Летища, част 2

                                                                
                                                   

                       

 

                      Летищата са вратите на съвременните градове.  Преди да си напуснал аерогарата е добре да се огледаш и събереш първи впечатления за домакините. С представата за модерно летище  може да се измерва времето. Ако се започне от бетонните сгради на старите европейски градове и се стигне до леките  мрежести конструкции както  тези в  Хонг-Конг и  Минеаполис, Денвър и много други.  Ако градът е на море, то пистата започва от самата вода и те кара инстинктивно да си повдигнеш краката, за да не ги намокриш, ако самолетът  “случайно” кацне по-рано.

                                                                



                   На летището може да се  каже кои нации са най-честите гости на този град и кои са най-гиздавите самолети. Не знам дали защото най-дългият ми полет беше до Банкок и Хонконг, но там видях най-изписаните самолети -  по тях имаше  цветя, животни,  всякакви хрумвания  сякаш са детски играчки.

 

 

                              

             Когато някой посети повече от десет-двадесет летища представите му се объркват и вече не е сигурен  къде и какво  е видял. Към традиционните изисквания за чистота, организираност на движението, наличие на достатъчно забавления и експонати на изкуството, декоративна растителност и фонтани, се добави  допълнителна - преценка, сигурност.

 

 

           Преди около 40 години на летището в Рим видях за първи път въоръжена охрана.  И до сега са пред очите ми  големите автоматични пушки и напрегнатите погледи на карабинерите. Тогава само те знаеха защо са там. Сега  сме спокойни, ако са наоколо.

           Не знам защо на мене най-много ми допада Хитроу, едно от  летищата на  Лондон, другото - Гетуик, както тези  на Франкфурт, Ванкувьр, Чикаго и Ню Йорк ме притесняват. Трябва да се пренасяш на големи разстояния с транспортни средства и господ знае дали, ако си сбъркал въпреки обилните маркировки, ще успееш да се добереш до своя самолет навреме. На Хитроу мога  да си живея и нищо няма да ми липсва. Храна, вещи, забавления, контакти със света, всичко е на точното място. Метрото от подземието ме извежда до всяка желана точка в Лондон. Мога да се разхождам до тъмно из площади, дворци, галерии и градини. В последния момент скачам в метрото, грабвам си багажа от гардероба, изпращам Е-мейл да ме посрещнат и отпускам уморени кости в самолета. Може би е така и за летищата, които не харесах. То е въпрос на недостатъчна информация и предпочитания.

 

                Най-голямото “летище” на света е държавата Бразилия и най-големият “самолет” е самата столица -  Бразил. Това е голямото им чудо. Да построят столица в средата на джунглата, далече от всякаква цивилизация, да я обиколят с огромно изкуствено езеро и да проектират плана на града като силует на самолет. Ако не знаеш предварително и не гледаш преди кацане, пропускаш единствения си шанс, да видиш от въздуха град-самолет, кацнал на летище-държава.

Централното тяло на “самолета”- фюзилаж  е се състои от  два булеварда с по няколко платна в противоположни посоки,  разделени с широка тревна площ. От двете му страни са всички министерства, основни държавни и градски институции, театър, стадион, катедрали. На  носа на “самолета” са сградите на президентството и парламента, а на опашката - малка  осъвременена реплика на индиански храм на племето, населявало това място. В страни от тях е красива модерна катедрала.

В средата е мемориалът на бразилският президент Кубчек, чиято смелост и амбиция успява да засели в сърцето на джунглата около шестстотин хиляди души и да премести там  международната дипломация и цялата държавна администрация.

             От двете страни на фюзилажа, на крилата са разположени хотелите - от ляво и жилищните сгради - от дясно. Площта е огромна, всички сгради имат модерна архитектура, заобиколени от тропическа зеленина и фонтани. Градът може да се утрои, защото много терени чакат своите бъдещи заселници. Може би тогава гледката от въздуха ще бъде много по-отчетлива и импозантна.

