Пустините

           

                                                        

 

                                           

Пътуваме с кола през пустинята Сахара от Асуан към Абу Симбел Темпъл. Пясък, слънце и безнадеждност изпълват душата ми. По пътя виждаме един оазис. Това е оскъдно местенце в сухата шир, където вживителната сила на водата разкрива безкрайните възможности на пустинята. Сякаш то е част от огромна компютърна памет, която трябва да отвориш, за да видиш колко много шансове за живот се крият в нея. И... ключовата дума е ВОДА – тази на големите подземни ресурси в Сахара и на реката Нил.

 

                                             

Колко жалко! Някъде безнадеждната пясъчна шир започва от брега на реката. Само изсъхнали стебла на палми и храсти напомнят за изобилната зеленина, а преди хилядолетия голяма част от територията на Сахара е била покрита с гори.

Какво ни казва природата? Как да оцелеем или как да ликвидираме още  гори, да пресушим още реки, да произведем още огромни количества некачествени продукти, за  да живеем по-охолно и да ядем, да ядем и ядем, докато се самоунищожим?

Какво да кажем за арабските  страни? Какъв по-добър пример от Дубай за успешната борба на хората с пустинята?

                                                    

         

С едната ръка безжалостно и безотговорно да взимаме от природата, а с другата да даваме, но какво и колко? Има ли възвръщаемост? Можем ли да върнем ледените шапки на полюсите и да се спасим от наводнения и урагани. 

Могат ли хората да използват разумно водта на пустините за своето собствено оцеляване?

 

                                               

Разбира се, 1970 г  в Либия е реализиран  голям селскостопански проект. Край град Куфра, юго-източна Либия е разпаложен в 48 километров оазис. Богатите подземни водни ресурси са позволили да се изградят кръгови поливни състеми с диаметър 1 км. Мащабността на съоръженията впечатлява с размерите си и се вижда даже от космоса. Казват, че там била житницата на Либия.  

 

От язовира Хувър дам, изграден в планините между американските щати Аризона и Калифорния се е проточил канал с бистра синьо-зелена вода. Той стига чак до няколко милионния Финекс в Аризона и околностите му. Подозират ли жетелите на града и щастливите фермери, че тяхният живот и реколта им са  загубени,  ако вживителните водни струи спрат? Пустинята е толкова близко, готова да покрие всичко отново.

Аз съм оптимистка и не вярвам пясъците да  погълнат нови територии плодородна земя. Не мислимо  е нашите пра-пра-правнуци да танцуват бедуински танци и да ядат по няколко фурми на ден.

Ние знаем ключовата дума, която превръща пустините в рай. Ако трябва ще я сменим, но ще спасим света за поколенията. Ние трябва да възстановим това, което сме унищожили. Това е наше задължение.

Surprise

                                                               

                                                  

      

                                         

During our trip in Egypt we were lucky to see one picturesque Nubian village situated on the bank of Nile River some miles sought ofAsuan. First we have visited a small island with beautiful Tropical Park that was on the middle of the river.

I haven’t expected to see houses like these in the Nubian village where the ruffs, the colors and the interior of vendor’s house were so strange and exciting.

 

                                                        

 

 

                                                            

 

 

The woman-vendor used her own home as a store. Visitors were welcome to go around the building, to look at all rooms and stores.

In one side of the large living room was the exposition of all things for sale. Visitors could take a cup of lotus tea have a conversation with the lady-vendor and choose some of masks, dresses, shawl or statues. This family also sales animals like camels, cows and…little crocodiles. I have held one suit baby-crocodile in my hands taking care not to touch his mouth. The picture was done from the own+erer of the house....

                                                          

Walking down the only horizontal street I was thinking about this strange village - if the houses were so pretty, why the yards and streets were so ugly?

There were not any tourists around here and the villagers were surprised to see me alone in their place. It was time to join my husband and our guide. Here the dark comes very fast and the streets don’t have any light. It is time to take the boat and go back to the ship.

Каква изненада

                                                                 

                                                                  


„                         

                            

Преситихме се от огромни сгради и статуи. Тези фараони  не са знаели граници, за което безкрайно им благодаря. За разтуха избрахме разходка с лодка  до едно нубийско селце.  Каква необичайна гледка.

Една хубава лодка ни понесе срещу течението на Нил, на юг от град Асуан, където беше пристанал нашият кораб. Първо спряхме на не голям остров, превърнат преди десетилития в богата тропическа градина.Сега тя е предоставена на населението от Асуан и се подържа грижливо. 

 Естествено, най-амбициозните посетители са хубавите весели деца, които с радост позират за снимки и не ни оставят на мира, докато не получат парички.

Малкото нубийско село е на стръмния бряг на реката и за съжаление няма никаква растителност. Това, което ме плени са къщите. Все едно, че влезнах в чудния свят на Дисни.

Заведоха ни в къщата на най-престижната търговка, която много практично върти бизнеса си в къщи.

                                                                      

 Посетителите разглеждат всичко наоколо, даже могат да посетят всичките стаи и да се качат на терасата на покрива. Естествено, всички експонати са наредени в единия край на гостната и докато си пиете чая, можете да обсъждате покупките и да се пазарите. Свободна търговия.

                                        

Нубийците са големи търговци, продават ръчно изработени дрехи, украшения, различни пособия и животни Едно не разбрах, защо продават крокодилчета. Мъчно ми стана за големите индивиди, затворени в тесни шахти ден и нощ. Аз подържах едно мекичко бебе-крокодилче. Неговият господар каза, все пак да не пипам устата му. На снимката съм без глава, но така ме снима домакинът.

         

                                                     

След като огледахме синия дом на нашата гостоприемна домакиня, обиколихме това странно селище, осеяно с шарени къщи с куполи. То е ясно защо са те. Слънчевите лъчи падат под ъгъл върху такива покриви и освен това в помещението има повече въздух. Защо всички не строят така?




                                                         

Не съм се интересувала от историята на този древен народ, който населява земите на Горен и Среден Нил.Той съществува от 7000 пр. новата ера. Историята на нубийците се преплита с тази на фараонския Египет. Александър Велики, обезпокоен от растящата сила на такъв съюз изпраща армия да ги покори. Уви, губи битката и подписва мирен договор. По-късно идват римляните и най-накрая с династията на Мурад Али започва ислямизирането на нубийците. Ето от къде идва нубийската архитектурата.

                                                                

                         

Необясним остана за мене безпорядъкът на селището. Хубавите къщи са разхвърлени нагоре-надолу, а дворовете изглеждат, сякаш са изоставени терени.

По единствената хоризонтална улица има сергии, отрупани със стоки, но не видях нито един купувач.

Увлечена в своите проучвания неусетно се отдалечих от мъжа ми и водача. Сигурно туристите не идват често тук, защото усетих учудените погледи на околните.

                                                                                                       

Не е лошо да потърся по-надеждна компания. Тук се стъмва изведнъж и ...няма улично осветление.