Мелбърн - царството на туристите

                         

 Туризмът носи сериозен приход на австралийското население. Конкуренцията между хората в този бизнес ги е направила експерти. Не е ли смайващо, че през 2004 година 7,6 милиона австралиици и 1,88 милиона чужденци са посетили близо 4 милионния Мелбърн. Кога ли спят тези граждани, за да могат да изхранят, обслужат и приютят такава вълна от гости. В едно се убедихме, природата им е дала достатъчно храна и вода, а за къщите жителите се грижат неуморно.

Както навсякъде някои сгради са отстъпили място на по-големи модерни, но тук в централните градски райони видяхме симбиоза на старото с новото. Всяка красива викторианска къща е запазила фасадата си, а зад и над нея са отворили обятияголеми хармонично врастли се нови структуи.

Наскоро край реката е издигнат единхубавец, жилищен блокна 96 етажа. Ако говорим за раздвижени форми на фасадите, това е точната сграда и за който не вярва има снимка. Можеш да си платиш за визита на най-горния етаж и от там нищо не ти пречи да се наслаждаваш на града.

 

 

 

Тези дни видях снимките и причетох за последните деца на многоетажната архитектура. Едното от тях е проект на Дейвид Фишер - жилищен небостъргач, на който 80-те етажа ще се въртят около ост и ще позволят на живеещите 360 градуса гледка за 24 часа. Ще бъдат издигнати в Дубай и в Москва. Втората необичайна педесет етажна „къща”, плод на фантазията на същия шведски архитект, който проектира „Гнездото” – олимпийския стадион в Пекин, представлява призма с форма на перката на акула. Ще се издигне в Париж и за радост на околните жители няма да им прави сянка.

Веднага си спомням за 13-те етажа на един блок от нашите в ж.к. „Младост” и замлъквам. Можеш да си смениш местожителството, можеш да обогатиш речника си с един, два и три езика, но ако си напуснал своята земя след 58-та си година, каквото хубаво и да видиш си казваш, защо ние българите, които също обичаме своето, грижим се за него, умножаваме го, пазим го, защо ние да нямаме хубави, чисти и подредени градове? Къде отидоха приказките за китната, гостоприемна държава на дедите ни? Що за хора-вълци станахме?

 

Цените на мелбърнските жилищата са застрашителни и всичко тук е много скъпо. Да посетиш големите градове на този континент е истинско финансово изтощение, но красотата, чистотата, организираността и приветливите хубаво облечени хора създават ведро и празнично настроение. Ходиш, гледаш, пиеш по едно кафе и сок както всички, а като се върнеш вечер в хотела и си отвориш портмонето, мислиш че се е пробило.

Нещо, което ни смая в Мелбърн, беше Джем Фактори, старата фабрика за производство на куршуми, която е изцяло включена в огромен търговски и културен комплекс. Целият куминът е покрит със стъклен конус. Около самата двуетажна сграда се вият ескалаторите и позволяват тя да се огледа от 3 страни. За своята оригиналност дизайнът на комплекса е получил голяма международна награда.

Аз  обичам да си представям, че съм жител на посещаваните градове и се пренасям напълно в тяхната атмосфера. Тръгвам сутрин мислено с местните хора за работа, търся място за паркиране, тичам до офиса, ям на обед в малките кокетни ресторантчета, които са толкова много на всяка улица, колкото нации има в града.
Мелбърн е наречен австралийската столица на храната. Не стига, че от всяка 5-та врата по улиците се носи благоуханна миризма, но всичките подземни етажи на супермаркетите са заети от хранителни щандове с по няколко маси пред тях. Малките и големи бистра, стълбищата, ескалаторите, асансйорите, всичко е пълно с гладници и можеш спокойно да се загубиш сред тях.
Сръчни, усмихнати азиатци размахват ножове, прибори за готвене и сервиране, подреждат в големи тави камари от пържен зеленчук и тестени, меса, риби и всевъзможни морски животни, подправени с благоуханни източни аромати. Всичко блести, мирише и те приканва. Можеш да видиш и да опиташ това, което си избираш. Храната им е от вкусна по-вкусна и от люта по-люта, ядем я и страдаме от лакомията си.