                Сега самолетните компании се задъхват от финансови кризи, но бяха години, когато за пътниците се грижеха далеч по-добре. Тогава, ако полетът се отложи или престоят между  полетите, включени в билета на една компания е по- дълъг, пътниците спяха в хотел и се хранеха в ресторант без заплащане. Не знам за другите, но българите, които летяха за Африка веднага  използваха тази възможност.Така престоят им в Рим ставаше все  по-дълъг и по-евтин. Какво да се прави, когато работиш колкото всички и получаваш двойно по-малко, захитряваш.
           Съвсем други са нещата сега. На връщане от Рио де Жанейро кацнахме  в Маями. Самолетът доста дълго трепери докато пресече плътната облачна пелена и отново стигне открити хоризонти. Редяха се зловещи и очарователни гледки.

         Пистата се оказа истинско езеро и колелата ни пръскаха фонтани във всички посоки. Летището носеше всички белези на скорошно наводнение. По подове и пейки спяха хора, прегърнали познатите малки самолетни възглавнички и оскъдни одеалца. Други вече чакаха на дълги и дебели опашки за презаверка на билетите си. Това  ежедневие вече не учудва пасажерите. Тези дни един закъснял  априлски ураган затвори за двадесет и четири часа летището на Денвър, Колорадо.              

              Телевизията ни показа умърлушените лица на малка група ученици, които били на ваканция и преди отлитане изхарчили парите си. Само че, дълго не отлетели. Е, средното телесно тегло на американците е деветдесет килограма, нека  станат по-грациозни. Звучи зловещо, взимам си думите назад.

              Да говори човек за летище Кенеди, значи да описва град. Три-четири пьти съм кацала там и все на различни места излизам от самолетите. Само перфектната маркировка и добрата организация са спасение в това огромно пространство. Спомняте ли си филма “Летището” с Том Ханг, ето това е съвременното голямо летище. Можеш да изкараш живота си там без да го напускаш.
            Напоследък бях в Китай и Дубай и видях нова генерация летища. Какво може съвременната архитектура? Как техника на 20-21 век  отвързва ръцете на строителите и им позволява реализиране на толкова смели идеи? 

 През 2008- ма г. Китай смая олимпийците с огромно модерно и красиво летище, чиято стоманена констрекция „стигаше до небето”, всичко си беше на мястото, изпълнено с източо старание и естетика. За мене бише истинска радост да видя това творение на международни усилия, много пари и амбиция. Да не говорим за огромните външни площи, въпреки че кацнахме през деня, изобщо не видях къде започват и свършват. Всичко, което създадоха китайците за Олимпиадата, беше целесъобразно, красиво и добре направено.

 

Дубай – какво очаквате от страната на Бурж Калифа и Бурж Ал Араб ?  Ориенталско изобилие, замах и блясък, изпълнени от строители, които са надрасли отдавна континета. Няма защо да изреждам, там имаше всичко от всичко, понякога малко сладникаво, друг път чудесно и неповторимо. Пак снимките ще оставя да говорят.
 

 

Летището на Ню Делхи остана забулено в неизвестност за нас, защото кацнахме и излетяхме по тъмно. Остана ни само да расъждаваме как са успяли да адаптират международните виждания за летище  към индииската култура? Това се проявява в дребните подробности, колкото да ни стане ясно веднага, че сме в Индия.

 

 

Хубаво летище са си направили унгарците и как не, то е в Будапеща. Няколко пъти съм била там и винаги им се радвам. Градостроителите на столицата не са скъпили средства, за да я направят красива, защото още преди 100 г.са гледали с 300 години напред.

        Мислите, че ще завърша  с няколко думи за новото българското летище. Не е лошо но, ще изчакам да го довършат и тогава ще говоря. Ще кажа, обаче, че унгарците и с новото си летище са пак далече пред нас.  Аз и за много други неща им свалям шапка.  Ние сме близко в много отношения, но все пак ако направим състезание, дали  ние българите ще ги достигнем и ако,  не какво ни пречи?