Малка нощна разходка из Квебек

                        

                         

              Аз нямам особен опит в нощните снимки. Филтри, стативи и тем подобни удобства са далече от мене, те са за професионали и хоратата, които са отдадени на това удоволствие. За мене е важно да хвана момента, светлината и какво иска да ми каже този обект. Приятно ми е да преживявям и споделям отново видяното.

        Този път обстановката  предложи неизползвани от  мене възможности - нощни снимки. Защо да не ви разнообразя с „неперфектни” образи? Някой хора се мъчат да ги направят такива, а моите си излизат така сами.

              В град като Квебек нощите са толкова интересни,че въпреки неприветливата вечер, не ни се прибира в хотела. О, колко много неща пленяват очите ми,  дано не завали, така искам да ги запечатам в съзнанието си и в апарата.    

          Вярвам , че ще ви бъде интересно преди да сте видяли как изглежда всичко денем, да се разходите из нощния Квебек. Обикаляме из центъра на стария град по Терас Дюферен, която се  издига високо над речния бряг. Зад нас е Шато Фронтенак, гордостта на Квебек. Как няма да са горди, те са граждани на един от най-старите градове в Америка, на най-дълго просъществувалата столица, на една от най-големите крепости на Източния американски бряг и при това напълно опазени. 

                В дълбочина се редят  призрачни форми на големи стари къщи и катедрали. Някой от тях са обвити в дифузно жълто и розово  осветление, за разлика от най-често използваните вечерни цветове – червено, синьо и зелено.

            Всичко, което виждам сега са силуети и цветове. Не искам повоче светлина, цялото очарование ще се загуби. Беседките, паметникът, красивите улични лампи сега само напомнят за легендарните времена на заселниците. Било е 1608 г, когато Самуел де Шамплен основава града. Появяват се постепенно  Цитаделата и крепостните стени. Единствените в Северна Америка, запазени и до сега и включени в листата на ЮНЕСКО.

Малко е тъмно наоколо и плъзгаво и неравно, но аз съм твърде заета, гледам нагоре за да преценя коя корона на катедрала и обществена сграда да снимам. Е, няки от многобройната ми  продукция може да се покажат.

         След като се сдобих с достатъчно нощни образи поехме по една търговска улица с множество малки магазини за сувенири и неизбежните кафенета и ресторанти. Едно ново явление за мене са уличните музиканти, които свирят на арфа, колко романтично!   И тук жителите са приготвили интересни моменти за снимане. Отново цветно стъкло, този път осветителни тела. Толкова ми харесват, как ли биха изглеждали в една лятна градина, препълнена с екзотична растителност, да речем във Флорида?

                                                                 

          Приближаваме нашия хотел, около който се издигат няколко катедрали. Достатъчни са осветените корони, другото ще запазя за дневни снимки, но има още няколко обекта, които искам да покажа.

             Крепостните стени и врати също могат да се подаряват. Кралица Виктория  ощастливила жителите с постройката на една от тях - Кент Гейт.   Основният камък бил поставен от дъщеря ѝ принцеса Луиз Маршониз де  Лорне лятото на 1879. Колко съжалявам, че нямаше достатъчно осветление да прочета коя врата снимам.

              Надявам се да преживеете и без това име, но за компенсация ще ви покажа нещи по съвременно – големия туристически кораб и нощния изглед на града с реката, с което нощната разходка приключи.

            Не е лошо да се подкрепиш с нещо вкусно и да се прибереш на сухо, топло и светло след една малка нощна разходка из Квебек. Какво да се прави и туризмът си има своите езуити – ние самите.