Каква изненада

                                                                 

                                                                  


„                         

                            

Преситихме се от огромни сгради и статуи. Тези фараони  не са знаели граници, за което безкрайно им благодаря. За разтуха избрахме разходка с лодка  до едно нубийско селце.  Каква необичайна гледка.

Една хубава лодка ни понесе срещу течението на Нил, на юг от град Асуан, където беше пристанал нашият кораб. Първо спряхме на не голям остров, превърнат преди десетилития в богата тропическа градина.Сега тя е предоставена на населението от Асуан и се подържа грижливо. 

 Естествено, най-амбициозните посетители са хубавите весели деца, които с радост позират за снимки и не ни оставят на мира, докато не получат парички.

Малкото нубийско село е на стръмния бряг на реката и за съжаление няма никаква растителност. Това, което ме плени са къщите. Все едно, че влезнах в чудния свят на Дисни.

Заведоха ни в къщата на най-престижната търговка, която много практично върти бизнеса си в къщи.

                                                                      

 Посетителите разглеждат всичко наоколо, даже могат да посетят всичките стаи и да се качат на терасата на покрива. Естествено, всички експонати са наредени в единия край на гостната и докато си пиете чая, можете да обсъждате покупките и да се пазарите. Свободна търговия.

                                        

Нубийците са големи търговци, продават ръчно изработени дрехи, украшения, различни пособия и животни Едно не разбрах, защо продават крокодилчета. Мъчно ми стана за големите индивиди, затворени в тесни шахти ден и нощ. Аз подържах едно мекичко бебе-крокодилче. Неговият господар каза, все пак да не пипам устата му. На снимката съм без глава, но така ме снима домакинът.

         

                                                     

След като огледахме синия дом на нашата гостоприемна домакиня, обиколихме това странно селище, осеяно с шарени къщи с куполи. То е ясно защо са те. Слънчевите лъчи падат под ъгъл върху такива покриви и освен това в помещението има повече въздух. Защо всички не строят така?




                                                         

Не съм се интересувала от историята на този древен народ, който населява земите на Горен и Среден Нил.Той съществува от 7000 пр. новата ера. Историята на нубийците се преплита с тази на фараонския Египет. Александър Велики, обезпокоен от растящата сила на такъв съюз изпраща армия да ги покори. Уви, губи битката и подписва мирен договор. По-късно идват римляните и най-накрая с династията на Мурад Али започва ислямизирането на нубийците. Ето от къде идва нубийската архитектурата.

                                                                

                         

Необясним остана за мене безпорядъкът на селището. Хубавите къщи са разхвърлени нагоре-надолу, а дворовете изглеждат, сякаш са изоставени терени.

По единствената хоризонтална улица има сергии, отрупани със стоки, но не видях нито един купувач.

Увлечена в своите проучвания неусетно се отдалечих от мъжа ми и водача. Сигурно туристите не идват често тук, защото усетих учудените погледи на околните.

                                                                                                       

Не е лошо да потърся по-надеждна компания. Тук се стъмва изведнъж и ...няма улично осветление.