   Тъй като не сме от хората, които се нуждаят от много храна, ние се отдаваме на кулинарни удовоилствия само сутрин и вечер. Обикновено закуската ни е включена в хотелската нощувка. Всичко е на свободен избор, не се губи време за келнери, така че за не повече от един час след ставане сме готови за целодневно обикаляне.
Добре  е първо да се направи градска обиколка с автобус из центъра и всички интересни обекти, защото това е най-ефикасният начин да се покажат на туристите много неща за кратко време.
 Екскурзоводите  ни отрупват с информация и за нас остава само да проверим в пътеводителите да не е пропуснато нещо. То остава за нашите вечерни посещения, акое достъпно. Това се казва сгъстена програма.

        




Градската екскурзия ни отне 8 часа на колела при не големи престои на различни места, едно от друго по-интересни. Ние се превърнахме в две фигури, които имаха само уши, за да слушат обясненията, крака, за да се придвиждат до желаната точка и ръце, за да държат фотоапарати пред очите си.
Опитът от пътувания ни научи никога да не сядаме заедно в рейса по време на туровете. Единият се залепя на най-широкия прозорец от ляво, а другият от дясно, така броят на снимките се удвоява и почти нищо не се пропуска.
Пред нас се заредиха богато орнаментираните викториански сгради на съдилища, музеи, банки, катедрали и други, докато всичко се превърна в един хибрид с много колони, орнаментирани прозорци и статуи.

Една  малка витринка само остана ясна в съзнанието ми - на магазин за бижута. Никакви ценности не се видяха нито от прозореца на рейса, нито като го огледахме по-късно. Ширината на четири етажната фасада не беше повече от 4 - 5 м. Валцована потъмняла мед покриваше цялото пространство освен витрините от опушено стъкло. Посетителите можеха да го навестят само след предварително уговорена среща, за покупка не по-малка от няколко стотин долара. Този магазин е собственост на една фамилия повече от 100 години.

Свещено място за австралийците е Възпоменателният Олтар - мемориален комплекс, който се издига на хълмнад града. Широките стълбища, тераси иколонади на 3 етажнатасградасе виждатот километри вдъното на един отцентралните градскибулеварди. Мемориалът е построен на два етапа вчест на загиналите през първата и втората световни войни. Не знам колкоавстарлийски бойци са се били поданглийското знаме, но прочетох, че само в периода 1915 – 1918 г щат Виктория е загубил 114, 000 военни.

Тогава Австралия е снабдявалакралската войска и с коне, от които само убитите са били около един милион.
Защитниците на природата не са били активни в тези тежки и гладни години, но сега в мемориала е включен възпоменателен обект и за конете.

Този комплекс е посветен на всички загинали във войните и опазването на мира в света. В централната зала могат да се намерят документи, ордени, снимки, свещенни знамена и всички атрибути на признателност към пожертваните, но едно ме впечетли много. На най-горния етаж на сградата, където е голяматазала от черен мрамор в средата на пода се намирасвещен олтар.

Всеки 11.11 ( ноември) в11 ч. (защото на този ден, месец и час през 1918 г е завършила войната) от една дупка на стената влиза слънчева светлина и попада точно в средата на олтара. Там е написана със златни букви библейската мисъл „Greater love hath no man”.

 

Доста време е отнело на астрономи и математици да изчислят точното място наотвора, но той ще изпълнява функциите си още 5000 г. В случай, че този ноемврийски ден в Мелбърне облачно, се прибягва към помощта на лазерен лъч.
Подобни идеи са реализирани от маите в Мексико и египтяните. Азвидях веднъж такива слънчеви лъчида влизат през витражите на един прозорец на Нотър Дам в 6 ч вечерта, точно когато органът на катедралата засвири божествената си музика.

 

  

 

 

 

Един от оцелялите войници на 23-тият баталион от щат Виктория, който се е бил край Галиполи, е донесъл няколко борови семена и ги посадил около мемориала. Сега там има още 200 възпоменателни бора.

Интересно беше да науча, че маковете били първите цветя, които израстват на бойните полета след битките. От страни на мемориала има червенаограда от стилизирани макове, апред централната постройкана мемориала има червен килимот тях.
Успяхме да разгледахме и великолепнат градина с цветя от цял цвят, която се намира в страни от хълма и е част от признанието, с което мелбърнското населениеотдава чест на загиналите.

-голямата част от парите за изграждане на комплекса са дошли от дарения. Децата са участвували също, като са продавали бисквитите, приготвяни от майките им, защото годините след войните са били трудни. Хъм, а някъде, понякога, някой хора си“самодаряват” от парите, предназначени за такива паметници на признателност…