Surprise

                                                               

                                                  

      

                                         

During our trip in Egypt we were lucky to see one picturesque Nubian village situated on the bank of Nile River some miles sought ofAsuan. First we have visited a small island with beautiful Tropical Park that was on the middle of the river.

I haven’t expected to see houses like these in the Nubian village where the ruffs, the colors and the interior of vendor’s house were so strange and exciting.

 

                                                        

 

 

                                                            

 

 

The woman-vendor used her own home as a store. Visitors were welcome to go around the building, to look at all rooms and stores.

In one side of the large living room was the exposition of all things for sale. Visitors could take a cup of lotus tea have a conversation with the lady-vendor and choose some of masks, dresses, shawl or statues. This family also sales animals like camels, cows and…little crocodiles. I have held one suit baby-crocodile in my hands taking care not to touch his mouth. The picture was done from the own+erer of the house....

                                                          

Walking down the only horizontal street I was thinking about this strange village - if the houses were so pretty, why the yards and streets were so ugly?

There were not any tourists around here and the villagers were surprised to see me alone in their place. It was time to join my husband and our guide. Here the dark comes very fast and the streets don’t have any light. It is time to take the boat and go back to the ship.

Каква изненада

                                                                 

                                                                  


„                         

                            

Преситихме се от огромни сгради и статуи. Тези фараони  не са знаели граници, за което безкрайно им благодаря. За разтуха избрахме разходка с лодка  до едно нубийско селце.  Каква необичайна гледка.

Една хубава лодка ни понесе срещу течението на Нил, на юг от град Асуан, където беше пристанал нашият кораб. Първо спряхме на не голям остров, превърнат преди десетилития в богата тропическа градина.Сега тя е предоставена на населението от Асуан и се подържа грижливо. 

 Естествено, най-амбициозните посетители са хубавите весели деца, които с радост позират за снимки и не ни оставят на мира, докато не получат парички.

Малкото нубийско село е на стръмния бряг на реката и за съжаление няма никаква растителност. Това, което ме плени са къщите. Все едно, че влезнах в чудния свят на Дисни.

Заведоха ни в къщата на най-престижната търговка, която много практично върти бизнеса си в къщи.

                                                                      

 Посетителите разглеждат всичко наоколо, даже могат да посетят всичките стаи и да се качат на терасата на покрива. Естествено, всички експонати са наредени в единия край на гостната и докато си пиете чая, можете да обсъждате покупките и да се пазарите. Свободна търговия.

                                        

Нубийците са големи търговци, продават ръчно изработени дрехи, украшения, различни пособия и животни Едно не разбрах, защо продават крокодилчета. Мъчно ми стана за големите индивиди, затворени в тесни шахти ден и нощ. Аз подържах едно мекичко бебе-крокодилче. Неговият господар каза, все пак да не пипам устата му. На снимката съм без глава, но така ме снима домакинът.

         

                                                     

След като огледахме синия дом на нашата гостоприемна домакиня, обиколихме това странно селище, осеяно с шарени къщи с куполи. То е ясно защо са те. Слънчевите лъчи падат под ъгъл върху такива покриви и освен това в помещението има повече въздух. Защо всички не строят така?




                                                         

Не съм се интересувала от историята на този древен народ, който населява земите на Горен и Среден Нил.Той съществува от 7000 пр. новата ера. Историята на нубийците се преплита с тази на фараонския Египет. Александър Велики, обезпокоен от растящата сила на такъв съюз изпраща армия да ги покори. Уви, губи битката и подписва мирен договор. По-късно идват римляните и най-накрая с династията на Мурад Али започва ислямизирането на нубийците. Ето от къде идва нубийската архитектурата.

                                                                

                         

Необясним остана за мене безпорядъкът на селището. Хубавите къщи са разхвърлени нагоре-надолу, а дворовете изглеждат, сякаш са изоставени терени.

По единствената хоризонтална улица има сергии, отрупани със стоки, но не видях нито един купувач.

Увлечена в своите проучвания неусетно се отдалечих от мъжа ми и водача. Сигурно туристите не идват често тук, защото усетих учудените погледи на околните.

                                                                                                       

Не е лошо да потърся по-надеждна компания. Тук се стъмва изведнъж и ...няма улично осветление.

Величието на фараоните

Най-после видяхме Египет.  Това сън ли е? Да спреш пред хотела, да обърнеш глава назад и пред смаяния ти поглед да се изправи пирамида? Да спиш в сянката на величавото минало на Египет?

Имало е защо да чакам десетки години.
 Каква амбиция, да оставиш на поколенията послание за хилядолетия. В съзнанието ми отекват три думи – сила, красота и вечност.
Каква епоха, какви нрави? Да ангажираш цял един народ в издигането на колоси, пирамиди и храмове, които славят тебе и твоите богове?

Седем дни неспирно, всеотдайно обикаляне не ни стигна да обхванем величественото послание  на фараоните. Египет е друга планета, незабравим свят. Египет е „спомен от бъдещето”.

Още не мога да сложа в ред мислите си, трябва да видя всичко в светлината на нашето време и знаете ли какво се случи още с моето връщане? Една нова версия на фараон се появи в нашата страна.

 

 

Дали Президент Тръмп не се мисли за фараон? Той не знае граници. Дали не се кани да издига приживе пирамиди и храмове в своя чест? Не го подсещайте, ще се втурне в пустините на Ню Мексико и Аризона и Господ знае какво ще направи. Те пирамидите, колосите и огромните храмове искат пари. Много повече от стената между Мексико и САЩ. Ще стигнем ли и до това? А като ги няма фараоните, кой ще плаща?