Дубай е първата арабска страна, към която проявявам интерес, като се изключи опитът ми да преподавам в един алжирски университет. Добре, че не стана, нямаше да отида в Мозамбик.
Славата на красивия модерен Дубай
се носи по ефира от години. За мене остана само да се възхищавам, че дойдох в
града на бъдещето. Тук се срещат два века,
21-вия век, смело навлиза и подготвя всичко за времето, когато
приходите от петрола постепенно ще трябва да се заменят с тези от туризъм. Чест
за шах Мохамед Бин Рашид бин Мактоум са прогресивните разбирания, с които
ръководи Дубай и цялото обединение от 7-те емиратства. Това се вижда не само в
смелите инжинерни проекти, но и в
естетическа стойност на създаденото. Помислено е за всичко от
комуникации, до многобройните забавления. Жилищно строителство, транспорт и
всички атракции за живущите и посетителите. Покрити и закрити плувни басеини се
редуват с покрити микро-ски райони,
автомобилни писти, хиподруми, морски турове, нощни заведения и стадиони – всичко. Само имай
пари, ще ти се предложат всякакви
удоволствия.
Чуждите инвестиции са добре дошли
за реализитане на нови идеи.
Градът започва от пустинята с
големи групи блокови жилища за по-малко платежноспособните. Оттам има връзка с
метрото. Няма грозни стари постройки и струпвания на боклуци. В един апартамент
могат да живеят много, или малко квартиранти, според парите си.
Всеки, който иска да работи в
Дубай подава документи за 30-дневно пребиваване, ако го удобрят - остава.
Местното бедуинско население е около 30%, останалите са емигранти. Чужденците
могат да работят колкото пожелаят, но те никога няма да станат поданници на
тази страна, само ще работят за нея, при добро заплащане. Колко просто, подписваш молба за виза и още от
този момент знаеш до къде те пускат.
Защо? Защото петролът извира в бедуинската земя само за бедуините и
само малобройното бедуинско население е субсидирано. Безплатно образование,
медицинска помощ, безплатни жилища на
младоженците, работа и пр. Има едно важно изискване, обаче, в жилите ти трябва
да тече чиста бедуинска кръв. Познатата схема, ожени се за американка и след 5
години получаваш паспорт, тук не работи.
Както се полага направих необходимото проучване за
сигурността, нормите на поведение и облеклото на слабия пол, изисквани в арабското общество.
Изчетох ги прилежно и макар да се съмнявах, тръгнах за там с 4-5 ризи с дълги
ръкави и широчки панталони. Не се
изненадах, когато още на летището половината жени бяха облечени в леки
европейски дрехи. Тук е лято , ето един добър повод да си подаря някоя и друга
тениска.
Пропуснах да направя нощни снимки
на града и летището при кацане, но хубавите гледки във фоайетата компенсират. Те са просторни,
окичени с арабско разточителство, но не без вкус и чуство за мярка, чакат ме
готови да ги снимам.
Първите ни впечетления са от
нощен Дубай и това, което хващаме са широки булеварди, хубави високи сгради и
малки зелени площи наоколо. Ние пристигаме късно вечерта и трябва да се
задоволим с толкова.
Нетърпението ни е огромно и
въпреки, че нашият „туър бой” Хосан и
шофьорът му ще дойдат в 9 ч, ние сме навън един час преди
това и оглеждаме района. Няма смисъл, хубавото е напред.
Уточняваме маршрута и потегляме
за градската обиколка с много спирки.
Първо ще минем по хубавия
булевард Шейх Заид Роуд, където са най-красивите градски небостъргачи.
Крайната ни цел е световно известният Бурдж Ал Араб хотел. Не само защото е 322
м висок и защото е на изкуствен остров, но защото външният му вид символизира старите
арабски кораби. Платното на хотела е от
тефлон с нишки от файбърглас. Високо е колкото самата сграда и е осветено
денонощно отвън и отвътре, оставам фантазията ви да довърши описанеито.
