Ако всички хора по света

                                                     

                                                                    

                                        

Ако всички хора по света инвестират  в туризъм, вместо в тероризъм, Земята ще  е рай!

Не ми вярвате? И аз не вярвам. Разбира се, че не е възможно, и там е бедата. Инвестира се във войни, защото те носят печалби, нови територии и надежда за преразпределение на осъкатения ни свят по вкуса на победителите. Не искам да ви навеждам и на тъжната теория на Малтус..... Търговията с наркотици и трафик на хора също са в групата, „доходни” нали?

Мислите, че туризмът не е доходен отрасъл? О-о огледайте се, вижте пипалата на така наречените Тайм шеър компании. Вижте огромните туристически гиганти, които порят водите на моретата и океаните. А тези туристически агенции, които могат да ви устроят обиколки из всички градове и забележителни места по света? А хотелите, ресторантите, транспортът и филмопроизводството и още и още? Към тях се нареждат  и всичките сателитни отрасли. От какво живеят всички те?

Ех, ако можеше да се убедите в ползата от тези мирни отрасли. Отгоре на всичко, уважаемии инвеститори, вместо да бъдете заклеймявани като производители на оръжия и отрови, ще ви се плаща с удоволствие и ще сте горди от това, което вършите. Може и да спите по-спокойно. Това, което създавате ще радва хората, вместо да ги убива.

С тези мисли в главата обикалях  Западния бряг на Щатите тази година.  Възхищавах се на природните красоти и това, което е направено, за да се привлекат посетители.

Всъщност, понякога е много важно да се внимава с „правенето”. Ние посетихме малкото пристанищно  градче Еурика в Северна Калифорния. Съвремените жители са подновили грижливо почти всички красиви стари къщи. Няма да видите в друг град толкова много от тях.  

Вървим из центъра на градчето и пристанището, оглеждаме се и се чудим къде са жителите, които са създали всичко това? Какво правят тези коли на 21-вия век пред къщите? Защо хората са облечени в съвременни дрехи?

  

Какво ще кажете? Не ви ли се иска да завиете по вашата улица, да паркирате и пред вас да се изправи една такава хубавица? Единствена, свежа и привлекателна, като млада невеста.

 Да ти е драго да се снимаш пред тези домове, които пазят духа на 19-ти век. Те напомнят за амбициозните заселници от миналото столетие, издигнали град Еурика като най-значимото пристанище, на север от Сан Франциско. Търговците и мореплавателите  са обикаляли света, гледали са какви градове строят другите и са се връщали в своето свидно място с желанието да го направят по-хубаво от видяните. Не само са успяли, но и са опазили създаденото. Поздравления от мене, някога така са правели богатите копривщенци и са оставили по някоя къща за спомен от тях.

Удоволствието да създадеш е пълно, когато се сподели и мисля, че много богаташи по света са направили и все още правят точно това. Често размахът е голяма демонстрация на материален престиж, вкус и интелигентност.

Четох наскоро биографията на богатите американки Дорис Дюк и Глория Вандербилд, починали в края на века. В своя продължителен охолен живот, предложен от баща ѝ, Дорис  строи резиденции, една от друга по-разкошни. И тя, както другата супербогатска фамилия  на Вандербилд правела неспирни пиршества, на които броят на поканените  понякога се мерел в трицифрени числа. Има какво да се покаже, сгради, обзавеждане, обекти на изкуството събирани от четери континента, великолепни цветни градини и оранжерии.

Сега повечето имения в Европа и Америка са предоставени на различни организации за посещение от туристи. Какъв по-добър начин има от този да споделиш създаденото с другите?

Понеже съм впечатлена от живота на себичната самотница Дорис, чието съществуване е посветено на благотворителност и удоволствия, ми се иска да споделя края на романа за нея, където се казва, че със смъртта си тя е допринесла повече за хората, от колкото в целия си живот. За да се преценят мащабите на даренията добавям, че тя е била най-богатото бебе на света и станала третата по богатство жена след английската и белгийската кралици преди войната. Имало е какво да  се дари и какво да видим ние туристите.

Сега да се върна на обиколката, в която обект номер три беше още едно такова имение, Замъкът на Уйлям Рандолф Хърст. Богатството на баща му отива в добри ръце. Преуспяващият публицист, филмов продуцент от висока класа и политик, получава едно убедително наследство, което включва огромна територия земи на брега на Тихия океан. 

Там, на 200 км от Сан Франциско  се издига великолепеният дворец на Уйлям Рандолф Хърст. Насред хълмовете пред морския бряг най-неочаквано се появява един остров на красотата. Огромните великолепни басеини във венециански стил, къщите за гости и самият палат, всичко е толкова красиво и неочаквано тук. Мислиш, че е сън и като отвориш очи ще видиш пожълтелите от слънцето поляни.  Не, Хърст е мечтател, който е платил милиони, за да създаде всичко - палат пълен с картини, скулптури и всякакви предмети на изкуството, зоологическа и цветна градини, както и залесяване на околността. 

Той се е радвал на направеното и е знаел, че всичко ще остане за хората след смърта му. Замъкът е дарен на Щат Калифорния и вече 60 години туристи като нас се възхищават на неповторимия вкус и замах на твореца Хърст.

А ние какво правим, броим колко милиарда са изхарчени  във войната с Ирак, в Сирия, срещу Ислямската „държава”, в борбата с наркотрафикантите, за мигранти и още и още.

Хора, няма ли да спрете с тези нечовешки изяви? Пробудете се, отворете банковите сметки за туризъм, а не за тероризъм.