Из най-зелената страна на света

Pura vida, dolce vita,
сладък живот, драго ми е да чувам тези думи, с тях мислите ми летят към щастливи моменти от моя живот. В Коста Рика “пура вида” е поздрав, възклицание, пожелание, всичко. Ако няма какво да споделиш с някого, казваш това насърчително пожелание и отминаваш доволен, че си го зарадвал. Възприехме го на шега в началото и постепенно се увлекохме в играта. Пожеланието замести поздравите на всички езици от нашата многонационална туристическа група. От тогава за мене, а сигурна съм и за останалите този израз е свързан с такос - костариканците.

Решаваме малко предсрочно да ознаменуваме 50-та годишнина от нашата сватба с екскурзия до Коста Рика (Богат бряг). Както се полага на хора с нашата възраст, избраме организирано пътуване за 10 дни. Програмата включва обиколка на страната с автобус - 1250 км. Привлече ни втората част - обикиоката с големи моторни лодки из реките на националния парк Тортугейро и долината Сан Карлос.

Ето още дена страна , където бих живяла с удоволствие няколко години. Няма зима, няма лято само две алтернативи - вали или не вали. Температурите са си все летни и според надморското ниво може да ти трябва якенце или не. “Също” както в нашия Сиатъл. Вали, но не превалява, а якенцето може да не го свалиш и 10 месеца. Е, нали няма урагани и цунами, доволни сме.

Отиваме с удоволствие и без резерви в тази страна на размирната Централна Америка, защото се информирахме, че е една от най-хубавите за туризъм. Тя е на 3-то място в света и 1-во на американския континент по Индекса за опазване на околната среда. От 1949 г Коста Рика е демократична страна. Някъде прочетох, че тя е от първите 20 страни в света обявили демокрация. Отказали се от това бреме войска и насочили фондовете към здравеопазване, образование и опазване на околната среда. Още един впечетляващ факт, Коста Рика е на първо място по индекса Щастлива планета и е най-“зелената” страна на света. И последната хвалба - тук е открит първият интернационален университет за мир, под егидата на ЮНЕСКО. Всъщност има много хвалби в справочниците, но аз ги икономисвам и споделям това, което съм видяла и почуствала.

Макар да не симпатизирам управници, този път ще почета костариканския президент Жозе Фигуерес Ферер. Хората го обичали и го наричали дон Пепе. Той е този, който през 1949 г. иницирал демократичните промени и разпускането на армията. Ех, сега ни трябва така много един американски дон Пепе и тогава по-малките страни ще има наистина от какво да се поучат.

В Коста Рика не е имало и няма нищо, което да привлече апетитите на някогашните и сегашните големи сили, тя е бедна на природни ресурси. Затова и до сега е рядко населена. Нейното богатство е природната красота и не случайно е толкова зелена. Освен че майката природа се старае, там почти няма индустрия, която да трови растенията и животните. Закътана между Карайбско море, Никарагуа, Тихия океан и Панама, тя е била напълно откъсната от другите средно американски страни. Едва през 19 в. установили, че умерено-топлият климат на Централното плато и вулканичната почва, дават условия за отглеждане на кафе. То е едно от най-хубавите на света. Поне му се нарадвах и напих. Нито ми пречеше да спя, нито на кръвно, на нищо, колокото повече - по-хубаво. Добре, че си донесохме 2-3 пакета в Сиатъл, като ги свършим отново ще пием сиатълските “ чорби”.

Следва.