Двете лица на Квебек

  Всички имаме две лица, веселото което разкрива нашите прелести и тъжното, което ни прави безпомощни. И градовете са така. Когато слънцето се скрие зад облаците над Квебек, той се облива в сълзи и колкото повече плаче по-големи локви и потоци заливат улиците. Защо да се сърдим на лошото време, щом то е предвестник на хубавото, трябва само да го изтърпим. То, хубавото идва да сгрее душите ни и да ги изпълни с оптимизъм.  Доброто слънце пресушава измитите улици,  капките по листата на храстите и дърветата заблестяват, а прозорците на къщите отразяват прозрачното синьо небе с кулите по покривите и зелените куполи на катедралите.

Сутринта ни събуди с ромона на дъжда ( пак ли?) и с колебанието как и от къде да започнем  нашата програма. Решихме се на скромна обиколка около нашия хотел. Постепенно се увлекохме и като погледнахме картата на града установихме, че сме вече  на булевард Гранд Але. Голямото в него е Парламентът, богатските къщи и Музеят за изящно изкуство. Справочниците казват,че ако случайно пропуснем велечествената сграда на Парламента ще познаем квартала по скъпите спортни коли пред къщите. За разлика от нас в този сезон те са приютени в хубави гаражи и си седят на сухо.

Гледката тук ни връна с десетилетия назад в историята на Квебек, когато времето на битките за утвърждаване вече е отминало.  Настъпило е летоброенето  на бизнесмените и на банкерите.

Не мога да кажа, че нашата обиколка е от най-приятните, но ние „преглътнахме хапа”. В цялата борба с чанта, чадър и мокро палто съм прехвърлила фотоапарата  на позиция „рибешко око”. Докато разбера по-голяма част от къщите излезнаха много развеселени, сякаш са изпили няколко чашки за загряване. Това ми хареса, на колко души ще хрумне да разнообразят читателите?

Музеят на изкуствата също влезе във веселата група. Парламентът имаше късмет, защото дъждът спря и аз можах да видя какво съм снимала.

Разбира се, ние не случайно сме тук в този сезон, искаме да видим надпреварата на хората с природата. Искаме да се убедим, че най-подходящата растителност през есента са жълтите, оранжевите и червените кленове, които простират клони между къщите и се противопоставят на сивото небе.     

   Останалата част на  деня отделихме  на туристическия автобус, с които обиколихме  за няколко часа всички  интересни обекти на града. Опитните екскурзоводи са на ясно, че не сме дошли да съзерцаваме съвременен Квебек, въпреки  големите успехи на жителите му.

Видяхме всички красиви катедрали и други представителни места  на чиито гръб са легнали повече 2-3  века история. Ние сме в град-музей. Всичко хубаво, което е построено през тези векове е непокътнато и ни очаква.

                                                       
Остана ни време за градските крепостни стени с четерите врати и Цитаделата. Тя е над самия бряг на реката, на възвишението Диамантената глава и от стените ѝ се открива 360°прекрасна гледка. От към сушата се издига Шато Фронтенак, разположен в края на Тераса Дюферeн. Хотелът и гарата са построени  в стил „замък” от Канадската западна железопътна компания. Целта била да се стимулира туризмът и икономическото развитие в града.

 Нито едно оръдие не гръмнало от крепостните стени , построени 17-ти век, за защита на града, тъй като враговете не достигнали до нея. Мисля, че сега тя допринася много повече за престижа на града, отклолкото е могла преди векове. Цитаделата и градските стени са единствените толкова внушителни и цялостно запазени на Източния бряг на Америка, поради което са включени в листата на ЮНЕСКО.

Крепостта е извстна с още 2 големи събития - Първата  квебекска конференция между Рузвелт (САЩ), Чърчил (Англия), Уилиам Макензи Кинг (Канада) и Т.В. Сунг (Китай), през 1943 г. и втората - една година по-късно, в която са участвали само Чърчил и Рузвелт. Голяма част от решенията за края на  Втората световна войната са взети на тези две срещи.

В изложбата на Цитаделата видяхме запечатани много моменти от европейскте войни, където са участвали бойци от Канада. Това е една толкова използвана тематика, че е достатъчно само  да ви дам две снимки, без коментар и да ви напомня, че войните не са засягали само Европа.

Името на града е свързано с местоположението му. На индианското наречие  „Кебек” означава най-тясното място на  реката. Макар, че са го показали на заселнеците, местните племена са имали доста „смесени чуства„ към тях. Те се опитвали да защитят земите си, но историческите събития имат само една посока – напред. Тъкмо по тази причина многократните сблъсъци на французи и англичани по тези места завършили с „ подялба” на правата, така че построените  защитни съоражения  не били нападнати повече.

 Не бях виждала толкова много стари оръдия в един град. Всички са чинно подредени около стените на крепостта и по ръба на високия градски бряг, готови да стрелят. Ама, стреляли ли са всичките? Едно стреля и до сега, това в центъра на Цитаделата. Всеки ден в 12 ч напомня за славата на Квебек. Дали всички жители го чуват, не. Ние туристите се впечатляваме от такива факти.

Слава Богу, няма по-приемливо приложение за оръдията освен да се облегнеш на някое за снимка. Кога ли ще дойде това време да правим снимки, облегнати на ядрени глави, ракети и всичко, което създаваме, за да се унищожим?

Нашият тур из Цитаделата включи многото обслужващи сгради и интересната изложба за историята на града. Тук могат да се видят снимки за героичното заселване на френските емигранти, битките им с индианците и англичаните. През 1759г британците са успяли да надделеят в битките и да вземат надмощие в управлението на Квебек.