От 60-те етажа на хотела само
28 са заети с 202 двуетажни луксозни
студия. Офиси, ресторанти, кафенита и салони запълват останалото пространство. Не
смея да ви кажа, че за една нощувка ще ви трябват 1000 долара, защото тя ще е
супер. О, ако тази цена ви смущава със скромността си, тогава може да си
ангажирате „роял студио”, малко по-скъпичко – 28,000 долара за вечер, но
каква вечер ще бъде.
Вътрешното фоайе ( атриум) е
доста височко, 180 м. Не го видяхме естествено, затова се питам каква ли красота
и разкош предлага щом е в 7 звезди хотел. Все пак видях едно-две ДВД-та, за да
уточня пониятията си за арабско разточителство. Белите парапети на вътрешни
балкони ограждат цилиндричния атриум. Много позлатени колони пресичат тази
белота и се издигат с метри нагоре.
Декоративни растения и хубави фонтани се грижат за свежрестта на въздуха.
Мебели в ориенталски стил оформат интимни кътчета за отдих и чаша чай.
Ресторантите и кафенетата, са разположени дискретно в страни.
Един от многото ресторанти е на издадена платформа над
Персийския залив, хеликоптерната площадка - също, за да не се хаби място.
Хубаво гнезденце, да ти е драго да изкараш няколко дни край брега на Персийския
залив.
Масовата публика туристи, от която
сме и ние, снима само от вън, ако не желае да плати в хиледарки за нощувка или
ресторанти. При това, не всики, който има пари може да си го позволи. До кулата за наблюдение се стига със скоростни асансьори. Записването става 1 месец предварително. Ако си нетърпелив, може и веднага срещу няколко стотарки в долари.
До хотела се стига по специално изграден път.
До хотела се стига по специално изграден път.
Хотелите Буржи Ал Араб и Джумейра
Биич са на морския бряг, който някога се наричал Чикаго. От далече хотелът Джумейра
биич прилича на огромна застинала морска вълна. Целият е облечен в стъкло с
цвят на на морската вода и те кара да
мислиш, че ако не са белите рамки, всеки
момент тази огромна структура ще се пръсне на хиляди изкрящи капки.
От там се насочваме към двата изкуствени острова, които имат форма на
палмово дърво. За тях са използвани около 100,000 кв. кб. м камъни. Ние ще посетим Палм Джумейра.
Там, краи брега на Палм Джумейра се е разстлал и огромният хотел Атлантис, с многото
си градини, водни площи и игрища, които допълват лукса на комплекса. Сред
зеленината му има място и за десетки
ресторанти и кафенета.
Тъй като стандартът е вече
вдигнат достатъчно, ще допълним хубавите си впечетления в богатския квартал Джумейра,
където е царството на най-богатите къщи и колите от ”сой”. Вместо в тях очите
ни са вперени в друго - Джумейра Моск.
Чудесна е, въпреки силното слънце, тя не заслепява. Мекият бял пясъчник, от
който е изградена се сливат с облаците в далечината. От ъгъла, от който избрах
да гледам джамията с двете минарета и
куполите, тя прилича на космически
кораб, който се приземява.
Неможем да влезнем вътре, само
мохамедани могат да я посетят. Не тъжа много, защото бяхме компенсирани с
посещение на джамита Шейх Заид Моск на следващия ден.
Когато видях Тач Махал, мислех,
че съм видяла върха на ислямската скулптура, че това разточителство на изящни
мраморни колони, рамки на прозорците и орнамении по стените, могат да се видят
само там. Не, мащабите, по-голямата простота, великолепните полюлеи от
сваровски кристал, огромният персийски килим, разстлан на цялата вътришна площ
на джамията и най-вече инкрустациите от полускъпоценни камъни по белия мрамор,
това е замайващо. Да видиш огромни пространства изваяни с цветя по стените е
чудесно, но да ги видиш и по блестящия под, о това вече беше много. Опитвах се
да не стъпвам върху нежните бледо розови и жълти лотоси и зелените лияни. Имах
чуството, че ще ги заболи.
