Из резервата Тортугейро, 2

По цял ден пътуваме с лодки из Канао Чикуеро, Мора, Харолд и някои лагуни, за да видим много тропически птици и животни. Съвременните ловци не стрелят, те снимат, затова животните изобщо не се страхуват. С лодките се доближаваме до тях,  те ни оглеждат, както и ние тях. Естествено, едрите животни си седят денем в гората, но различни маймунки  - паяк-маймуни, катерички-маймуни  и
белоглави капучино скачат по дърветата. Видяхме и 1-2 спящи ленивци. Това е най-грозното млекопитаещо, което съм виждала. Hапомня ми зa косматия герой от филма Звездни войни - Чубака. Ленивецът си седи на дърветата и яде листа. Много рядко се движи и още по-рядко можеш да видиш лицето му, нали е грозен, защо да се показва.
Голямото забавление в резерватите е да гледаш крокодили и каймани. Тук някои могат да стигнат 7 метра. Местните хора знаят техните места и ни завеждат там, “да ги храним“. Като наближихме районите, където се подвизават,  водачът ни поръча да сме тихи, да не се подаваме от лодката и да си държим ръцете вътре. Да, виждме ги да се навъртат наоколо и защо, чакат си закуската. Приближихме брега, младежът, който дойде с нас, слезе във водата и започна да пляска по повърхността й с големи пaрчета месо. Веднага един лакомник се приближи и заподскача над водата, за да достигне месото. Това упражнение му беше много добре познато. След като си хапна  една кокошка, той се повъртя дружелюбно около младежа и се оттегли, нали утре закуската ще дойде пак. Повтаряме забавлението и на други места. Накрая смелчагата получи богати бакшиши, разбира се, трябва да има пари за риска и за крокодилското угощение. Пообиколихме околните лагуни, за да се покажем на още много различни птици и влечуги. Прибрахме се вечерта гладни и пълни с впечетления.
Както крокодилите, ние имахме за вечеря истинска кокошка и риба, отгледани на свобода. Съвсем различни на вкус и много апетитно приготвени.
Хората на източния бряг на Коста Рика са се преселили тук от Ямайка. Довели са ги, за да строят железопътната линия, която след половин столетие била разрушена от зeмeтресение. Правителството до скоро не им е позволявало да се разселват из страната. Както техният английски, така и испанският им е провлачен. Гласовете им са гърлени и като ги слушах имах чуството, че пеят. Създали са си тук свой свят, който оцелява благодарение на туристите и опазването на резервата. Някога са се прехранвали с лов na зелени костенурки. Сега ги опазват и преследват бракониерите.
 Времето излетя шеметно. Винаги е така, когато ти е най-приятно, трябва да си тръгнеш. Ех да можехме да поживеем тук един месец.