За жените от третия свят

           Винаги ме е вълнувал въпросът  за  неравноправните жени. Аз ги наричам така, а дали те се чустват онеправдани е друг въпрос. Мисля, че за да стигнеш до потребност от равноправие в днешния век, ще трябва да изминеш много бързо пътя, който жените от напредналите страни вече са извървяли за столетие.

        През моите 40 годинишни обиколки аз съм пребивавала за по-дълго време само в България, САЩ, Мозамбик и Ангола. За по- кратко време съм посетила и други страни, където има мохамедани, като Индия, Китай,Тайван и др. Напоследък бях в Дубай и Израел. По този повод ми хрумна да споделя многобройните  епизодично събирани впечетления за  жените там. Подбрах изброените страни за дискусята съзнателно, защото видях в тях  различна форма на неравенство.

Бях дете, когато за първи път в град Шумен видях забулена жена. Работеше в банята и се казваше Емине. Мама не ми обясни много и аз останах  с впечетлението, че това е групово име за жени,които крият лицата си – еминета. Попитах по детски защо се крият, грозни ли са или се стрхуват от нещо. Най-после получих необходимите обяснения.

          Помните  ли проницателните зелени очи на афганистанското девойче Шарбат Гулa, името ѝ на пащу означава сладководно цвете? Преди едно десетилетие често  гледахме на телевизионните екрани и на една от кориците на списание Смитсониян, обезпокоително силните очи, вперени в нас. Шарбат изчезна някъде за дълго.

            След няколко години един журналист я откри и я снима. Толкова беше променена, че трябваше да се направи ретина-тест, за потвърждение автентичността на снимката. Нямаше ги вече тези очи-прожектори, от фереджето надничаше с безразличие изморено повехнало женско лице. Струва ми се, че единственото, което  прие от фондацията,  беше субсидии за образованието на сина си.

           Преди 2 години  друг случай привлече световното внимание, малката пакистанска ученичка Малала Юсафзай, наела се с непосилна задача за възрастни. Това надрасло годините си момиче се възстанови от тежките операции и психическата травма, след опит за убииство ѝ. Целият ѝ живот изцяло е отдаден на каузата - право на образование за авганистанските и всичките момичета на земята. Списание Тайм я класира сред 100-те най-влиятелни личности през 2013-та година. Малала получи  ред други отличия, между които и предложение за Нобелова награда.

           Това са  само два примера за съдбата на две същества, поставени при ексртемни ситуации. Питам се, колко ли време ще  трябва на тези като Шарбат да достигнат мисленето на малката Малала?

         Аз видях  различни форми на неравенство сред различните слоеве на населението.  Богатите жени в ориенталския свят живеят в разкош, но извън дома си, те пак стават  черни сянки. Гледах ги в Дубай да излизат от скъпи коли. Из под широките черни ”плащове” за момент се мярват луксозни дрехи и скъпи обувки, но само толкова. Добре, че много малко от тях крият лицата си. Как се издържа при тази жега? Срещах  ги да излизат с пакетите от скъпи магазини. Вждах  ги седнали в скъпи ресторанти и кафенета, но това стига ли им? Смятам не, виждаме вече голяма част от тях, загрижени за правата си.

            Да си призная, не можах да разбера, как тези с покритото лице си пият кафето на общиствено място. За мене не лесна съдба да живееш „под фередже”,  но мюсюлманките от поколения са така. Защо ескимоските да се обличат в дебели, топли кожи, за да се спасят от измръзване, а  жените от предимно пустинните страни да не са покрити целите, за да се предпазят  от слънцето и сухия пустинен вятър?  Ако се задълбочим в религиозните традиции, ще видим, че много от тях следват хигиенните правила, но да не забравяме че  сме вече в 21-вия век, до кога? Не се ли попромениха жизнените условия достатъчно, за да се премине към по-практичното?  В крайна сметка, кой трябва да решава, такива като мене или самите мюсюлманки?   Четох някъде наскоро,че  те харчели най-много пари за козметика, но за какво им е под фереджетата?

            Какво чустват тези жени, като гледат някоя сънародничка до тях облечена в лека, елегантна дреха, открила хубавата си  коса, каквато само ориенталките могат да имат?        

             Моя приятелка преди години беше на конгрес в Кайро и колежките ѝ я поканили на женско парти в една къща. Още в момента на влизането си египтянките захвърлили черните одежди и се превърнали в елегантни европейки. Тогава? Защо им се натрапват тези норми?

             Да отидеш да се молиш в храма,  да те отделят от съпруга и израстлите ти синове и да гледаш света през дървени решетки. Преди 100 години, приемам до някъде, но сега? Да нямаш право на обществени изяви, на образование, да караш кола и колко ли още ограничения?

            Всъщност, мъжете може и да са прави. В социалистическа България имаше купища неща, които не понасях, но за едно свалям шапка. Наследството от турското робство да се подтиска жената, беше ликвидирано.  Знаете какво се случи, работливата, издръжливата и в никой случай не по-малко умна част от българите показа какво може. Стигна се до ограничения за защита на мъжете....Определен брой от местата в университетите и много конкурсни длъжности се запазиха за тях. Естествено, когато майката природа се загрижила кой да отглежда децата, дала малко повечко на жените, за да продължава чавешкия род. Както виждам сега, другия пол по идея на Малтус, сигурно, се грижи да прочиства света от агресивните индивиди от мъжки пол. За съжаление, огънят не гори само сухото...

           Говорейки за  мюсюлманските ограничения, трябва само да добавим, че в по-бедните семейства, които често нямат и елементарни условия за живот, скъпата цена се плаща от жените. Да отглеждаш семейство с „доходи „ под нивото на оцеляване, да подържаш домакинство без течаща вода, да виждаш как болното ти дете си отива поради липса на пари за доктор и лекарства тоэа жиэот ли е? И всичко това на главата на жената денонощно. Ще кажете, нищо ново, изприказвани приказки. Така е, каквото било, било, но защо да се връщаме отново към ограниченията, към робията на жените. Къде са мъжете в този момент? Бият се..... в Африка и Близкия изток. Как може, защо света приема това? 

              Какво отново се задава в мюсюлманските земи? Докато мъжете ще демонстрират, желание за власт и сила, до кога ще развяват пушки? Докато убиват в името на фанатизма, кой плаща? Ако те искат да се убиват, нека, но около тях има жени и деца, има майки, които жалеят за загубените синове.

           Завършваме тази година с 51 Мл души бежанци, от които по-голямата част са жени и деца, жертва на верски фанатизъм, как ви се струва това?

            Започнахме с дрехите и стигнахме до жестоката истина, мюсюлманите се подлагат на взаимно унищожение и най-скъпата цена се плаща от тези с фереджетата и децата, е до кога?