Аз нямам особен опит в нощните
снимки. Филтри, стативи и тем подобни удобства са далече от мене, те са за
професионали и хората, които са отдадени на това удоволствие. За мене е важно
да хвана момента, светлината и какво иска да ми каже този обект. Приятно ми е
да преживявам и споделям отново видяното.
Този път
обстановката ми предложи неизползвани от мене възможности, нощни снимки.
Защо да не ви разнообразя с „неперфектни” образи?
В
град като Квебек нощите са толкова интересни,че въпреки неприветливата вечер,
не ни се прибира в хотела. О, колко много неща пленяват очите ми, дано не
завали, така искам да ги запечатам в съзнанието си и в апарата.
Вярвам, че ще ви бъде интересно преди да сте видяли как изглежда
всичко денем, да се разходите из нощен Квебек.
Обикаляме
из центъра на стария град и стигаме Терас Дюферен, която се издига високо над
нивото на реката.
Зад нас остава Шато Фронтенак - гордостта на Квебек. Как няма
да са горди, те са жители на един от най-старите градове на Америка, който е
най-дълго просъществувалата столица. Тук е една от най-дълго преживялите крепости на целия източен бряг на Америка
и при това напълно опазена. В дълбочина се редят призрачните форми на големи
стари къщи и катедрали. Някои от тях са обвити в дифузно жълто, розово и
зелено осветление, за разлика от най-често използваните червено и синьо.
Наоколо е тъмно, плъзгаво и неравно, но аз съм твърде
заета - гледам нагоре, за да
преценя какво да снимам. Е, нещо от многобройната продукция ще се покаже.
След като се сдобих с
достатъчно нощни
образи поехме по една търговска улица с множество малки магазини за
сувенири, неизбежните кафенета и ресторанти.
Едно ново явление за
мене са уличните музиканти, които свирят на арфа, колко романтично! И тук хората са
приготвили интересни моменти за снимане. Отново цветно стъкло, този път
осветителни тела. Чудесни са, как ли биха изглеждали в една лятна градина,
препълнена с екзотична растителност, във Флорида например?
Приближаваме нашия хотел, около
който се издигат няколко катедрали. Ще снимам само по-осветената.
Знаете ли, че крепостни стени и врати могат да се подаряват? Кралица Виктория ощастливила Квебек с
построката на една от тях - Кент Лейт. Основният камък бил положен от дъщеря ѝ
Луиз Малшони де Лорне през 1879 г. Колко съжалявам, че беше тъмно и от
далече не видях коя врата
снимам.
Надявам се да преживеете без това име. Като компенсация ще ви предложа нещо
по-съвременно - един ярко осветен туристически кораб, който е докарал още много пътешественици в
Квебек. И те като нас са дошли в последния час на великолепната есен в Квебек.
Никога не е късно за приятни преживявания.
Никога не е късно за приятни преживявания.
No comments:
Post a Comment