Сега градът е на двете националности. Около 60% от населението говори  френски и мечтае за независим Квебек. Останалите са англофили. Някой от тях смятат, че който иска да говори с тях, ще трябва да научи английски.  Ако сте чужденец като мене и ако не следите  медиите няма да разберете, че в Квебек живеят две нации, които се търпят от благоразумие.....

Преди пет  десетилетия и аз говорех френски, след това се наложи да премина на португалски и сега се броя за англииски говоряща.  Виждате ли накъде вървят нещата - тенденция да  се разбираме с помощта на един език, който трябва да знаем. А някои имат това удобство, че са го научили от бебета. Ако сега един източен владетел успее да наложи амбициите си....моят руски все още е много добър.

      Терасата Дюферен е била мястото, където градският елит и гостите на хотела са правели сутрешни разходки, за да покажат разкоша на тоалетите си. На фона на небето се открояват и до сега черните силуети на градските лампи и оградата от ковано желязо. Двете беседки предлагат уют и защита от времето. Континенталният климат на Квебек изненадва с крайности във всеки сезон.  






Сигурна съм, че не сте видяли гара, която прилича на замък, тя е тържествената врата на столица Квебек в канадския щат със същото име. За онази епоха железопътната връзка е била решаваща, затова ѝ е отредена толкова впечатляваща сграда. Тя и сега е последната точка на главната железопътна линия - Виндзор Коридор, която пресича източна Канада. Както много други побратими, сега гарата е в средата на града и всички могат да ѝ се радват.

             От многото катедрали, покрай които минахме две са особено впечатляващи. Нотр Дам де Квебек ме плени най-много. Тя е доминирала с размерите си, когато градът е бил няколко хиляди. Първият основен камък е поставен  1608 г. За 360 г катедралата е била в постоянен процес на подновявяне, реконструиране и добавки. Без да бъде претрупана отвън и вътре, тя пленява с хармония на форми и цветове. Може би, ако бях католичка щях да обсъждам всичко от друг аспект, но сега аз виждам само изкуството. Великолепният централен олтар с позлатения балдахин, олтарите на Светата фамилия с кандилницата, подарък от краля на Франция Луи 14, чудесните статуи, фрески и стъклописите.

                    Струва ми се че атрибутите, които пленяват и респектират вярващите са великолепните сгради, картините, скулптурите и вълшебните звуци на органа, освен обещанията за закрила и щастие. Не знам дали богомолците разделят изкуството от доктрините на католическата религия? Едва ли.

  Какво си представяте като дойде Бъдни вечер, Коледа и Великден освен блюдата? Аз си спомням нашата черква, в която мама ме водеше четери пъти в годината. Припомням си  кандилниците с тамян, топлия глас на свещенника, хармоничните звуци на черковния хор и мама, която се кръстеше... Сега тези неща са отминала епоха.

Реших да посетя черквата Св. Парашкева в София тази пролет, за да видя дали спомените ми отговарят на действителността. Не, обаянието не идва само от стените, то е комплекс от цветове, форми светлина и музика, хармонично съчетани, за да очароват богомолците.

Не по-малко интересна е голямата катедрала Сен Роша в едноименния квартал, която датира от 1829 г. Първата, построена осем години по-рано рухнала поради несъбилните си основи. Новата, построена в романски-готически стил респектира. Въпреки историческото,  значение на Сен Роша аз предпочитам  лекотата и блясъка на Нотр Дам де Квебек.

Нотр-Дам-де-Виктоарс се намира в Долния град на малък площад, близко до брега на реката. Не съм виждала катедрала по-достойна за мореплаватели от тази. Белите искрящи стени и таванът ни насочват към необичайната за черкви декорация. От горе се спускат два напълно реални макета на платноходи. Естествено, това е било и остава най-голямата светиня на френските заселници -  техните кораби. С тях  са преплували океана. В тях са преживяли  месеци  на мъки и несгоди, докато пред очите им се появи блянуваният бряг.
 Това е най-старият храм на източния бряг на континента. Сега и той, както половината катедрали по света се ремонтира от вън. Нищо ново, когато и да отида в Кьолн, виждам голямото скеле да покрива част от стените на катедралата. Сигурно е на колела и обикаля непрекъснато. Катедралата на победите в Долен Квебек  е толкова малка, че един скромен кран стига върха ѝ.

               Останахме изненадани от идеятя да се използват  божите храмове за други цели, когато не могат повече да се издържат финансово. Едва ли има по-красива библиотека. Няма по-голямо уважение за книгите от това, да ги подредят покрай снежно белите стени, на една катедрала, поддържана в перфектна форма. Не вярвам да сте видяли олтар и стъклописи по прозорците на библиотека?  И това доживях, две важни институции да си подадат ръка за хубавото на хората.

Остана ни достатъчно време, за да се върнем към действителността, затова  се качихме пак на нивото на Стария град. Наша обичайна практика е, когато посетим някой град, да намерим най-високата точка, за да видим кое къде е. Няма защо да изреждам на колко кули вече сме били. От височината на Квебекската кула, която завършва с въртящ се ресторант  пред нас се откри  гледката на цялата равнина.

 Небето се проясни за малко, за да ни покаже смайващата гледка. През огромните прозорци на ресторанта "запечатваме" в съзнанието си целия съвременен Квебек с всичкия блясък на слънчевата есен. Далече на хоризонта все още се открояват катедралите и хотел Фронтенак, за да не забравим, че всичко е започнало от там.

Когато преживявам  нещо хубаво, внаги търся в съзнанието си подходящ музикалин съпровод. Този път избрах  Четерите сезона на Вивалди, защото тази музика отразява многообразието на цялата година, както  тази гледка от високото събира легендарното минало на Квебек с просперитета на настоящето