забравят удоволствията на слабите, те масово се хвърлят в битките на силните. По тази причина, в биографиите на високопоставените лидерки, място за техните семейства се ограничава до ролята, която то играе в кариера им.
 Маргарет Тачер казва, че професията на Първи министър е много самотна, защото не може да ръководи, ако си сред тълпата. Тя не пропуска да отдели на съпруга си дължимата благодарнист, затова, че с човек като него никога не била сама.
    Тачер както и  Меркел са дипломирани химички, отдали се на политическа кариера. Интересно, дали в процеса на научната им кариера, наблюдението на малките невидими и прикрити обекти не развива способността им да разгадават забулените и преоблечените мисли на политиците около тях? 
Аз съм голям поклонник на Тачер, драго ми е да чуя всяко нещо, свързано с дейността на тази смела и високо интелегентна жена. Не напразно тя е удостоена с най-високи отличия като титлата Баронеса, дадена лично от кралицата, Президентският медал за Мир, най-високото гражданско отличие на САЩ, Орден на цар Димитър Звонимир - от сръбското правителство и много други звания и почетни номинации.
Имам чуството, че нашият век се приближава бавно към матриархата. Не е ли достаръчно да кажа, че от 1974 г насам 28 жени са били, или са на президентския пост и сега, още 6 са кралици или генерал-губернатори, и още 22 - първи министри? Случайно ли е, че сили като Европейския съюз, Великобритания, Германия, Бразилия, Индия, Аржентина, Швейцария, Австраля, Дания и Индонезия имат президентки?
  За изключителните си заслуги в опазване целостта на Европейския съюз и еврото Анжела Меркел е класирана на първо място в ранглистата на престижното списание ФОРБС, вече втора година. След нея е държавният секретар на Съединените Щати, Хилари Клинтън с признание на дипломатическите подходи, при разрешаване на кризисните моменти в световната политика. Бразилската президентка Дилма Русеф (баща и е български емигрант) е класирана на 3-та в света, за своето успешно ръководство на бразилската икономика, 8-мата икономическа сила в света. Тази класация се базира на влиянието им в обществения живот, на количеството пари, което контролират и присъствието на името им в медиите.
Изкушавам се да надникна в бъдещето, представяте ли си, ако Меркел и Русев се задържат и след 4 години на президентския пост на САЩ дойде Хилари Клинтън, както се чува?
Тогава 5 от най-големите сили на света ще се ръководят от жени?
  Съжелявам, че този материал няма снимки, но предложих достатъчно фактически материал от различни източници, а и никой от гореспоменатите личности не ме покани   за лични впечетления и фотографии.