Какви витражи видях, още са пред
очите ми. Полупрозначни гълабово сини, сякаш замръзнал скреж, други с нежно изваяни цветя. Не спират светлината, а я
правят мека и спокойна.
Въпреки многото хора се чуствам сама, защото вътрешното пространство на
джамията е огромно. Сводовете се издигат някъде високо над нас в млечната белота на мраморния купол, където мога да
витя само с мислите си.
Всъщност, защо сравнявам мавзолея
Тач Махал с джамията на Шейх Заид? Те имат различно предназначение, въпреки
сходството в архитектурата. Правилно е да съпоставя великолепната джамия с един от най-хубавите хиндуиски храмове Суминарайан Акшардхам в Индия, с парижката катедрала Нотър
Дамр, или с истамбулския храм Света София. Това са върхове на човешкото творение,
създадени от вярата на хората в божества през различни епохи. Всеки от тях
блести със своята красота и богатство, преживяла съм удоволствието да ги вида,
те са несъвместими.
Дубайци обичат да правят сензации, както например това, което те са направили миналата година за Валентайнс дей. Представете
си 72,000 кв м площ, покрита от 45 мил.
цветя. Естествено в горещините, когато температурите се качат до 40° и повече
тя е била затворена. Беше хубаво да я видя, но не съм била в този сезон.
Замислили ли сте се каква е
силата на рекламата. Какво ще търси Валентайнс дей в Арабската страна Дубай? Мохамеданите,
които се избиват за едната вяра, да зачитат деня на свети Валентин с всичките му подаръци и
ритуали. Тогава кой е по-силен, религията или търговският интерес? А в съседство
другите араби се бият, за да пребъде не тази арабска вяра, а другата, не суни,
а шиити. Не може ли и двете, щом е в името на по-лесния и спокоен живот на
вярвящите?
Ще ви отведа на две места, където
търговията върви със и без празници. Голям квартал от стари, предимно
едноетажни магазини се е разпрострял покрай брега на Дубай Крик. Магазините са групирани според
характера на стокие, които предлагат. С
най-голяма популярност се ползват пазарът за злато и пазарът за подправки. За
първия вместо обяснения ще предложа няколко снимки на витрини. Из втория се
разходихме с удоволствие, вдишвайки екзотичните аромати на различни изсушени
растения.
Аз като българка, където и да отида да живея подправям храните си магданоз, копър и джоджън,
независимо какво име носят в тази страна, но не се отказвам и от нововъведения.
В кухнята ни има малки опаковки, който търпеливо чакат моето воображение. Обогатихме ги с арабско къри и сафрон. Всички
престижни рецепти го включват. Той е много скъпа подправка, която се добавя към
храната в малки количества. За да не нарушим традицията и ние си купихме. За
съжаление го забравяме, когато има гости, а когато сме сами не си струва да се
хаби за хора, които не поставят храната на първо място.
Какво е сафронът ли? Сухи тичинки
на лилав минзухар. Много страни го произвеждат, но арабските страни и Испания
са известни производители. Пресметнете колко цветове трябва да се наберат и
изсушат само за 1 грам сафрон. Подправката
може да се купи на прах или да използва екстракт от зехтин.
Потънали в разглеждането не
обърнахме внимание, че обедното слънце не ни жали, а нашата разходка е стигнала
до средата. Ако вземем такси, пак ще гледаме улици и къщи през прозорците. Преглъщаме и тръгваме пеша. Разхлаждаме се тук-там в
някои и друг магазин и кафене и продължаваме оглеждането, обсъждането и
снимките. Накрая спраме в едно магазинче за напитки и плодове и купуваме диня,
грозде и вода, защото сме изсушени. Поемаме към хотела плътно прегърнали
големите студени бутилки, хрупайки сочното, сладко грозде.
Нуждаем се от душ и почивка,
защото надвечер ни чака интересно преживяване.
Предсти ни вечерна разходка с корабче-ресторант по изкуствения
канал Дубай крик. Това надмина нашите
очаквания и заслужава повече внимание.
No comments:
Post a Comment